Решение № 1118 от 21.11.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1118 гр. Сливен, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20242230102172 по описа за 2024 година

Предмет на разглеждане са предявени в условията на обективно кумулативно съединение искове, както следва:

- иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване на нищожен на Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40014817721/18.01.2023г., сключен между ищцата и ответното дружество.

- иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 2 089,84 лв., частичен иск от 4 000 лв., платена без правно основание по Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40014817721/18.01.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 02.05.2024г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че ищцата сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит профи кредит стандарт № 400014817721/18.01.2023г., по силата на който ответника, като кредитодател й предоставил сума в размер на 3 000 лв., със задължение за връщането й в срок до 36 месеца, при годишен лихвен процент по заема от 41.00% и ГПР 49,30%. В раздел VI, вр.

1 раздел V от договора било предвидено, че ищцата следвало да заплати 1200 лв. - възнаграждение за допълнителна услуга "Фаст" и 2100 лв. възнаграждение за допълнителна услуга "Флекси", разпределени на 36 вноски.

Твърди, че заплатила с платежни документи от 16.03.2023г. - 237.42 лв., на 18.04.2023г. - 237.42лв, на 20.06.2023г. - 100 лв., на 19.05.2023г. - 100 лв., на 20.07.2023г. - 150 лв., на 24.08.2023г. - 200 лв., на 20.10.2023г. -260 лв., на 22.11.2023г. - 150 лв. и с вносна бележка от 31.01.2024г. – 3655 лв. или общо сума в размер на 5 089.84 лв.

Ищцата счита, че посочените услуги "Фаст" и "Флекси" са нищожни, договорени в нарушение на ЗПК и ЗЗП. Счита също така, че тези услуги заобикаляли закона и накърнявали добрите нрави и влекат нищожност на целия договор за кредит.

Разпоредбите уреждащи тези допълнителни услуги били в противоречие с чл.10а, ал.2 ЗПК. Тези услуги били всъщност печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плащала периодично, поради което трябвало да са част от ГПР, като в случая това законово изискване не било спазено. За да избегне надвишаване на максималния допустим размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК кредиторът използвал правната форма на "Допълнителни услуги", с което по този начин бил постигнат и непозволен от закона резултат, а именно по-висок ГПР на кредита. Неправилното посочване на размера на ГПР в Договора следвало да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10

ЗПК, респективно целият договор бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Освен това сумата за услуги била нееквивалентна с оглед предоставената в заем сума, поради което тези клаузи били неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. При отпуснат кредит от 3 000 лв., възнаграждението за допълнителни услуги в размер на 3 300 лв., от които 1200 лв. възнаграждение за допълнителна услуга "Фаст" и 2100 лева възнаграждение за допълнителна услуга "Флекси", било необосновано високо и доближавало размера на кредита, поради което тези разпоредби противоречали на добрите нрави.

От съда се иска обявяване на нищожен на Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40014817721/18.01.2023г. и осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 2 089,84 лв., частичен иск от 2

4 000 лв., платена без правно основание по договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 02.05.2024г. до окончателното плащане. Претендира деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който оспорва исковете.

Не оспорва наличието на облигационни отношения с ищцата във връзка с договор за потребителски кредит от 18.01.2023г. Сочи, че договорът отговарял на всички законови императивни изисквания. Приложимият ГПР и общата дължима сума били посочени в раздел VI „Параметри“ и в стандартния европейски формуляр, а взетите предвид допускания били описани в чл. 5.2 от общите условия. Неоснователно и голословно било твърдението, че ГПР не отговарял на реалния такъв. Той бил посочен и фиксиран като абсолютна процентна и не било необходимо посочване на взетите предвид допускания на ГПР.

Твърди, че предоставените допълнителни услуги Фаст и Флекси не били задължителни, а ищцата сама избрала да се възползва от тях.

В процесния случай страните постигнали съгласие за сключване на договор с включени допълнителни услуги, с което, по искане на ищеца, кредиторът се задължавал да му предостави определен набор от услуги, с които се предоставяло приоритетно разглеждане и становище на искането за кредита на кредитополучателя и последният имал възможност да променя първоначално договорените падеж, размер на вноска и ежемесечно плащане на вноски, срещу възнаграждение за кредитора.

