Решение № 132 от 16.04.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Пазарджик, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Красимир Г. Ненчев

Ани Харизанова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело № 20245200500015 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260009/22.08.2023г, постановено по гр.д.№658/2020г по описа на Районен съд-П. е осъдена Община С. с ЕИК ********* със седалище град С. , пл.“Д.“№2, представлявана от кмета Г. П. да заплати на В. Д. Б. с ЕГН ********** от град П., ул.“П.“№10, ет.1, ап.3 със съдебен адрес град П., ул.“Р.Д.“№48, ет.3, офис 310 адвокатско възнаграждение в размер на 2 550.00лв., ведно с мораторна лихва в размер на 814.58лв. за периода от 27.06.2017г. до 19.08.2020г. , ведно със законната лихва върху главницата, от 2 550.00лв., считано от 19.08.2020г до окончателното изплащане на вземането , представляваща адвокатско възнаграждение съгласно договори за правна защита и съдействие, сключени на 16.08.2016г по гр.д.№ 564/2015г., на 08.09.2016г. по гр.д.

№453/2016г, на 28.07.2016г. по гр.д.№61/2016г и на 28.07.2016г. по гр.д.№13/2016г за представителство на Община С. пред Районен съд-П. и Окръжен съд-П.. Със същото решение е осъдена Община С. да заплати на В. Д. Б. сумата от 884.58 лв. съдебно деловодни разноски.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Община С., чрез пълномощника и адв.П. Х., с изложени оплаквания за незаконосъобразност.

Основното възражение в жалбата е, че съдът неправилно е приел, че сумата от 2 550 лв. не е заплатена на адвокат Б., тъй като приложените по делото четири броя договори за правна защита и съдействие / съответно по гр.д.№564/2015г. с договорено адвокатско 1 възнаграждение в размер на 800лв., по гр.д.№453/2016г. с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 550лв., по гр.д.№61/2016г с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. и по гр.д.№13/2016г. с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 600лв./ съдържат изрично волеизявление и на двете страни, че уговорените адвокатски възнаграждения са платени на адвоката в брой в тази си част представляват разписка за заплатена и получена сума. Касаело се за писмени волеизявления, направени от самия адвокат- ищец в настоящото производство, които удостоверявали неизгодни за него факти, а именно, че е получил в брой, сумите, които претендира да му бъдат присъдени. Поддържа се в жалбата, че районният съд се е произнесъл в противоречие с постановките, залегнали в т.1 от ТР№6/2012г, постановено на 06.11.2013г. по т.д.№6/2012г по описа на ОСГТК на ВКС. Според жалбоподателят районният съд е бил длъжен да прецени, че щом ищецът оспорва собственото си волеизявление за получаване на адвокатските възнаграждения, съдържащо се в подписаните от него договори, в негова тежест е било да докаже, че това волеизявление касае неверни факти. Такова доказване той не бил предприел по делото. В тази връзка в жалбата се поддържа ,че при формиране на фактическите си и правни изводи районният съд не е следвало да се позовава на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. С експертизата се установявало единствено фактът, че плащанията в брой не се били осчетоводени като разход в счетоводството на Община С., като този факт е само една индиция за нередовно водене на счетоводството, а не както неправилно е приел районния съд, че щом плащанията в брой не са били осчетоводени, то не са и направени. Поддържа се в жалбата, че неправилно и в противоречие с процесуалния закон районният съд е приел претенцията за основателна , въпреки че ищецът не е ангажирал други доказателства , които да бъдат тълкувани в целената от него насока, а именно като опровергаващи изричните му волеизявления и в четирите договора за правна защита за получени в брой адвокатски възнаграждения.Искането е решението на първоинстанционния съд да бъде отменено изцяло, вместо което да бъде постановено друго , с което да се отхвърлят предявените искове, включително и тези за мораторна лихва. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, чрез пълномощника и, с който се изразява становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. В писмения отговор се прави пространен анализ на събраните по делото доказателства и се развиват доводи в подкрепа на правилността на обжалваното решение, респективно за неотносимост към правния спор на изложените от жалбоподателя доводи във въззивната жалба. Претендират се разноски по делото и за настоящата инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните при спазване разпоредбите на 2 чл.12 и чл.235 от ГПК прие за установено следното:

Въззивната жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок,изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба от адвокат В. Д. Б. срещу Община С.,в обстоятелствената част на която се твърди ,че на 16.08.2016г между страните и бил сключен договор за правна защита си съдействие, съгласно който адвокат Б. е следвало да представлява Община С. по гр.д.№564/2015г. по описа на РС-П. срещу С.Г.Ц. от град С., ул.“Д.Б.“№35 като му е определено адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. На 08.09.2016г. между страните е сключен договор за правна защита и съдействие, съгласно който адвокат Б. е следвало да осъществи процесуално представителство на Община С. по гр.д.№453/2016г по описа на РС-П. срещу С.Г.Ц. от град С., ул.“Д.Б.“№35 като му е определено адвокатско възнаграждение в размер на 550лв. На 28.07.2016г.между страните е сключен договор за правна защита и съдействие , съгласно който адв.Б. е трябвало да представлява Община С. по гр.д.№61/2016г. по описа на РС-П. срещу П.Г.Г. като му е определено адвокатско възнаграждение в размер на 600лв за изготвяне на въззивна жалба по това дело. На 28.07.2016г. между страните е сключен договор за правна защита и съдействие, съгласно който адвокат Б. е следвало да представлява Община С. по гр.д.

