Решение № 4589 от 14.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4589 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Димитър К. Демирев

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Й. В. П. като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100504991 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 1081/19.01.2024г. по гр.д.№ 52948 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 120-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 535 от ТЗ , че Е. Р. Ц., ЕГН ********** дължи на М. Г. А., ЕГН ********** заплащане на сумата от 15 000лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 18.04.2022г,. до изплащането й, представляващи главница по запис на заповед, издаден на 15.09.2019г., за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 20780/2022г. по описа на СРС, като Е. Р. Ц., ЕГН ********** е осъдена да заплати на М. Г. А., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 2265лв. , представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. № 45811/12.02.2024г. по регистъра на СРС изпратена по пощата на 07.02.2024г. от ответника по исковете- Е. Р. Ц., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложила е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила е, че по делото било установено, че ищецът бил управител на 1 работодателя й „Инфинити“ЕООД, стопанисващо казино, в което работела, че само седмица след постъпването на работа подписала записа на заповед без поемател, падеж и място на плащане, които в последствие били дописани от друго лице и с друга химикална паста. Районният съд не съобразил установените обстоятелства , че издаването и падежа по записа на заповед са с разлика само от месец, че работела за поемателя до 21.03.2022г. без удръжки от заплатата за погасяване на уж поето задължение, че в казиното нямало финансови липси. Установеното по делото, че част от реквизитите по записа на заповед не били попълнени при подписването му се дължало на факта, че не била получила процесната сума, нямало основание за издаването на записа на заповед. Следвало да се кредитират показанията на св. И., която работела в казиното и също била задължена да подпише запис на заповед при постъпването на работа през 2022г.. като колеги св. И. и въззивника си споделяли, че всички служители след постъпването си на работа подписвали такива записи на заповеди за по 10 000лв., а въззивникът като управител – за 15000лв. Преди възникване на служебните отношения страните не се познавали и крайно нелогично било работодател да предостави на служител 15 000лв. за срок от 1 месец без удръжки от заплата при условие, че сумата не е върната на падежа. Нямало данни по делото кога са предавани сумите от по 5000лв. както твърдяла св. П., разписки за същото нямало, защото такива заеми не били давани, нямало данни за даването на парите на части, както и че парите били фирмени. Нелогично било запис на заповед да е за 15000лв. а парите да са давани на части от по 5000лв. на неустановени дати. Св. П. била в служебни правоотношения с ищеца и показанията не следвало да се кредитират, а и този свидетел бил такъв и по други дела между страните. Не било установено да е искала заем поради влошено здравословно състояние на майка й, приетите доказателства установявали, че майка й е в добро здраве, има собствен бизнес и добри доходи, семейството на въззивника няма финансови затруднения. Районният съд не се бил произнесъл по възраженията за нищожност на записа на заповед поради липса на воля да бъде подписан и поради липса на основание, не били обсъдени и възраженията за нередовност от външна страна поради съвпадение на поемател и поръчител. В съдебно заседание станало ясно, че парите са давани от касата на фирмата, което обосновавало извод, че правен интерес от иска имало дружеството, чийто управител бил ищеца а не ищецът. Неправилно районният съд приел за 2 неотносими към делото доказателствата за начина на прекратяване на трудовото правоотношение след нанесен побой над въззивника, за което било образувано досъдебно производство и което провокирало ищеца да се възползва от така съставения запис на заповед. Претендирала е разноски , оспорила е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски за горницата над минималния размер.

Въззиваемият- ищец М. Г. А., ЕГН ********** е оспорил жалбата.

Навела е твърдения, че решението в обжалваната част е правилно. Посочила е, че въззивникът в производство пред СРС не бил оспорил подписването на записа на заповед като издател и поемането на безусловно задължение за заплащане на 15000лв. на ищеца, изписвайки личните си данни, сумата, дати на издаване и на падеж и т.н., такива били и изводите на вещото лице по неоспорената съдебно почерковата експертиза. Записа на заповед съдържал задължителните реквизити по ТЗ и бил валиден. Нямало изискване за изписване на съдържанието саморъчно от издателя и с една химикална паста.

Абстрактният характер за записа на заповед препятствал извод че липсата на каузална сделка води до нищожността му. Въззивникът не сочел конкретна причина, поради която да не е могла да формира воля при издаване на записа на заповед нито била доказала такава. Правилно били кредитирани показанията на св. П., резултат от личните й впечатления, дали сочените от въззивника причини за заемите действително са съществували не било от значение, както без значение било и финансовото състояние на семейството на въззивника. Не била в служебни отношения с въззивника, търговско дружество бил работодател на въззивника, не било установена връзка между това трудово правоотношение и издаването на записа на заповед. Правилно не били кредитирани показанията на св. И. като такива които не са резултат от личните й впечатления за отношенията между страните. Установило се по делото че давала заеми на въззивника. Подадените сигнали били неотносими, сочели само твърдения на въззивника, проверките по тези сигнали не установили нарушения. Претендирала е разноски , оспорило е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски за горницата над минималния размер.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 204090/30.09.2022г. по регистъра на СРС от М. Г. А., ЕГН ********** срещу Е. Р. Ц., ЕГН ********** , с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 535 от ТЗ, че Е. Р. Ц., ЕГН ********** дължи на М. Г. А., ЕГН ********** заплащане на сумата от 15 000лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 18.04.2022г,. до изплащането й, представляващи главница по запис на заповед, издаден на 15.09.2019г., за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 20780/2022г. по описа на СРС, като й се присъдят разноски. Навела е твърдения, че ответникът издала в ней на полза записа на заповед, той съдържал необходимите реквизити, падеж бил настъпил, но сумата не била платена. Записа на заповед обезпечавал три договора за заем всеки от по 5000лв.

