Решение № 260582 от 16.09.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 757/2020
- Вид
- Решение № 260582
- Подписан
- 16.09.2022
- В сила
- 30.06.2023
- Състав
- ВАЛЕРИЯ ИВАНОВА БРАТОЕВА ДАМГОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 59 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 13, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 13, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 16, ал. 1 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 19 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 22 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 22, ал. 2 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 34, ал. 4 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 3, ал. 2, предл. първо · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 3, ал. 3 · Закон за банковата несъстоятелност
- Чл. 59, ал. 4 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 59, ал. 5 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 60, 60а · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 60, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 60, ал. 2 пр.второ · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 60, ал. 3 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 60, ал. 5 пр. второ · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 60, 60а · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 60а, ал. 1 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 60б, ал. 1, 2 и 3 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 60б, ал. 1, 2 и 3 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 60б, ал. 1, 2 и 3 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 61 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 62, ал. 1 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 66 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 68 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 7 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 103, ал. 2, т. 25 · Закон за кредитните институции
- чл.103, ал. 4 · Закон за кредитните институции
- чл. 36, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 36, ал. 7 · Закон за кредитните институции
- чл. 37, ал. 3 · Закон за кредитните институции
Р
Е Ш Е Н И Е № гр.
София, 16.09.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: В. БРАТОЕВА при участието на секретар Екатерина Тодорова, разгледа търговско дело № 757 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 59 ЗБН.
Образувано е по предявени от назначените от Фонда за гарантиране на влоговете в банките синдици на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******, срещу С.И.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени: иск с правна квалификация чл. 3, ал. 3 ЗБН, за признаване за установено, че изявление за прихващане на ответника, вх. № 3622/24.08.2015 г., релевирано и в исковото производство по гр. дело № 5429/2016 г. на РС-Сливен, последиците на което прихващане са зачетени с влязло в сила решение, е нищожно, съединен при условията на евентуалност с искове, с правна квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН и чл. 59, ал. 3 ЗБН за обявяване на извършеното прихващане за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, като конститутивните искове са предявени в рамките на срока, предвиден в § 7 ПЗР на ЗБН (Обн, ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп.
- ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) вр. § 3.
Разглеждането на спора е насрочено в съдебно заседание на 13.10.2020 г., в което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания. В срока за произнасяне на съда, с определение от 20.10.2020 г. постановено по образувано конституционно дело № 9/2020 г. Конституционният съд на Република България, е допуснал за разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на следните разпоредби: § 5, ал. 1 - 4, § 6, ал. 1 - 2, § 7 и § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1 - 3 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.).
Доколкото процесуалната допустимост на конститутивните искове, предмет на настоящото производство е обусловена от спазването на установения в чл. 62, ал. 1 ЗБН преклузивен срок, която разпоредба е изменена с § 3 на ЗИДЗБН (ДВ, бр.22/13.03.2018 г.) и срокът от 2-годишен е трансформиран в 5-годишен, като на изменението е придадено обратно действие с § 7 ПЗР на ЗИДЗБН, даденият ход на устните състезания с определение от 21.10.2020 г. е отменен и производството по настоящото дело е спряно до произнасянето на Конституционния съд по конст. дело № 9/2020 г..
С решение № 8/27.05.2021 г. на Конституционния съд на Република България, обн.
ДВ, бр. 48/08.06.2021 г., за противоконституционни са обявени разпоредбите на § 5, ал. 1 - 4, § 6, ал. 1 и 2, § 7 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 22 от 2018 г.; доп., бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр. 22 от 2015 г.; доп., бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, 2 и 3 от Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.).
Зачитането на постановеното от КС решение е резултирало във връщане на исковата молба по отношение на предявените конститутивни искове, тъй като в производството по несъстоятелност на „К.Т.Б.“ АД (н), открито преди 13.03.2018 г. е приложима редакцията на чл. 62, ал. 1 ЗБН преди изменението, съобразно която иск по чл.
59, ал. 3 или ал. 5 (каквито са процесните конститутивни искове) могат да бъдат предявени освен от лицата по чл. 60, ал. 3 и от всеки кредитор на банката в 2-годишен срок от откриването на производството по несъстоятелност за банката, а този двугодишен срок е изтекъл на 24.04.2017 г. – първи присъствен ден след неприсъствения 22.04.2017 г., много преди предявяването на исковата молба на 10.04.2020 г..