Твърди, че допълнителните услуги не следвало да се включват в размера на ГПР по договора. Таксата за предоставена услуга „Флекси“, включваща възможност за „отлагане и намаляване на вноски“ по волята на клиента, не отговаряла на нито една от характеристиките на общ разход по кредита, поради което не представлявала такъв разход и не следвало да участва във формирането на размера на общите разходи по кредита, както и в размера на ГПР. Стойността на допълнителна услуга в процесния случай, не била задължителен разход, а се заплащала, само ако потребителят поискал да има възможност да се ползва от нея. се

Иска се отхвърляне на претенциите, като неоснователни. Претендират разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатско 3 възнаграждение на ищеца с искане за редуцирането му.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и се установява от приетия по делото договор за потребителски кредит № 40014817721/18.01.2023г., че от същата дата ищцата в качеството на кредитополучател и ответното дружество, като кредитодател са в облигационни отношения, по силата на които ищцата получила заемна сума в размер на 3 000 лв. със срок на погасяване 36 месеца, размер на вноската по кредита 145,76 лв., ГПР 49,30%, ГЛП 41%, общо дължима сума по кредита 5247,68 лв. От погасителния план по договора е видно, че в него са включени и суми, дължими на месец за закупени допълнителни услуги „Фаст“ – гарантираща приоритетно разглеждане на искането за кредит и „Флекси“-право на едностранна промяна на погасителния план от страна на заемателя. Възнаграждението за първата посочена услуга е в размер на 1200 лв., а за втората в размер на 2 100 лв., като тези възнаграждения били разсрочени на 36 бр. месечни вноски по 91,66 лв., включени в погасителния план на договора за кредит и така общата сума, която следвало д заплати ищцата по договора била в размер на 8 547,68 лв.

В хода на процеса е допусната, изготвена и приета съдебно икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че ищцата заплатила на ответното дружество суми в общ размер на 5 684,86 лв., от която 3 000 лв. главница, 1 140,12 лв. договорна лихва; 433,29 лв. услуга „Фаст“;

758,29 лв. услуга „Флекси“; 58,63 лихва за просрочие; 159,78 лв. такса за приоритетно разглеждане; 24,15 лв. такса за предсрочно погасяване; 110 лв. такси по тарифа; 0,60 лв. надвнесена сума. Възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ не били включени в ГПР по договора за кредит, а ако се включат, то той би се увеличил до 132% и така ще надвиши петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, съобр.чл.19, ал.4 ЗПК /57,10%/.

В случай, че се дължи чистата стойност по договора-главница, то ищцата е надплатила на ответника сума в размер на 2 684,86 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните.

4

Съдът кредитира изцяло и заключението на изготвената съдебноикономическа експертиза, като неоспорена от страните и тъй като няма съмнение в знанията и уменията на вещото лице.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, за прогласяване за нищожен, като противоречащ на закона ЗПК на договор за паричен заем и чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на парична сума, дадена без основание са допустими, а разгледани по същество и основателни.

По иска за прогласяване нищожност на сключения договор за потребителски кредит, като противоречащ на закона – чл.22 ЗПК, вр.чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД.

В конкретният случай приложение намират нормите на ЗПК.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани, чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал.

1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Касае се за изначална недействителност при сключването на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвите и другите разходи. Основателно е твърдението в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал.

1, т.10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Нарушената правна норма е чл.19 ал.4 ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер– пет пъти размера на законната лихва. Съгласно §1, т.1 ДР ЗПК „общ разход по 5 кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя– §1, т.2 ДР ЗПК. В случая в ГПР по договора за кредит не е включено задължението, поето по договора за възнаграждения за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“. Установи се от заключението на вещото лице, че ако тези възнаграждения за предоставяне на допълнителни услуги се включат в ГПР по кредита, той би станал в размер на 132 % или ще надхвърли максимално допустимия петкратен размер на законната лихва. В случая посочения размер на ГПР не отговаря на действителния. От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.

68д, ал.2, т.4 ЗЗП. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставените допълнителни услуги е приблизително по размер на главницата, предоставена по кредита, поради което е налице противоречие с принципа на справедливост и равнопоставеност на участниците в облигационната връзка и основния правен принцип за защита на всеки признат от правото интерес. Сумите по допълнителните услуги реално оскъпява кредита, чрез въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в определения в договора ГПР, респ. води до значително и драстично увеличение на тежестта на изплащане на задължението по договора за кредит.