Решение № 72 от 22.04.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 123/2024
- Вид
- Решение № 72
- Подписан
- 22.04.2024
- В сила
- 22.04.2024
- Състав
- Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 463 · Граждански процесуален кодекс
- чл.464 · Граждански процесуален кодекс
- чл.136 ал.1т.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136 ал.1 т.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.177 · Закон за задълженията и договорите
- чл.177 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 72 гр. Пловдив, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Галина Гр. Арнаудова
Членове:
Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20245000500123 по описа за 2024 година Производството е по чл. 463 от ГПК.
Постъпила е жалба от „И. „ АД против решение № 288/25.10.2023г., постановено по в.гр.д. № 619/2023г. по описа на Окръжен съд – Хасково,с което е отменено постановление за разпределение с изх.№ 38436/28.06.2023г.
,изготвено по изп.д. 20172920402045 г. по описа на ЧСИ Н. К. с район на действие ОС – Хасково в частта относно реда на привилегиите и размера на разпределените суми ,определен в т.3 .Жалбоподателят,по съображенията ,подробно изложени в жалбата ,счита решението за незаконосъобразно и неправилно, поради което заявяват искане съдът да го отмени и да се потвърди извършеното от съдебния изпълнител разпределение. Претендира и присъждане на юрисконсулстко възнаграждение.
Ответникът по жалбата Ж Р П - Т,действаща като ЕТ „ И. п. з. м. п. ********** е депозирал отговор , с който счита жалбата за неоснователна и по подробно изложените в него съображения заявява искане обжалваното решение са бъде потвърдено.Претендира присъждане на разноски.
Останалите ответници не вземат становище.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и са налице всички други законови изисквания за нейната редовност, поради което тя е допустима следва да бъде 1 разгледана по същество.
Изпълнително дело № 20179290402045 по описа на ЧСИ Н. К. е със страни „И. „АД – взискател и солидарни длъжници „П.“ ООД ,М. П. Б. ,“П.“ ЕООД и В. П. А..Присъединени взискатели са ТД на НАП ,К. Я. И. и Ж Р П Т,действаща като ЕТ „ И. п. за с. м. **********“ като последната е конституирана като взискател на основание изпълнителен лист № 260018 / 17.03.2023 г. ,издаден въз основана влязло в сила съдебно решение по т.д.
56/2021 г. по описа на ОС – Хасково С последното длъжникът в изпълнението „П. к.“ЕООД е осъден да заплати на едноличния търговец „И. п. за с. м. ********** сумата от 20 810,84 лв. ,представляваща главница по иск с правно основание чл.59 във връзка чл.177 от ЗЗД за заплащане на стойността на направените подобрения в недвижим имот / магазин 11/ ,находящ се в гр.Д., ул. Л. К. № ** , с която сума се е увеличила стойността на имота ,както и 2 102,85 лв. разноски по делото.
Предмет на разпределението е сумата от 58 500 лв. ,получена от публичната продан на описания по горе имот – самостоятелен обект в сграда – търговски магазин № 11, ,находящ се в гр.Д., ул. Л. К. № ** ,собственост на третото за изпълнението лице – Ж Р П - Т,действаща като ЕТ „ И. п. за с. м.
