Решение № 2386 от 28.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2386 гр. Пловдив, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20215330119323 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание член 422 ГПК, вр. с член 415 ГПК вр. с член 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от ИЗИ ФИНАНС ЕООД, ЕИК**** против АТ. Г. АНГ., ЕГН ********** за признаване за установено съществуването на парично вземане в полза на ИЗИ ФИНАНС ЕООД, ЕИК ***** против АТ. Г. АНГ., произтичащо от сключен между страните договор предоставяне на кредит от разстояние № **********, в размер на 873,97 лева главница; 130,69 лева договорна лихва за периода 18.08.2020-15.04.2021г.; сумата от 30,35 лева лихва за забава върху главницата от 873,97 лева за периода 15.04.2021г. – 17.08.2021г., ведно със зак. лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК по ч. гр.д. № 14470/21г. на ПРС, Х гр.с. Претендират се разноски.

Ищцовото дружество твърди, че е сключило на 19.06.2020 г. с ответник,а в качеството му кредитополучател, договор за предоставяне на кредит от разстояние с № ********при условията на ЗПФУР, като сключването е извършено въз основа на подробна информация достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg, в който електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние.

Въз основа на така сключения договор на ответника е преведена сумата от 1100 1 лева, усвоена от ответника. Подписания от страните договорът за кредит бил рефинансиращ, като с част от отпусната сума в размер на 417,83 лева бил погасен предходен договор за кредит на ответника, като остатъкът от кредита в размер на 682,17 лева била преведена по банкова сметка на кредитополучателя. Преди извършване на паричния превод клиентът получава телефонно обаждане на посочен от него телефонне номер, като разговорът се записва. По този начин той отново потвърждава сключването на договора от разстояние. При кандидатстване ответникът е посочил телефонен номер – *******и имейл – ****.

Ищецът излага, че вземането за главница било разпределено на 10 вноски, всяка от които в размер на 110 лв., за период 19.07.2020 г. до 15.04.2020 г., като по договора ответникът платил следните свои задължения: главница от 226,03 лева, с които погасил изцяло погасителните вноски за 19.07.2020 г. и 18.08.2020 г., като вноската за 17.09.2020 г. била погасена в размер на 6,03 лева. Доколкото цялото вземане за главница е с настъпил падеж преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, са претендирани вземания: за главница от 873,97 лева, 130,68 лева за възнаградителна лихва и лихва за забава в размер на 30,35 лева, за които суми се твърди да е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК, издадена е била заповед за изпълнение срещу която е подадено възражение в срок и са били дадени указания за предявяване на установителен иск за вземането.

От ответника е постъпил писмен отговор, в който твърди да не е сключвал с ищеца, чрез електронна платформа, договор за предоставяне на кредит и да не е усвоявал суми по процесния договор. Да не му е бил предоставен стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит от страна на кредитора. Релевира се възражение за недействителност на договора за кредит, поради противоречието му със закона и накърняване на добрите нрави.

Прави възражение за прекомерност на предвидената в договора неустойка в размер на 495 лева с искането да бъде редуцирана.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение почл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 14470/2021 г. на ПРС, Х гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 873,97 лева главница; 130,69 лева договорна лихва за периода 18.08.2020-15.04.2021г.30,35 лева лихва за забава за периода 15.04.2021г. – 17.08.2021г., ведно със зак. лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.

Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от 2 длъжника и в тази връзка съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

С Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ****, сключен между ищеца и ответника на 19.06.2020г., на ответника е бил отпуснат заем в размер на 1100 лева, който следвало да бъде издължен на 10 вноски при непредставяне на обезпечение за периода 19.07.2020-15.04.2021г., при фиксиран ГЛП 40. 15 % и ГПР – 48. 3 %.

Предвижда се и неустойка при непредсавяне на обезпечение по член 3, ал. 1 и изплащане на погасителните вноски в срок в размер на 1 923,02 лева.

По кредита има извършени частични плащания от ответника в размер на 460 лева.

Към договора за предоставяне на кредит са представени договор за предоставяне на кредит № *******., Общите условия към него и погасителен план, имейл кореспонденция за одобрение за заем, копие от личната карта на кредитополучателя, нареждане на превод по сметка в Банка ДСК на сумата от 682,17 лева.

По делото е прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че сумата в размер на 682,17 лева е преведена по банковата светка на ответника, а с останалата част от кредита в размер на 417,83 лева е погасен остатъкът от договор № * от ******12.11.2019*********г- чрез рефинансиращия договор № *********г.. Вещото лице установява, че размерът на извършените плащания от ответника, отразени в системата на ищеца са в размер на 460 лева, като остатъчната дължима сума по кредита е в размер на главница от 873,97 лева; договорана лихва от 130,68 лева и лихва за забава начислена върху главницата от 873,97 лева за периода 15.04.2021г. – 17.08.2021г..

Изслушано и прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, от което се установява, че в базата данни на ищеца се открива договор за кредит № ******, като в раздел "Документи по кредита" се намират основните документи, които се генерират от системата на база попълнените лични данни от клиента и данните за кредита, въведени от него. Установява също, че в раздел "История на статусите" се намират всички етапи от заявката на кредита до окончателното погасяване и съответно закриване, като след етапа "парите са преведени", сумата по договора е отпусната. Вещото лице установява още, че в базата данни на ищцовото дружество, фигурира лице на име АТ. Г. АНГ., ЕГН ********** , като предвид спецификата на въвеждане на данни в сайта на ищцовото дружество, вещото лице 3 прави заключението, че потребител е въвел тези данни и е натиснал бутон за продължаване.

Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Според член 18, ал. 1 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете по член 12, ал.

1 и 2 и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се отжкаже от сключения договор.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна, ето защо съдът приема, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на кредит № 301326 от 19.06.2020г., сключен чрез средствата за комуникация от разстояние.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

4

В отговора е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК..

Съгласно чл. 22 ЗПК във вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК договорът за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В процесния договор е посочено, че заемът е предоставен при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15 %. Липсват обаче каквито и да било условия за прилагането му и уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Нарушението е още по-съществено доколкото, нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Визираната неяснота съществено ограничава правата на потребителя и е основание за недействителност на договора за кредит.

На следващо място, съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Действително, в текста на договора е посочено, че годишният процент на разходите е 48,3 % - чл.5. Липсва обаче, каквото и да било уточнение какви точно разходи се включват в този процент. В клаузата е отбелязано, че при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точни в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор.