Решение № 7045 от 20.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7045 гр. София, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100512477 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 93319 от 18.09.2025г. по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ, подадена от длъжника в изпълнителното производство В. И. М., срещу Постановление от 02.09.2025г. на ЧСИ М. по изп. дело № 20258600401556, с което е оставено без уважение искане за намаляване на разноските по изпълнителното дело.

В жалбата е посочено, че извършените многобройни запори на банкови сметки, запори на МПС и други извършени действия още в срока за доброволно изпълнение били извършени без каквато и да било причина предвид обстоятелството, че разполагал със сумата в повече от една банка. Поддържа, че в мотивите на Тълкувателно решение 2/2013г. на ОСГТК на ВКС било посочено, че ако по изпълнителното дело било поискано извършването на други изпълнителни способи за изпълнение върху имущества на значителна стойност, в този ред се включвала съответната част от таксите по образуването на изпълнителното дело и възнаграждението на един адвокат. В този ред не се включвали разноските за други, реализирани по искане на взискателя изпълнителни способи, а длъжникът не отговарял за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не били приложени. В конкретния случай длъжникът следвало да отговаря за разноските единствено за този способ, от който били постъпили парите, които ще послужат за удовлетворяване на взискателя, а всички останали разноски за излишни способи следвало да останат за сметка на взискателя. Искането към съда е да намали разноските, които ще са за сметка на длъжника до размера единствено на разноските, които ще са за способа, който бил довел до удовлетворяване на взискателя.

Взискателят- „Топлофикация София“ ЕАД, е подал възражения в предвидения по чл.

436, ал. 3 ГПК срок. Посочено е, че жалбата е допустима, но неоснователна. Изложени са съображения, че се претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, което било в рамките на чл. 27, ал. 2 от НПП. Твърдят, че по изпълнителното дело първоначално били заплатени обикновени такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 108 лева с вкл. ДДС, а впоследствие били заплатени и такси по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 361 лева. Считат, че при 1 образуване на съответното производство нито взискателят, нито съдебният изпълнител знаели предприемането на кое изпълнително действие в рамките на даден способ би довело до удовлетворяване на вземането. Твърдят, че длъжникът не бил изпълнил в срока за доброволно изпълнение и точно поради тази причина съдебният изпълнител бил прибегнал до налагане на запори върху банковите сметки в повече от една банка, тъй като за него нямало яснота в коя от банковите сметки каква наличност имало. Сочат, че преди налагането на запорите по банковите сметки на длъжника съдебният изпълнител не разполагал с информация относно наличността по сметките, нито дали тази наличност би била достатъчна за удовлетворяване на вземането по изпълнителното дело, поради което правилно бил наложен запор върху банкови сметки на длъжника, както и запор върху МПСта, собственост на длъжника. Искането към съда е да остави без уважение жалбата.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ В.М., с които е изложила съображения, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежно легитимирана страна по изпълнително дело от длъжник против подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, а именно срещу отказ на ЧСИ да редуцира приетите за събиране по делото такси и разноски.

Посочено е, че жалбата е неоснователна. По отношение на длъжника В. М. било извършено пълно имуществено проучване и били предприети следните действия: на 23.07.2025г. било изпратено искане до НАП по чл. 191, ал. 4 ДОПК за задължения, справка за декларирано движимо и недвижимо имущество, справка ГРАО за постоянен и настоящ адрес; на 24.07.2025г. било извършено пълно имуществено проучване на длъжника; на 25.07.2025г. били изготвени 8 броя запори до банки- „Банка ДСК“ АД, „Ти Би Ай Банк“ АД, „Обединена Българска Банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Юробанк“ АД и „Изипей“ АД, както и 9 броя запори до СДВР върху следните МПС-та: „Фолксваген пасат“ с рег. № ****, „Нисан Х трейл“ с рег.

№ ****, „Фиат Дукато“ с рег. № ****, „Хонда Стрийм“ с рег. № ****, МПС модел неизвестен с рег. № ****, „Рено меган“ с рег. № ****, „Тойота приус“ с рег. № ****, модел неизвестен с рег. № ****. На 29.07.2025г. на длъжника било връчено съобщение с изх. № 123703/25.07.2025г., ведно с информация за начислените по делото и приети за събиране такси и разноски. На 07.08.2025г. била постъпила сума в размер на 497,37 лева; на 08.08.2025г. била постъпила сума в размер на 3225,61 лева, която била достатъчна за пълното погасяване на задължението. На 11.09.2025г. по делото била постъпила сума в размер на 392,53 лева. Изложени са съображения, че извършените изпълнителни действия, от които не били постъпили суми, не ги правело „неизвършени“ и съответно „недължими“, а ги правело непривилегировани без право на предпочтително удовлетворяване в реда по чл.