Ответникът Е. Р. Ц., ЕГН ********** е оспорила исковете. Посочила е, че записа на заповед и бил поднесен за подпис без посочен поемател, падеж и място на плащане, като подписването му било обвързано с назначаването й на работа в игрална зала за хазартни игри на Инфинити“ЕООД, чийто управител била ищцата и която преди това не познавала, подписването на такива записи на заповеди било практика в дружеството за суми в случай че възникнат липси. Постъпила на работа на 03.09.2019г. и на 15.09.2019г. ищецът я задължил да подпише записа на заповед сочейки, че се случвало служителите на дружеството да крадат големи суми пари от казиното. Подписала записа, изписала името и ЕГН, както и с цифри сумата от 15000лв., но не посочила че я дължи на ищеца, нито получила 15 000лв. По време на трудовото правоотношение в казиното не възникнали липси, получавала трудовото си възнаграждение в пълен размер, нелогично било в този момент да се търсят тези 15 000лв. а падеж по записа бил посочен 15.10.2019г. Нито имала воля нито имало основание да издава записа на заповед и това го правило нищожен, не била изписвала имената на ищеца за поемател. Записа на заповед не отговарял на изискванията на закона защото за поемател и поръчител били посочени едно и също лице, което водело до неяснота кой е поемателят. Съпругът на ищеца на 21.03.2022г. нанесъл побой на ответника и я принудил да подпише заповед за прекратяване на трудовото правоотношение считано от 21.03.2022г., подала сигнал в полицията и било образувано досъдебно производство, за неизплатени възнаграждения и обезщетения 4 подала сигнал до Инспекция по труда и до НАП, като тези проверки били основанието за съставянето на записа на заповед.

По делото е приложено заповедно дело № 20780/2022г. по описа на СРС, 120-ти състав, от което се установява, че по заявление вх. №78093/18.04.2022г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист с които е разпоредено Е. Р. Ц., ЕГН ********** да заплати на М. Г. А., ЕГН ********** заплащане на сумата от 15 000лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 18.04.2022г,. до изплащането й, представляващи главница по запис на заповед, издаден на 15.09.2019г., както и съдебни разноски от 1005лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен на 01.08.2022г. длъжникът е подал възражение на 04.08.2022г, на 30.08.2022г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване съществуване на вземанията по заповедта и такива е представил на 30.09.2022г.

На въпроси по реда на чл. 176 от ГПК ищецът е заявил, че не било вярно че записа на заповед бил подписан от ответника във връзка с назначаването му на работа в случай че възникнат липси, не било вярно че ответникът не получил сумата, вярно било , че не познавала ответника преди възникването на трудовите им правоотношения.

Представен е документ, констатации по оригинала на който районният съд е извършил в о.с.з. от от 11.04.2023г., озаглавен „запис на заповед”, издаден на 15.09.2023г. в гр. Костинброд като място на издаване, с който Е. Р. Ц., ЕГН ********** с посочен адрес в гр. София се е задължила безусловно и без протест да заплати 15000лв. на М. Г. А. , ЕГН **** с адрес в гр. Банкя.

Посочен е падеж 15.10.2019г., място на плащане в гр. Костинброд, ул. Ломско шосе“ № 36 , в текста на документа се съдържа заглавието „запис на заповед“, като е положен подпис за Е. Р. Ц. като издател. В текста на документа се съдържа заглавието „запис на заповед”, посочени са място на издаване и място на плащане. На лицевата страна на документа под текст „поръчител“ са изписани имената на М. Г. А. и е положен подпис за нея. В текста на документа в следната му част имената на М. Г. А. са изписани два пъти едно след друго, обозначавайки я като лице, на което да се плати сумата, като видимо почерк на изписването е различен.

5

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебнопочерковата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото оригинала на записа на заповед, заявление на Е. Ц. за документ за самоличност , експериментално снети образци от почерка на Ц. от 31.05.2023г. е посочило, че ръкописният текст в записа на заповед е изписан със синя химикална паста, с такава са й положените подписи., не установило предварителна подготовка при полагането на текста и на подписите, текст и подписи действително били изпълнени върху документа, нямало техническа подправка, нямало и признаци за имитация-колебливи движения, необосновани точки на спиране, обръщане на посока и направление на движение и др. Вещото лице е посочило, че изписаните имена на ищеца, адреса му и данните за ЕГН и лична карта, името му при текст „поръчител“ са изписани със сходна химикална паста. Този текст не бил изпълнен от ответника Е. Ц.. Всички останали ръкописно изписани букви и цифри били изписани с със сходна химикална паста, включително и името на М. Г. А. в средната част на документа веднага под „петнадесет хиляди лева“, но тази химикална паста била различна от тази, с която бил изписан другия ръкописен текст. Ръкописният текст „15000лв. петнадесет хиляди лева“, „Костинброд, ул.