Решение № 666 от 10.05.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 666 гр. П., 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Гр. Николова като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело № *** по описа за 2021 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.248 ГПК.

В РС –П.е постъпила молба с вх.№***, доуточнена с молба с вх.№ ***г. от адв. В.Т. В. – АК-Б., в качеството на пълномощник на ИЛ. КР. ИВ., за изменение на Решение №***г. по гр.д.№***г. по описа на ПлРС в частта за разноските.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от „П.К.Б.“ с вх.№ ***г.

Относно процесуалната допустимост на искането:

Молбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна-пълномощвик на ответника по гр.д.№***г. по описа на РС-П. и в срока по чл. 248 от ГПК, поради което е и процесуално допустима и съдът следва да се произнесе по нея.

По основателността на молбата:

Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК страната може да иска допълване или изменение на постановено решение в частта му за разноските в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок.

В конкретния случай след внимателен преглед на делото съдът приема молбата за частично основателна.

С Решение №***г. по гр.д.№***г. съдът е признал за установено по предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, 1 във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че в полза на „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, съществуват вземания против ИЛ. КР. ИВ. с ЕГН **********, и последната дължи сумата от *** лв. (главница по Договор за потребителски кредит „П.К.С.“ № *** от ***г.), както и законната лихва върху вземането считано от ***г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №***г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. № ***г. по описа на РС П.. Със същото решение е отхвърлил исковете за главница над сумата от *** лв. до *** лв., сумата от *** лв.- възнаградителна лихва за периода ***., сумата от *** лв.-възнаграждение за допълнителна услуга Фаст, сумата от *** лв. – възнаграждение за допълнителна услуга Флекси, сумата от *** лв. - лихва за забава за периода ***. -***г. и сумата от *** лв.- неизплатено задължение, по Договор за потребителски кредит „П.К.С.“

№ *** от ***г., като неоснователни. Осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК ИЛ. КР. ИВ. да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД сумата от *** лв. лв. общо направени деловодни разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ ***г. и по гр.д.№ ***г., и двете по описа на РС-П., както и на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъдил „П.К.Б.“ ЕООД да заплати на адвокат В.Т. В. с ЕГН **********, адрес: гр.Б., ж.к.“Е.“ *** сумата от *** лв. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Жалбоподателят сочи, че съда е пропуснал да се произнесе по сторените разноски за вещо лице в размер на *** лв. и иска допълване на решението в тази част. Същевременно се излагат доводи, че на ответницата се дължи и сумата от *** лв. деловодни разноски, че присъденият размер на юрисконсултско възнаграждение е прекомерно завишен като приложимият акт в случая е Наредбата за заплащане на правна помощ, а не Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска се от съда да увеличи алтернативно размерът на присъденото на адв. В. възнаграждение двойно с оглед отхвърлената част на исковата претенция.

В случая са предявени искове за главница в размер на *** лв., сумата от *** лв. – договорно възнаграждение, сумата от *** лв. - възнаграждение за закупена услуга Фаст, сумата от *** лв. – възнаграждение за закупена услуга Флекси, сумата от *** лв. – лихва, сумата от *** лв. – лихва, както и за законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

Съдът констатира наличие на явна фактическа грешка в първите два 2 диспозитива на съдебното решение, като е уважил иска за главница в размер на *** лв., а е отхвърлил иска за разликата над *** до *** лв. Волята на съда е съответна на заключението на вещото лице, от което се установява, че дължимата главница е в размер на *** лв. Следва да бъде коригирана грешката на основание чл.247 ГПК с настоящето решение. Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ГПК, съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

Такъв е и конкретния случай в частта относно главницата, която е установено, че възлиза на сумата от *** лв. и не е претендирана в по-голям размер.

Същевременно съдът установи, че при изчисляване размера на разноските, направени от ответника е пропуснал да включи заплатената сума от *** лв. за възнаграждение на вещо лице, поради което възражението на адв.В. в тази част е основателно и са налице основания за изменение на решението в частта за разноските.

Направени по делото са следните разноски: в заповедното производство – д.такса от *** лв. държавна такса, ***. присъдено юр.възнаграждение при претендирано от 180 лв., а в исковото производство – *** лв. д.такса, ***. претендирано юрисконсултско възнаграждение, а ответницата е направила разход за сумата от *** лв. за възнаграждение на вещото лице.

Предоставената от адв. В. правна помощ е по реда на чл.38, ал.2 ЗА и съдът определя възнаграждението и съобразно на отхвърлената част от иска (***) на сумата от *** лв.

