Решение № 97 от 29.03.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Перник, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500809 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 164/09.08.2023 г., постановено по гр.д. № 257/2023 г. на Районен съд гр. Радомир е признато за установено по отношение на Н. В. К., че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: 831609046 сума в размер на 251,55 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 22.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва за забава в размер на 48,39 лева, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 28.10.2022 г., както и сума за извършена услуга дялово разпределение в размер на 23,78 лева - главница за периода от м. октомври 2019 г. до м. април 2021 г., като отхвърлил иска за сумата от 4,90 лева - мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 28.10.2022 г., като неоснователен и недоказан. Със същото решение, съдът се е произнесъл и по отношение на дължимите се съдебни разноски.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Н.

В. К., чрез адв. М. С., с която се обжалва първоинстанционното решение, в частта с която съдът е признал за установено, че К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер 1 на 251,55 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 22.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва за забава в размер на 48,39 лева, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 28.10.2022 г. Твърди, че същото в обжалваната му част е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, събраните доказателства и съдопроизводствените правила. На първо място с въззивната жалба се навеждат твърдения, че дружеството не е доказало по категоричен начин наличието на облигационна връзка между страните. На следващо място се акцентира върху изслушването на вещото лице в съдебно заседание пред първата инстанция, от което се установява, че за периода 07.07.2020 г. до 28.06.2021 г. липсва свидетелство за метрологичен контрол, от което следвало, че няма как да бъде установено дали в този период уредът е работил коректно. В продължение сочи, че дружеството е следвало да докаже доставката на определено количество топлоенергия, ползването му от К., както и размера на вземането си, но не го е сторило. Счита, че неправилно съдът е приел както размера, така и периода, за който се дължи лихва за забава върху претендираните суми. Излагат се съображения за неправилност на атакуваното решение в обжалваните му части, въз основа на които се моли съда да постанови решение, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Прави се искане за присъждане на строените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответната страна - „Топлофикация - София“ ЕАД, е подала отговор на въззивната жалба, с който се твърди, че същата е неоснователна и недоказана, като оспорва изцяло изложените в нея съображения. Счита така постановеното решение на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, с оглед на което същото следва да бъде потвърдено. Намира, че решаващия съд подробно и съобразно константната практика по този вид правни спорове е постановил мотивиран и обоснован съдебен акт. Въз основа на изложените аргументи се моли съда да потвърди атакуваното решение на първата инстанция, а въззивнта жалба да бъде оставена без уважение. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, включително юрисконсулско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не е изразил становище.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо- в обжалваната му част.

Няма основание да се приеме, че решението е недопустимо в обжалваната му част, тъй като са предявени установителни искове по реда на чл. 415 ГПК за сумите в размер на 251,55 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия, т.е. в по – малък размер отколкото е поискано в заявлението и постановено в заповедта, което е допустимо, като за разликата, за която не е предявен иск, са налице предпоставките на чл. 415, ал.5 ГПК, които следва да бъдат съобразени от заповедния съд.

2

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

От приложения по първоинстанцинното дело нот. акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***, дело № 1606/1985 г. на нотариус при Софийския районен съд /по силата на който ответникът Н. В. К. е придобил по дарение процесния недвижим имот, находящ се в *** и представляващ апартамент № ***, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, с обща площ от 83,19 кв. м./ се установява, че в процесния период между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД – като снабдител на ТЕ, и ответника- като клиент на ТЕ за битови нужди, по силата на закона /чл. 153 ЗЕ/ в качеството му на собственик на процесния апартамент са възникнали и са съществували облигационни отношения относно продажбата на ТЕ за процесния апартамент, по силата на което ищецът има задължението да доставя ТЕ, а ответникът – се явява титуляр на задължението за заплащане цената на доставената и потребена в процесния топлоснабден имот ТЕ, чието съдържание е установено в Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. От приложените по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че ищецът е изпълнил процедурата по чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като е публикувал Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр.

София, които ОУ са общоизвестни и са публикувани в редица издания на периодичния печат и съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Без значение в случая е дали ответникът - „клиент“ на ТЕ по см. на чл. 153 ЗЕ е живял, пребивавал в процесния имот, респ. дали лично е ползвал ТЕ за битови нужди през процесния период, тъй като съгласно чл. 153 ЗЕ за качеството на клиент на ТЕ за битови нужди е от значение кой е собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот, а не фактически ползвател. Дори и ответникът да не е живял, да не е пребивавал в процесния имот през процесния период, съответно фактически да не е ползвал ТЕ за отопление и БГВ в процесния период, е извън предмета на доказване по делото в отношенията между страните, съответно няма значение за основателността на иска.

