Определение № 1909 от 26.09.2019, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 1905/2019
- Вид
- Определение № 1909
- Подписан
- 26.09.2019
- Състав
- ЗДРАВКА ГЕОРГИЕВА ДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.159 т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.215 · Закон за устройство на територията
- чл.225 ал.3 · Закон за устройство на територията
- чл.225а · Закон за устройство на територията
- чл.225а, ал.1 · Закон за устройство на територията
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 1909/26.9.2019г. гр.Пловдив, 26 . 09 .2019г.
Административен съд – Пловдив, VI състав, в открито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Административен съдия :
Здравка Диева като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1905 /
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по реда на чл.215 във вр. с чл.225а от Закона за устройство на територията.
Д.Г.Т. ***, обжалва Заповед № РД-574/04.06.2019г. на Кмета на Община Карлово, с която е наредено на Община Карлово да премахне незаконен строеж – „масивна постройка“, намиращ се в ПИ № 103002, общинска собственост, земя по чл.19 ЗСПЗЗ, ***, изпълнен от неизвестен извършител.
- Жалбоподателката оспорва констатацията на административния орган за изпълнение на строежа от неизвестен извършител с твърдение за подадено възражение против констативен акт, въз основа на който е издадена оспорената заповед. Твърди, че не е безсъмнено установено земята, върху която е построена сградата да е общинска собственост.
Счита, че неправилно премахването на строежа е възложено на общината, тъй като така противозаконно се засяга правото на собственост на Т. и е налице неправилно определен адресат на административния акт. Заявено е, че жалбоподателката живее дълги години в процесната сграда заедно със семейството и децата си. Твърди се несъобразяване с разпоредбата на § 127 ПЗР ЗУТ. Поискана е отмяна на заповедта.
- Ответникът Кмет на Община Карлово с пълномощник адв.Ц. поддържа теза за недопустимост на жалбата поради липса на доказан правен интерес от оспорване на заповедта.
Алтернативно, жалбата се счита за неоснователна, предвид безспорни доказателства за незаконен строеж, изграден без строителни книжа и в общински имот, без основания за квалифицирането му като търпим.
1. След преглед на данните от преписката се установи, че в административното производство е подадено възражение от 53 лица против 52 констативни акта /л.25 и сл./, като сред поименно отразените лица е и жалбоподателката. Възражението обаче касае строеж „полумасивна постройка”, а не
„масивна постройка” – предметът на оспорената заповед, вкл. изложените доводи са общи и липсват конкретни твърдения по отношение Д.Т.. Предвид факта и поддържаните в жалбата твърдения, вкл. с оглед подаване на жалбата от пълномощници – адв.Г. и адв.К., които са подписали жалбата, същата е оставена без движение с р./28.06.2019г. /л.28/, със следните указания : „1. До представяне на документ за внесена по сметката на АС-Пловдив държавна такса в размер на 10 лв. – в деловодството на съда в 7 – дневен срок от получаване на съобщението. Внасяне на държавната такса и представяне на документ за това в съда, следва едновременно да бъдат извършени в 7 – дневния срок.; 2. В същия 7 дн.срок да се представи пълномощно за адв.М.К. и адв.Е.Г. или се потвърди лично писмено от оспорващото лице процесуалното действие – подаване на жалба против Заповед № РД-574/04.06.2019г. на Кмета на Община Карлово, или се приподпише жалбата лично от Д.Т..; 3. В същия 7 дн.срок да се представят доказателства по твърденията в жалбата – за обосноваване правен интерес от оспорване : извлечения от сметките за плащания на ток и вода за обекта – от начален период на обитаване до момента /с оглед твърдението, че в масивната постройка жалбоподателката и семейството й живеят постоянно и от дълги години/; данни за постоянен и настоящ адрес на оспорващото лице; данни за семейно положение и брой деца; доказателства за заплащане на данъци и такси за имота, вкл. за деклариране на постройката по реда на ЗМДТ в община Карлово.“.
Изрично е указано, че при неотстраняване на нередовността в посочения срок, жалбата се оставя без разглеждане с прекратяване на съдебното производство.
С молба на адв.Г. от 11.07.2019г. /л.47/ е представен документ за внесена държавна такса и е представено пълномощно с потвърждаване на извършените до момента процесуални действия. Според съдържанието на пълномощното /л.48/ - Д.Т. е упълномощила адв.К. и адв.Г. /заедно и поотделно/ да подпишат жалбата против Заповед № РД-574/04.06.2019г. на Кмета на Община Карлово, и да я представляват по адм.д.№ 1905/2019г., АС-Пловдив, като изрично писмено е потвърдено подписването и подаването на жалбата против заповедта, както и всички извършени от адвокатите процесуални действия.
В молбата е заявено следното уточнение относно правния интерес : Жалбоподателката е извършител на незаконния строеж и негов собственик : „собственик на паянтовата постройка”. Живее от дълги години в сградата и я ползва. Оспорва се общинската собственост с твърдение, че Т. е придобила земята по давностно владение, продължило необезпокоявано повече от 10 години. Посочено е, че оспорващото лице е адресно регистрирано в *** и на адреса, на който живее, е получавала съобщения от институциите и сградата – предмет на премахване, е нейн дом и нейна собственост. Поддържа се доказателствено искане за допускане на разпит на един свидетел за установяване извършителя на строежа.
Към молбата е представена нотариално заверена декларация „за времето на строежа и извършителя“ и декларация от жалбоподателката. В декларацията /л.49/ Т. декларира, че е собственик и извършител на строежа – предмет на премахване с оспорената заповед, като сградата е изградена 2000г. от „роднините ми“. В нотариално заверена декларация от 11.07.2019г. три физически лица са декларирали, че им е известно, че Д.Т. е построила през 2000г. масивната постройка, но и полумасивна постройка.
С р./ 12.07. 2019г. /л.54/ делото е насрочено в открито съдебно заседание с указания по доказателствената тежаст и по доказателствата /„УКАЗВА на жалбоподателката доказателствената тежест за опровергаване фактическите основания за издаване на оспорения акт – с доказване предпоставките за прилагане нормата на §16 ПР ЗУТ и § 127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ във вр. с посочения в молба от 11.07.2019г. период на обитаване на сградата /“повече от 10 години“/ и построяването й през 2000г. - според декларация на жалбоподателката /без дата/; възможност за заявяване на доказателствени искания за установяване твърденията за незаконосъобразност на заповедта, вкл. представяне на доказателства за заплатени такси за смет, вода и ел.енергия – с начален период и до момента и посочване имената на роднините, изградили постройката.“/. Заявените в жалбата доказателствени искания за СТЕ и допускане на свидетел при режим на довеждане за доказване време на извършване на строежа, извършителят на строежа и обстоятелствата около него, са уважени /л.54/.
На 25.07.2019г. по делото постъпи молба от адв.Г. и от адв.К.
/л.60/, с която уведомяват съда, че на основание чл.35 ат Закона за адвокатурата, се отказват от защитата по адм.д.№ 1905/2019г., АС-Пловдив по уважителни причини – липса на съдействие от страна на доверителя им и др., като е заявено всички съобщения по делото да бъдат изпращани на постоянния адрес на жалбоподателката. Същата е редовно уведомена за насроченото съдебно заседание на 19.09.2019г. със съобщаване в цялост на указанията по доказателствената тежест и във вр. с представяне на конкретни доказателства, както и за допусната СТЕ и свидетел при режим на довеждане, посочени в р./12.07.2019г. – лично, л.63.
2. Жалбоподателката не внесе депозит за СТЕ по нейно доказателствено искане, в определен срок и предвид липса на поддържано уваженото искане за СТЕ и липса на молба за удължаване срока за внасяне на депозит – СТЕ бе заличена.
Свидетел при режим на довеждане за установяване извършител на строежа – предмет на премахване, не бе осигурен.
Посочените в разпорежданията на съда писмени доказателства, необходими за изясняване и потвърждаване на твърденията в жалбата, от значение за доказване правен интерес от оспорване – не бяха представени. Жалбоподателката не приложи : извлечения от сметките за плащания на ток и вода за обекта – от начален период на обитаване до момента /с оглед твърдението, че в масивната постройка жалбоподателката и семейството й живеят постоянно и от дълги години/; не посочи имената на роднините, които са изградили постройката.