136, ал. 1, т. 1 ЗЗД при разпределение. Сочи, че всеки начислен запор по изпълнителното дело бил действително изготвен и наложен върху реално имущество, което било установено от извършеното цялостно имуществено проучване на длъжника и всеки запор бил налице в кориците на делото. Всички такси били начислени в съответствие с Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Твърди, че обстоятелството, че длъжникът бил разполагал с дължимата сума в повече от една банка било обстоятелство известно единствено на него. По отношение на наложените запори върху МПС са изложени съображения, че същите служат за обезпечаване на вземането на кредиторите, както и имали охранителна функция в случай че длъжникът решил да се разпореди с тях. Намира, че процесната жалба е неоснователна.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя и възраженията на насрещната страна прецени данните по делото, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 2025860401556 по описа на ЧСИ В.М., рег.

№ 860 по описа на КЧСИ е било образувано по молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с която е поискано да бъде образувано изпълнително дело срещу В. И. М. за принудително събиране на суми, за които е бил издаден изпълнителен лист от 02.07.2025г. по ч.гр. дело № 2

7136/2025г. по описа на СРС, 35-ти състав.

С разпореждане от 23.07.2025г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело и е приел като разноски по делото юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, както и разноски по делото като авансови такси по ТТРЗЧСИ с издадена сметка по чл. 79 и чл. 80 ЗЧСИ в размер на 108 лева.

На 12.08.2025г. е постъпило възражение от В. М. срещу приетите разноски. Посочено е, че извършените многобройни запори на банкови сметки, запори на МПС и други извършени действия още в срока за доброволно изпълнение били извършени без каквато и да било причина предвид обстоятелството, че разполагал със сумата в повече от една банка.

Сочи, че в мотивите на Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС било посочено, че ако по изпълнителното дело било поискано извършването на други изпълнителни способи за изпълнение върху имущества на значителна стойност, в този ред се включвали съответната част от таксите по образуването на изпълнителното дело и възнаграждението на един адвокат. В този ред не се включвали разноските за други, реализирани по искане на взискателя изпълнителни способи, а длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не били приложени. Поддържа, че длъжникът следва да отговаря за разноските за този способ, от който били постъпили парите, които щели да послужат за удовлетворяване на взискателя, а всички останали разноски за излишни способи следвало да останат за сметка на взискателя. Направено е искане да бъдат намалени разноските, които ще са за сметка на длъжника до размера единствено на разноските, които били за способа, който бил довел до удовлетворяване на взискателя.

С постановление от 02.09.2025г. съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника В. И. М..

Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния двуседмичен срок за това по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І "Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК.

Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на 3 изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за юрисконсултско възнаграждение, както и за дължимите такси по ТТРЗЧСИ.

Длъжникът следва да отговаря единствено за разноски, които са в причинна връзка с поведението му, а не и за разноски, направени от взискателя без необходимост. Няма основание да се присъждат разноски за възнаграждение за представителство във връзка с извършване на изпълнителни действия, каквито не са извършвани, а и при доброволното плащане на дълга няма да бъдат извършвани. В конкретния случай с оглед изложените в частната жалба доводи следва да бъде посочено, че по изпълнителното дело са налице данни за всеки от наложените запори, в този смисъл както за наложените запори върху вземания на длъжника в банки, така и за наложените запори върху МПС, собственост на длъжника.

По отношение на необходимостта да бъдат наложени запорите съдът намира, че преди налагането на запорите по банковите сметки на длъжника съдебният изпълнител не е разполагал с информация относно наличността по сметките, нито дали тази наличност е била достатъчна за удовлетворяване на вземането по изпълнителното дело. В този смисъл дали вземането ще бъде събрано посредством един, повече или всички от избраните от взискателя способи е последващ за извършването на изпълнителните действия. Предвид което доводът на жалбоподателя, че са извършени множество действия в срока за доброволно изпълнение, без да е имало причина за тях, е неоснователен, доколкото към момента на извършването им е било неясно за съдебния изпълнител дали длъжникът е имал достатъчно средства и в коя банка, респ. дали ще се налага извършването на следващо изпълнително действие. По отношение на наложените запори върху МПС-та настоящият съдебен състав намира, че при налагането им съдебният изпълнител не е бил наясно дали същите са налични, стойността им и реалното им състояние. Още повече, няма данни да са били извършвани описи на същите. Целта на налагането им е обезпечителна с цел евентуално бъдещо разпореждане със собствените на длъжника МПС-та.

Жалбоподателят се позовава и на разрешенията, дадени в т. 6 на Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС съгласно които не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Видно от мотивите на горецитираното тълкувателно решение с такова право се ползват и в първия ред на специалните привилегии се включват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. В този ред може да бъдат включени и разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат. Не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД разноските за други, реализирани по искане на първоначалния взискател изпълнителни способи нито разноските, направени от него за изпълнителни способи, които не са приложени. Не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД разноските на първоначалния взискател, в т.ч. тези за адвокатско възнаграждение в производството по издаване на изпълнителния лист. Не се ползват с право 4 на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД никакви разноски на присъединени взискатели, освен разноските по исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД, когато са направени от тях. Тези разноски се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД и когато са направени от първоначалния взискател; но когато в разпределението участват заложни и ипотекарни кредитори, на които оспорените с иск сделки не са противопоставими поради поредността на учредяването на залога или ипотеката, както и други присъединени кредитори със специална привилегия по чл. 136, ал.