Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 186 от 27.02.2025, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 837/2024
Вид
Определение № 186
Подписан
27.02.2025
В сила
27.02.2025
Състав
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ПОЛЯ ДАНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 2 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 186 гр. Ловеч, 27.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20244300500837 по описа за 2024 година Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Банка ДСК“ ЕАД против разпореждане № 2953/12.11.2024 г. по ч.гр.д. № 1967/2024 г. на Районен съд Ловеч в частта, с която заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е отхвърлено за сумата от 540,78 лв. – лихвена надбавка за забава.

В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се поддържа, че неправилно от заповедния съд е отказано издаване на заповед за изпълнение за същото вземане, обосновавайки се с правото на заявителя да получи законната лихва за забава, каквато по същество се претендирала със заявлението, тъй като тя се явявала последица от забавата на длъжника. В частната жалба е направено искане за отмяна на разпореждането в атакуваната му част и за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника и за вземането за лихвена надбавка за забава. разходи при изискуем кредит.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото, броен от датата на връчване на атакуваното разпореждане (на 29.11.2024 г.), а частната жалба е подадена по пощата на 06.12.2024 г., видно пощенското клеймо за изпращач.

За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, доколкото с последния акт е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (чл. 413, ал. 2 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Банка ДСК“ ЕАД против М. А. М., с 1 което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, следните суми: 8130,54 лв. – главница; 4 094,42 лв. – договорна лихва; 540,78 лв. – обезщетение за забава (лихвена надбавка); 6,14 лв. – законна лихва; 120 лв. – разходи при изискуем кредит; законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на задължението; за разноските по делото и за юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени множество документи, сред които договори за банков кредит с анекси, писмо за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията по договора и извлечение от счетоводните книги.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението в частта, с която е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 540,78 лв. – обезщетение за забава (лихвена надбавка).

За да откаже да издаде заповед за това вземане, районният съд приел, че начисляването му е в противоречие с ограничението на чл. 33 ЗПК, доколкото механизмът по договора между страните (чл. 12 от общите условия и чл. 6 от договора) за начисляване на лихвената надбавка за забава я определя в повисок размер от максимално допустимия такъв според цитираната императивна разпоредба.

Изводът на районния съд е законосъобразен.

Правилна и в съответствие с приложените към заявлението документи е преценката на районния съд, че вземането за сумата от 540,78 лв. (за което е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение), е означено и се претендира като обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава). В приложените към заявлението договор между страните и общите условия, при които е сключен, се установява разлика между различните режими за олихвяване и произтичащите от тях вземания – като в едната от тях неизпълнената част от вноската се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта (чл. 12.1 общи условия), а в другата – олихвяване на непогасения остатък от главницата (остатък от кредита при предсрочна изискуемост или на краен падеж) със законната лихва по чл. 86 ЗЗД (чл. 12.2 общи условия). Механизмът в чл. 12.1 от общите условия за олихвяване на просрочените вноски влиза в противоречие с чл. 33, ал. 2 ЗПК, защото предвиждайки олихвяване с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, допуска възникване на вземане за забавено изпълнение в размер, по-висок от този на законната лихва. При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва (чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК).

Съдът намира за неоснователно оплакването в частната жалба, че районният съд неправилно отказал издаване на заповед за изпълнение и за сумата от 540,78 лв., без да се съобрази, че всъщност вземането за същата сума, съставлявало такова за законна лихва, каквато по закон се следвала при забава на длъжника. Аргументите на частния жалбоподател за съпоставяне размера на същото вземане с този на вземанията за договорна лихва са неприложими, предвид формалния характер на заповедното производство, което не такова съизмерване, при това на хипотетични величини. Ако заявителят действително е искал издаване на заповед за изпълнение за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва чл. 86 ЗЗД, би следвало да означи така претендираното вземане, а не лихвена надбавка за 2 забава, каквато се прилага в чл. 12.1 от общите условия.

По тези съображения разпореждането в обжалваната му част е правилно и следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2953/12.11.2024 г. по ч.гр.д. № 1967/2024 г. на Районен съд Ловеч в частта, с което заявлението на частния жалбоподател против М. А. М. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е отхвърлено за сумата от 540,78 лв. – лихвена надбавка за забава.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3