Неоснователно е възражението за намаляване на размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение, като доводите на съда остават тези от съдебното решение. действително Наредбата за заплащане на правна помощ предвижда по-ниски възнаграждения в определени случаи, но съгласно чл.2 възнаграждения за предоставена правна помощ могат да получават само адвокати, които са вписани по надлежния ред в Националния регистър за правна помощ и са били определени и назначени по реда на чл.25 и чл.26 от Закона за правната помощ т.е. назначени от определен орган и чийто възнагражденията се изплащат от НБПП. Настоящият случай не е такъв и за двете страни. Приложимият акт относно определяне възнаграждението на 3 юрисконсулта, при спазване на принципа по чл.5 ГПК следва да е този за адвоката на ответника, а именно Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че молбата е частично основателна и съдебното решение бъде коригирано на основание чл.247 ГПК относно констатираната служебно от състава явна фактическа грешка по отношение на главницата, както и на основание чл.248 ГПК следва да бъде изменено в частта за разноските. Следва бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца след прихващане (при дължима на ищеца сума от *** лв. за разноски съответни на уважената част от исковете, и дължима на ответницата сума от 158,***. разноски съответни на отхвърлената част от исковете) сумата от *** лв., а ищецът да заплати на адв. В. сумата от *** лв.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл.247, ал.1 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №***г. по гр.д.№***г. по описа на ПлРС, като в диспозитивите вместо:

„ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че в полза на „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителите С.Н.Н. Ц.Г.С. и Я.К.Ч., съществуват вземания против ИЛ.

КР. ИВ. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ж.к.“*** и последната дължи сумата от *** лв. (главница по Договор за потребителски кредит „П.К.С.“ № *** от ***г.), както и законната лихва върху вземането считано от ***г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №***г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. № ***г. по описа на РС П..

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че в полза на „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителите С.Н.Н. Ц.Г.С. и Я.К.Ч., съществуват вземания против ИЛ. КР. ИВ. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ж.к.“*** и последната дължи: главница над сумата от *** лв. до *** лв., сумата от *** лв.- възнаградителна лихва за периода ***., сумата от *** лв.-възнаграждение за допълнителна услуга Фаст, сумата от *** лв. – възнаграждение за допълнителна услуга Флекси, сумата от *** лв. - лихва за забава за периода ***. -***г. и сумата от *** лв.- неизплатено задължение, по Договор за потребителски кредит „П.К.С.“ № *** от ***г., за които суми е издадена Заповед №***г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. № ***г. по описа на РС П., като неоснователни.“ решението да се чете по следния начин :

„ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че в полза на „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителите С.Н.Н. Ц.Г.С. и Я.К.Ч., 4 съществуват вземания против ИЛ. КР. ИВ. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ж.к.“*** и последната дължи сумата от *** лв. (главница по Договор за потребителски кредит „П.К.С.“ № *** от ***г.), както и законната лихва върху вземането считано от ***г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №***г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. № ***г. по описа на РС П..

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че в полза на „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителите С.Н.Н. Ц.Г.С. и Я.К.Ч., съществуват вземания против ИЛ. КР. ИВ. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ж.к.“*** и последната дължи: сумата от *** лв.- възнаградителна лихва за периода ***., сумата от *** лв.-възнаграждение за допълнителна услуга Фаст, сумата от *** лв. – възнаграждение за допълнителна услуга Флекси, сумата от *** лв. - лихва за забава за периода ***. -***г. и сумата от *** лв.- неизплатено задължение, по Договор за потребителски кредит „П.К.С.“ № *** от ***г., за които суми е издадена Заповед

№***г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. № ***г. по описа на РС П., като неоснователни.“

На основание чл.248 ГПК изменя Решение №***г. по гр.д.№***г. по описа на ПлРС в частта за разноските като вместо:

„ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ИЛ. КР. ИВ. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ж.к.“*** да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителите С.Н.Н.

Ц.Г.С. и Я.К.Ч., сумата от *** лв. лв. общо направени деловодни разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ ***г. и по гр.д.№ ***г., и двете по описа на РС-П..

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителите С.Н.Н. Ц.Г.С. и Я.К.Ч., да заплати на адвокат В.Т. В. с ЕГН **********, адрес: гр.Б., ж.к.“Е.“ *** сумата от *** лв. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.“ диспозитивите се четат по следния начин:

„ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ИЛ. КР. ИВ. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ж.к.“*** да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителите С.Н.Н. Ц.Г.С. и Я.К.Ч., сумата от *** лв. общо направени деловодни разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ ***г. и по гр.д.№ ***г., и двете по описа на РС-П..

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителите С.Н.Н.

5

Ц.Г.С. и Я.К.Ч., да заплати на адвокат В.Т. В. с ЕГН **********, адрес: гр.Б., ж.к.“Е.“ *** сумата от *** лв. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.“.