Съгласно съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ пред РС, чието заключение при извършената по реда на чл. 202 ГПК оценка, въззивният съд изцяло възприема като пълно, ясно и обосновано изготвено, от предоставените справки от „Топлофикация София“ ЕАД и от „Техем сървисис“ констатира, че в сградната етажна собственост се ползва топлоенергия единствено за отопление. За процесния период ФДР не е разпределяла топлоенергия, отдадена от отоплителни тела в процесния имот в жилищните помещения Спалня. Хол.

Стая. Кухня и Баня по прогноза и отчет, както и не са начислявани суми, което е отразено в колона 6 и колона 8 и на редове „Общо прогнозно" и „По отчет" на Таблица 1. За процесния период на абоната по партида не е разпределян прогнозен разход, не е отчитан разход на топла вода и съответно не е разпределяна топлоенергия за БГВ, не са начислявани суми по 3 прогноза и отчет и това е отразено в колони 3. 4 и 5, както и на редове общо „По прогноза“ и „По отчет“ - колони 3. 4 и 5 на Таблица 1. За процесния топлоснабден имот и за процесния период се е разпределяла прогнозна топлоенергия единствено и само за отопление отдадена от сградна инсталация /СИ/, като след всеки отчетен период прогнозната топлоенергия е изравнявана с разпределената по изчислителен път, отдадена от СИ, което е отразявано в индивидуални изравнителни сметки. В сградата има изградена абонатна станция, монтиран е общ топломер. Същият е преминал метрологичен контрол. Дяловото разпределение се извършва от „Техем сървисис“, с която има сключен договор от 29.07.2022 г., както и протокол от ОС от 22.11.2001 г. По делото е приложен и договор от 3.VI.2020 г. между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем сървисис“. За имота на ответника се разпределя единствено топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, тъй като в процесния имот липсват отоплителни тела, свързани към СИ и по тази причина ФДР не е разпределяла топлоенергия, отдадена от отоплителни тела в процесния имот. Същото е отразено и в изравнителните сметки. Топлоенергията, отдадена от сградна инсталация се разпределя на всеки имот, пропорционално на неговия отопляем обем, който за имота на ответника е 206 куб. В табл.1 в колона 7 е отразена начислената топлоенергия, отдадена от сградна инсталация за двата отчетни периода, включително в процесния период. В колона 8 са отразени начислените суми за разпределената топлоенергия. По време на процесния период ТЕ, отдавана от СИ за СЕС е определяна по изчислителен път, съгласно Приложението към чл.61. ал.1 на Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването и Наредба №-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването обн. ДВ, бр.25/ 20.03.2020г. и разпределяна пропорционално на отопляемия обем на всеки един имот от СЕС – за процесния имот на отопляем обем - 206 куб. м. по изчислителен път при спазване на Наредба № 16 - 334/2007 г. ФДР е процедирала съгласно т.6.1.1. от Приложението към чл.61. ал.1 на Наредба N 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. като са взети предвид определените от тях обща инсталирана отоплителна мощност за СЕС една и съща за двата отчетни периода 257.813 Kw (съгласно изменението от 29.10.2013г. на т.6.1.1. от Приложението към чл.61. ал.1 на Наредба N 16-334 ), както и отоплителните денградуси по отчетни периоди съответно 2344.4 и 2469.7. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребители в СЕС с прекратено топлоподаване към отоплителните тела в имотите си /с техническа възможност за това/ остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата /както и от такива отоплителни тела в имот, за които няма техническа възможност за отделяне/. Технологичните разходи на АС са изчислени вярно от „Топлофикация - София " ЕАД за всеки един месец от процесния период съгласно т.4.1 от Приложението към чл.61. ал.1 от Наредба 16-334/ 06.04.2007г. и Наредба №;Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването. Общото задължение на ответника по предоставените справки е в размер на 312,38 лв. и числените суми върху разпределената топлоенергия са в съответствие с действащите през процесния период цени на топлоенергията за потребителите в гр. София. От др. страна, от приложените документи за задължение на ответника е отразена сумата 312,38 лв., която отговаря на това, което е разпределено от фирмата за дялово разпределение. За периода от месец май 2019 г. до 4

31.10.2019 г. в сградната етажна собственост не се потребява топлоенергия. За месец ноември 2019 г., в колона 7 са отразени 121,308 киловатчаса топлоенергия, сумата е 13,92 лв., - сумата за м. ноември 2019 г. От СТЕ се установява, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума за дялово разпределение в размер на 23,78 лева за 01.10.2019г.—30.04.2021 г. От СТЕ се установява, че общото задължение на ответника (главница) включително вноски дялово разпределение, е в размер на 275.33 лв., от които 251,55 лв. главница и 23,78 лева дялово разпределение.