Решение № 2035 от 05.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2035 гр. София, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20231110104039 по описа за 2023 година

Предявени са от „ТС“ ЕАД обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, против М. В. Т. (в качеството й на собственик на процесния топлоснабден имот и законен наследник на починалия на 30.09.2022 г. длъжник Б. С. Т.), А. Б. Т. и С. Б. Т. (в качеството им на законни наследници на починалия длъжник Б. С. Т.), съгласно уточнителна молба вх. № 125326/05.05.2023 г., при условията на разделна отговорност като сумите се разпределят по следния начин:

За М. В. Т. - в дял от 4/6 от общия дълг: - 1241,91 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.01.2023 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането; - 236,80 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2020 г. до 10.01.2023 г.; - 14,05 лева – главница за услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.01.2023 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането; - 2,72 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 10.01.2023 г.

За А. Б. Т., в дял от 1/6 от общия дълг: - 310,47 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.01.2023 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането; - 59,20 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2020 г. до 10.01.2023 г.; - 3,51 лева – главница за услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.01.2023 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането; - 0,80 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 10.01.2023 г.

За С. Б. Т., в дял от 1/6 от общия дълг: - 310,47 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.01.2023 г. (датата на депозиране на исковата молба) до 1 окончателното изплащане на вземането; - 59,20 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2020 г. до 10.01.2023 г.; 3 - 3,51 лева – главница за услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.01.2023 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането; - 0,80 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 10.01.2023 г.

В исковата молба ищецът твърди, че ответницата М. В. Т. (в качеството й на собственик и законен наследник на починалия на 30.09.2022 г. длъжник Б. С. Т.), А. Б. Т. и С.

Б. Т. (в качеството им на законни наследници на починалия длъжник Б. С. Т.), съгласно уточнителна молба вх. № 125326/05.05.2023 г., били клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединен към абонатна станция. Посочва, че съгласно чл. 63, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди „При смърт на клиент – физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл. 12, т. 12 /30-дневен срок/ чрез подаване на заявление за промяна на партидата.“ Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, като посочва, че ответниците са използвали доставената топлинна енергия за абонатен № 268915 през процесния период, както и сума за дялово разпределение и не са погасили задълженията си. След смъртта на Б. С. Т., съгласно уточнителна молба с вх. № 125326/05.05.2023 г. посочва, че като ответници следва да се конституират и А. Б. Т. и С. Б. Т., негови наследници по закон, като конкретизира, че претендира процесните задължения от ответниците, при условията на разделна отговорност, при следните квоти: за М. В. Т. - в дял от 4/6 от общия дълг и по 1/6 от общия дълг за А. Б. Т. и С. Б. Т.. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на дружеството, като в този смисъл твърди, че ответниците са изпаднали в забава. Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В подадените в срока по чл. 131 ГПК отговори от ответниците М. В. Т.,А. Б. Т. и С.

Б. Т.,чрез адв.К. Т. предявените искове се оспорват. Оспорва се пасивната легитимация и на тримата ответника. Възразяват, че през процесния период са били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Оспорват исковите претенции като неоснователни, тъй като отричат да са в облигационни отношения с ищеца. Релевират и възражения, че претендираните суми са погасени с изтичането на 3-годишния давностен срок по чл. 111, б.

"в" от ЗЗД . Молят съда да отхвърли претенциите на ищеца като недопустими, евентуално като неоснователни. Претендират разноски, за което представят списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационни отношения между страните за процесния имот и период, както и че ищецът е доставил топлинна енергия и за ответникът е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и на цена на предоставена услуга дялово разпределение.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже плащане на дължимата цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ,потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице– ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за 2 домакинството си.

Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот.

Съгласно чл.150, ал.1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ за продажба на топлинна енергия от „ТС” ЕАД на потребители за битови нужди, които се изготвят от предприятието и се одобряват от КЕВР към МС. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите. По делото няма данни за заявено възражение от ответниците по чл.150, ал.3 ЗЕ, поради което съдът намира приетите ОУ от 2016год. да са обвързващи и за ответниците.