№13/2016г по описа на Районен съд- П. срещу П.Г. като е било определено адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. за изготвяне на въззивна жалба по това дело . Твърди се, че общият размер на уговореното възнаграждение по четирите договора възлиза на 2 550лв.

Твърди се, че съгласно чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗА адвокат Б. е изпълнил задължението си по горните договори, но въпреки това уговорените адвокатски възнаграждения не са му били платени от Община С.. Твърди се, че ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК до Районен съд П., въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№473/2020г по описа на РСП. и е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Направено е искане да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК

Видно от данните по приложеното ч.гр.д.№473/2020г. по описа на РС- П. с определение №383 от 20.11.2020г постановено по същото дело е обезсилена заповед №249/20.08.2020г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Това определение е обжалвано и същото е потвърдено с определение №260258/21.01.2021г., постановено по възз.гр.д.№58/2021г по описа на Окръжен съд-Пазарджик.

След дадени от районния съд изрични указания до ищеца, последният с нарочна молба е заявил, че предявава осъдителен иск срещу ответника за процесните суми като е формулирал искане да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 2 550 лв., представляващ неплатени адвокатски възнаграждения, ведно със законната лихва, считано от 19.08.2020г до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 814.58лв. за периода от 27.06.2017г. до 19.08.2020г.

В срока по чл.131 от ГПК от Община С. е подаден писмен отговор, с който исковата 3 претенция се оспорва като неоснователна с искане да бъде отхвърлена. Сочи се ,че в подписаните между ищеца и ответника договори за правна защита и съдействие изрично е упоменато, че адвокатът е получил договорените възнаграждения в брой и подписаният договор служи като документ по смисъла на чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ и удостоверява платеното адвокатско възнаграждение.Позовавайки се на така визираната клауза, съдържаща се във всеки от договорите, ответникът твърди ,че претендираните с исковата молба адвокатски възнаграждения са платени на ищеца, поради което са неоснователни домогванията на последния да получи платеното втори път.

От ангажираните в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че между страните по спора е подписан договор за абонаментно правно обслужване , сключен на 01.06.2016г., по силата на който адвокат В. Б. се е задължил да извършва юридически консултации и услуги, които могат да бъдат: постоянни, необходими за текущата дейност на общината, изготвяне на проекти за заповеди и актове, юридическо оформяне и прецизиране на проекти за други документи и оферти, юридически консултации по документи и оферти, изпратени от трети лица, изготвяне на правни анализи по определени проблеми от Община С., изготвяне на справки за действащи в страната нормативни актове, непосредствена юридическа консултация по време на преговори, изготвяне на проекти за договори и допълнителни споразумения, свързани с дейността на общината и осъществяване на процесуално представителство в полза на Община С. по делата, по които същата е страна. Съгласно чл.9 от този договор Община С. се е задължила да заплаща възнаграждение за извършената работа в размер на 500лв. , платими в брой до 25-то число на текущия месец. Съгласно чл.10 от договора ответната община се е задължила да заплаща възнаграждение за извършена от адвокат Б. работа на основание договор за правна помощ за всеки отделен случай и за всяка отделна инстанция по реда на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и всички извършени от Б. разходи за извършената работа, съобразно представените от него документи. Съгласно чл.14 договорът влиза в сила от деня на неговото подписване и е със срок от една година. Уговорена е възможност договорът да може да се прекрати чрез изпращане на писмено предизвестие от 30 дни.

От приложеното по делото пълномощно рег.№28, том III, от 16.06.2016г. по описа на нотариалната служба на Община С., се установява, че кметът на Община С. е упълномощил адвокат В. Б. да извършва от името на Община С. всички процесуални действия по граждански, административни и наказателни дела, пред съдилищата и особените юрисдикции в Република България, по които Община С. и кмета на Община С. е страна, включително и с правото да извършва действия по разпореждане с предмета на делото.

Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, сключен между страните на 16.06.2016г., кметът на Община С. е възложил на адвокат В. Б. осъществяване процесуално представителство по гр.д.№564/2015г.по описа на РС-П. като е уговорено възнаграждение на 800лв.В раздел IV на договора е посочено, че е платена сумата то 800лв. в брой като е посочено също, че този договор служи като документ по смисъла на чл.9, ал.2 4 от ЗДФЛ и удостоверява платеното на адвоката възнаграждение. По този договор е представен отчет за работата на адв. Б., ведно с копие от определение №313 от 25.08.2016г. по гр.д.№564/2014г по описа на РС-П., от което е видно, че производството по делото е прекратено поради недопустимост на жалбата, подадената от С.Г.Ц. против мълчалив отказ на кмета на Община С. по заявление вх.№С-39/59/03.08.2015г.

Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, сключен между страните на 08.09.2016г., кметът на Община С. е възложил на адвокат В. Б. осъществяване процесуално представителство по гр.д.№453/2016г.по описа на РС-П. като е уговорено възнаграждение на 550лв.В раздел IV на договора е посочено, че е платена сумата от 550лв. в брой като е посочено също, че този договор служи като документ по смисъла на чл.9, ал.2 от ЗДФЛ и удостоверява платеното на адвоката възнаграждение. По този договор е представен отчет за работата на адв. Б., ведно с копие от решение №74 от 21.07.2017г. по гр.д.№453/2016г по описа на РС-П. , с което е отхвърлена подадената от С.Г.Ц. жалба срещу отказа на кмета на Община С., изх.№2041/12.07.2016г. С определение, постановено в производство по чл.248 от ГПК по гр.д.№453/2016г по описа на РС-П. е осъден С.Г.Ц. да заплати на Община С. съдебно деловодни разноски в размер на 550лв.