Така процесуално допустим и подлежащ на разглеждане е единствено главният иск за нищожност на изявлението за прихващане, за предявяването на който срок не е установен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Страните не оспорват осъществените в правната действителност факти, поради което не се налага и изследване на събраните в производството доказателства.
Искът за нищожност на извършеното прихващане е неоснователен.
В решение № 239 от 15.05.2018 г. по т. д. № 986/2017 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, е даден отговор на въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН по отношение на прихващания, извършени след датата на решението за отнемане лицензията за извършване на банкова дейност, предвид специалната норма на чл. 59 ЗБН, който отговор следва да бъде дословно възпроизведен в настоящото решение, като няма съмнение, че решението на УС на БНБ за отнемане на лицензията на „К.Т.Б.“ АД за извършване на банкова дейност е 06.11.2014 г., като на основание чл.103, ал. 4 ЗКИ, същото подлежи на незабавно изпълнение, тъй като с него се налага мярка по чл. 103, ал. 2, т. 25 ЗКИ, съответно изявлението за прихващане на ответника е достигнало до адресата „К.Т.Б.“ АД (н) на 24.08.2015 г. – обективно след датата 06.11.2014 г..
„Съгласно чл. 3, ал. 2, предл. първо ЗБН, от датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ, не могат да се извършват разпоредителни сделки и действия с имущество на банката, с изключение извършването на обичайни разноски, насочени към неговото запазване и управление. Според предложение второ на същата разпоредба, от същата дата не могат да се извършват действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение. Чл. 3, ал. 3 ЗБН прогласява действия и сделки, извършени в нарушение на ал. 2, за нищожни по отношение кредиторите на несъстоятелността. Съгласно чл. 59, ал. 3 ЗБН, прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Чл. 59, ал. 4 ЗБН въвежда необорима презумпция за знание за настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението на кредитора е придобито след датата на вписване на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност, на основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ.
В настоящия случай се сочи относимост на съдържащата се в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗБН забрана за извършване изпълнение на парични задължения на банката, независимо от начина на изпълнение. Съответно, следва да се отговори, дали прихващането може да се подведе под квалификацията "изпълнение на парично задължение на банка", т. е. изразът "независимо от начина на изпълнение" предпоставя и погасителния способ "прихващане", предприет от носителя на насрещно към банката задължение. На практика, ищецът - синдиците на несъстоятелната банка считат, че осъществилият се фактически състав може да се подведе под всяка от двете норми - на чл. 3, ал. 2 ЗБН и на чл. 59, ал. 3 ЗБН, доколкото значим и в двата случая е моментът на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност. Този момент, обаче, е значим по различен начин.
В хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗБН достатъчно за прогласяване, при това на нищожност по отношение кредиторите на несъстоятелността, е моментът на решението за отнемане на лицензията да предхожда сделката или действието (прихващането - според тезата на ищците). В хипотезата на чл. 59, ал. 3 ЗБН, обаче, този момент, като предхождащ, при това вписването на решението за отнемане на лицензията, не е от значение за фактическия състав на недействителността в тази хипотеза, а само за прилагане презумпцията за знание по чл. 59, ал. 4 ЗБН. Ищците предпочитат приложението на чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН по отношение прихващане, извършено от кредитор на банката, доколкото ще следва да доказват единствено извършването му след решението за отнемане лицензията за извършване на банкова дейност. Ако вземането и задължението са придобити след датата на решението за отнемане лицензията за извършване на банкова дейност (презумпцията на чл. 59, ал. 4 ЗБН), обективно и изявлението за прихващане следва, а не предхожда този момент, т. е. осъществено е единственото условие за прогласяване нищожността по чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН.