Служебно съдът е изискал и по делото са приети : удостоверения за настоящ и постоянен адрес – посоченият в жалбата :
***, от 03.02.2015г. /л.35, 36/; удостоверение от отдел МДТ при Община Карлово – липсват декларирани данни от Т. като собственик или ползвател /л.37/; Д.Г.Т. е с ЕГН : **********;*** – ПИ 103002 се намира извън урбанизираната територия на ***, като за землището на населеното място няма одобрена кадастрална карта, респект.
– ПИ 103002 – *** е идентифициран в КВС /л.32, л.67, л.70/.
По отношение заявеният отказ от защитата по адм.д.№ 1905/2019г., АС-Пловдив по уважителни причини се съобрази съдържанието на пълномощното /л.48/ - Д.Т. е упълномощила адв.К. и адв.Г.
/заедно и поотделно/ да подпишат жалбата против Заповед № РД-574/04.06.2019г. на Кмета на Община Карлово, и да я представляват по адм.д.№ 1905/2019г., АС-Пловдив, като изрично писмено е потвърдено подписването и подаването на жалбата против заповедта, както и всички извършени от адвокатите процесуални действия. Тоест, към момента на подаване на жалбата е била налице представителна власт за упълномощените адвокати и отказът от защита не отрича изричното писмено потвърждаване на подписването и подаването на жалбата против заповедта.
3. При тези данни бе преценено твърдението за правен интерес от оспорване на Заповед № РД-574/04.06.2019г. на Кмета на Община Карлово :
3.1. Д.Т. не е била участник в проведеното административно производство и не е адресат на оспорената заповед, но тези факти не отричат самостоятелно правен интерес от оспорване на заповедта. Както бе посочено по горе, възражението против констативния акт се отнася за строеж „полумасивна постройка”, а не
„масивна постройка” – предметът на оспорената заповед. В молбата на адв.Г. от 11.07.2019г. относно обосноваване на правен интерес е заявено уточнение - жалбоподателката е извършител на незаконния строеж и „собственик на паянтовата постройка”, а не на масивна постройка. Предвид твърденията в жалбата, бяха предоставени възможности за представяне на доказателства, посредством които да бъде обоснован правен интерес от оспорването. Както бе посочено, доказателства не са представени, с изключение на декларация на жалбоподателката и нотариално заверена декларация от три физически лица.
3.2. В случая административният орган е възприел изпълнението на масивната постройката да е от неизвестен извършител, поради което адресат на заповедта е общината. Съобрази се, че на премахване подлежи всеки незаконен и нетърпим строеж, независимо дали са известни собственикът или извършителят му /арг. от чл.225а ал.2 вр. с чл.225 ал.3 ЗУТ; чл.15 от Наредба
№ 13 от 2001г./. По отношение страни в съдебното производство /Определение № 15181 от 11.12.2017г. и Решение № 15166 от 11.12.2017г. – ВАС, Второ О./ :
„Константна е съдебната практика, че в съдебноадминистративните производства по оспорване на заповеди за премахване на незаконни строежи, заинтересовани страни са само адресатите им. …Право на органа е да прецени срещу кой или кои от посочените лица да бъде издадена заповедта по чл.225, ал.1 или по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, с което тези лица стават нейни адресати. Тази преценка е израз на оперативната самостоятелност с която разполага издателят на акта…. Страни в производството по издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи и при съдебното им оспорване са компетентният административен орган и адресатът на акта, чиито права и законни интереси се засягат от разпоредителната му част и за когото с този акт се създават конкретни задължения…“.
На жалбоподателката бяха предоставени възможности да опровергае извода на кмета на община Карлово относно извършител на незаконния строеж – неизвестен, но само твърденията за право на собственост върху обекта и за изпълнението му от оспорващото лице, респект. – чрез нейни роднини, не са достатъчни. В тази вр. се отбелязва, че правото на собственост в административния процес трябва да е безспорно установено и съществуващо към момента на издаване на заповедта, а спорове за собственост не са относими към предмета на спора. Тоест, оспорване правото на собственост на община Карлово няма благоприятни последици за жалбоподателката.