Установява от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 12.11.1990год. ,че Б. С. Т. и М. В. Т. са придобили правото на собственост на недвижим имот ,представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. София, район „В“, ж. к. „О 2“, бл. 214, вх. А, ет. 1.

Съгласно Удостоверение за наследници от 05.04.2023год. Б. С. Т. е починал на 30.09.2022год. и негови наследници по закон са М. В. Т. – съпруга и А. Б. Т. и С. Б. Т.

,синове.

Ищецът посредством цитираният договор установи придобиването на правото на собственост от Б. Т. и ответницата М. В. Т., като загубването/разпореждането със същото следва да бъде доказано от страната, която го твърди с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Разпореждането с правото на собственост е положителен факт и което юридическо действие е формално – нотариална форма, при което при твърдение, че е извършено разпореждане с правото на собственост от някой от титулярите, то това следва да бъде установено с представяне на съответния документ в нотариална форма, като няма как по същия начин да бъде уставен обратния факт- на неразпореждане с правото на собственост.

Не е спорно по делото , че през исковия период сградата по местонахождение на процесния имот е била топлоснабдена, за имота е открита партида с аб. № 268915, за отчитане на количеството и стойността на доставената ТЕ, както и обстоятелството, че услугата топлинно счетоводство през исковия период е извършвана от „ТС“ЕАД.

Съгласно представените документи за отчет от 03.06.2020год. за отчетен период 01.05.2019год. – 30.04.2020год. и от 27.05.2021год. ,за отчетен период 01.05.2020год. – 30.04.2021год. ,подписани от клиент,което не е оспорено ,в имота се е ползвала топла вода като за двата водомера – в кухня и баня е поставена забележка ,че няма пломба ,поради което показанията са били посочени на база 2бр. потребители.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза ,през периода 01.05.2019год. – 30.04.2021год. отчитането на водомерите е било извършено от ищеца ,но е отбелязано ,че нямат пломби,което ги прави нередовни .За този период е изчислен разход за два броя потребители при норма 140 литра на денонощие .

От ищеца са изготвени изравнителни сметки след всеки отоплителен период,които съдържат само ТЕ за загряване на топла вода.ТЕ за отопление не се начислява.

3

Така вещото лице сочи ,че стойността на изравнителните сметки за целия процесен период възлиза на 1862,87лв. ,като разликата от фактурираните суми по прогнозни данни е 480,98лв. за доплащане.

С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба / Наредба № 16-ЗЗ4/2007 г. за топлоснабдяването,респ.

Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год./ –за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като не е начислявана топлинна енергия за топлинна енергия за отопление на имот и на общи части и ТЕ ,отдава за сградна инсталация. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.

Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена, съдът кредитира напълно заключението на СТЕ , което е отчело именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период.

В конкретния случай събраните по делото доказателства обуславят извод, че Б. Т. за периода от 01.05.2019год. – 30.04.2021год. е имал качеството потребител на топлинна енергия ,като собственик на топлоснабден недвижим имот . Дяловото разпределение се е извършвало от ищеца „ТС“ЕАД ,която е изготвила съответните изравнителни сметки ,а за процесния период в имота не е имало изправни водомери ,по които да бъде извършен отчет.

Служебното начисляване на 140 литра потребление за БГВ за двама обитатели за едно денонощие е нормативно установено правило, предвидено в чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год.,респ. в чл.69,ал.2,т.2 от Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год., според което изразходваното количество гореща вода от отделните потребители се определя по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за отчитане - при норма за разход на гореща вода 140 л на обитател за едно денонощие на потребление.В случая ,както бе посочено по-горе ,за отчетния период не са били монтирани водомери за топла вода като съобразно доказателствата по делото ,разходът за топла вода е бил изчислен на 2 броя потребители,което е отговаряло за обективното положение.