Липсва, обаче, логично обосноваване на едновременното съществуване на "облекчен" и "утежнен" фактически състав за атакуване действителността на едно и също действие или сделка. При това, разпоредбите на чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 и чл. 59, ал. 3 ЗБН уреждат различен вид искове - за установяване нищожност (без запазващи се между страните правни последици на сделката или действието - обяснимо с правните последици на отнемането на лицензията, съобразени по-долу - чл. 36, ал. 7 ЗКИ) и отменителен - за недействителност (относителна недействителност по отношение кредиторите на несъстоятелността). Значима е не само разликата в правните им последици, но и по отношение самото предявяване на исковете - тези по чл. 59, ал. 3 ЗБН са ограничени със срок (чл. 62, ал. 1 ЗБН), какъвто по начало е определен за всички отменителни искове, но не и за установителните. Различно са уредени и легитимираните да предявят исковете субекти: по чл. 3, ал. 3 и чл. 22, ал. 2 - от синдика и ФГВБ при бездействие на синдика (чл. 60, ал. 3 ЗБН), а по чл. 59, ал. 3 и ал. 5, чл. 60, 60а ЗБН и чл. 135 ЗЗД - и от всеки кредитор.
Когато обективно е възможно фактически състав да бъде подведен под различни правни норми, законодателят изрично е уредил разрешаването на такава кумулация, но я е предвидил само между исковете по чл. 60, ал. 2 пр. първо и тези по чл. 3, ал. 3 или по чл. 22, ал. 2 ЗБН (също установителни) - чл. 60, ал. 2 пр.второ ЗБН, и между тези по чл. 60, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 и тези по чл. 22 или чл. 34, ал.
4 ЗБН - съгласно чл. 60, ал. 5 пр. второ ЗБН. Не е предвидена възможна кумулация в съставите на чл. 3, ал. 2 и чл.
59, ал. 3 ЗБН.
Извод, че действителността на прихващането подлежи на преценка само съобразно чл. 59, ал. 3 ЗБН, не и по чл. 3, ал. 2 ЗБН, е възможен и от самото съдържание на правните норми, отчитайки че като норма, уреждаща - с оглед визираните в ал. 3 последици - нищожност на действия и сделки, чл. 3, ал. 2 ЗБН не може да се тълкува разширително. В този смисъл "изпълнението на задължение" не може да се възприеме като събирателен израз, включващ и "прихващането", което в общите облигационни разпоредби е визирано като "способ за погасяване на задължения", наред с подновяването и опрощаването, а не като изпълнение на задължение (раздел ІІІ т. 1, съответно раздел V от Обща част на ЗЗД). При това, видно от останалата част на чл. 3, ал.
2 ЗБН (извън релевантното за спора "изпълнение на парични задължения на банката, независимо от начина на изпълнение"), обект на разпоредбата са действия и сделки, осъществими от банката, като участник в атакуваното правоотношение, имащи правни последици, като изходящи от банката, в качеството й на собственик или длъжник, инициирал атакуемото действие.
Законодателят изрично посочва чии изявления за прихващане санкционира с недействителност в чл. 59, ал. 5 ЗБН - прихващане извършено както от кредитор, така и от банката, но видно от редакцията на ал. 3 на същата разпоредба и по аргумент от ал. 4, в тази хипотеза прихващането изхожда единствено от кредитор. Аргумент за това е и че, за разлика от чл. 59, ал. 4 ЗБН, законодателят в чл. 3, ал. 2 ЗБН, е приел за релевантен момента на самото решение за отнемане лицензията за извършване на банкова дейност (с наличието на обстоятелствата, основание за отнемането на който, съгласно чл. 36, ал. 2 ЗКИ, банката обективно е или би следвало да е в известност към момента на постановяването му), а не момента на вписването на същото решение, съгласно чл. 37, ал. 3 ЗКИ, както предвижда чл. 59, ал. 4 ЗБН, доколкото именно от вписването същото се счита известно на третите лица, каквито са и кредиторите. Последното логично предпоставя и по отношение "изпълнение на задължение на банката" в чл. 3, ал. 2 ЗБН да се приемат за визирани от законодателя предприети от самата банка действия. Неслучайно допустимото кумулиране на фактически състави, коментирано по-горе, е предвидено все в хипотези на действия и сделки "извършени от банката", съответно "извършени от временния синдик или от синдика на банката в хода на производството по несъстоятелност" (чл.
Разпечатката съдържа 32 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4258b657-dd6b-49de-9e76-66c12222a564