**********, закупила имота след вписана в полза на взискателя „И. АД договорна ипотека .
С разпределението т.1 – с привилегия по чл.136 ал.1т.1 от ЗЗД са разпределени разноски за първоначалния взискател „И.“ АД , т.2 е посочено ,че няма вземания с привилегия по чл.136 ал.1 т.2 като остатъка от разпределяемата сума от 56 310,20 лв.е разпределена изцяло в полза на „И.“АД с привилегия по чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД. За да постанови този резултат ЧСИ не е зачел привилегията в полза на Ж Р П - Т,действаща като ЕТ „ И. п. за с. м. **********, произтичаща от разпоредбата на чл.177 ал.1 от ЗЗД ,според която ако собственикът на продадения ипотекиран имот не е лично задължен ,той има право да получи от цената на имота преди ипотекарния кредитор необходимите разноски ,които е направил за имота ,както и увеличението на имота ,което се дължи на неговите полезни разноски.За да не зачете привилегията на Т. съдебния изпълнител е изложил мотиви ,че нормата на чл.177 ал.1 от ЗЗД урежда не отношенията между собственика на имота и длъжника ,а отношенията между собственика и ипотекарния кредитор ,поради което искът на собственика на имота за увеличената стойност на същия следва да бъде предявен едновременно срещу кредитора и длъжника .В конкретния случай ЧСИ е констатирал ,че исковото производство по т.д. 56 /21 по описа на ОС – Хасково ,решението по което легитимира Т. като взискател на длъжника „П. к.“ ЕООД за вземането й за увеличената стойност на имота в резултат на извършени подобрения в него, е било насочено единствено към длъжника,но не и към кредитора „И. „ АД.
При това положение съдебният изпълнител е посочил ,че решението по това т.д. не обвързва ипотекарния кредитор „И. „АД ,поради което Т. не може да 2 се ползва с привилегията по чл.177 ал.1 от ЗЗД.
Разпределението е било обжалвано от Ж Р П - Т,действаща като ЕТ „ И. п. за с. м. ********** като с решението ,предмет на обжалване ,съдът е приел ,че изложените мотиви на ЧСИ ,че съдебно решение, удостоверяващо правото на предпочтително удовлетворяване на вземането на жалбоподателя за направени от него подобрения в продадения на публичната продан имот, не може да се противопостави на взискателя „И.“ АД - гр.София - ипотекарен кредитор, доколкото последният не е участвал като страна по делото, са ирелевантни за производство, както и същите могат да бъдат въведени като предмет единствено в рамките на общото исково производство, в каквато насока е разпоредбата на чл.464 от ГПК, предвиждаща реда, по който може да бъде заявено оспорване на вземането на присъединен кредитор, включително и правото му на предпочтително удовлетворение и реда, в който следва да се извърши. Приел е също така ,че правото на принудително изпълнение е удостоверено с издадения в полза на жалбоподателя изпълнителен лист, поради което изпълнителният орган дължи подчинение на заповедта за изпълнение, съдържаща се в него и е извън неговата компетентност да извършва преценка относно наличието или липсата на основанията за издаването му ,вкл. признатото със съдебното решение право на задържане в полза на жалбоподателката ,определящо реда , по който следва да се удовлетвори.
Като краен резултат съдът е намерил разпределението в обжалваната му част , а именно т.3 от същото ,за неправилно ,отменил го е и е направил ново разпределение като дължимите на Т. сума в размер на 20 810.84 лева за погасяване на вземането по изпълнителен лист № 260018 от 17.03.2023 год., издаден на основание решение № 260018 от 11.05.2022 год., постановено по т.д. № 56 / 2021 год. по описа на Окръжен съд - Хасково, влязло в законна сила на 02.06.2022 год., произтичащо от разноски за подобрения на задържания имот - Самостоятелен обект в сграда - търговски обект /магазин 11/, находящ се в гр.Д., о. Д., Х. о., с адрес: ул.“Л. К. № **, ет. *, об. ** са разпределени преди суми за погасяване вземанията на ипотекарния кредитор „И. „ АД ,на който е разпределен остатъка от разпределяемата сума в размер на 34 354 ,03 лв.
Недоволен от това решение е останал взискателя „И. „ АД ,който с аргументи ,аналогични на изложените от съдебния изпълнител ,обжалва същото като неправилно и незаконосъобразно и моли съдът да го отмени и да потвърди разпределението .
Решението е правилно. Няма спор ,че с влязло в сила решение ,постановено по т.д. 56/2021 г. по описа на ОС – Хасково длъжникът в изпълнението „П. к.“ЕООД е осъден да заплати на ЕТ „И. п. за с. м.
********** „ сумата от 20 810,84 лв. ,представляваща главница по иск с правно основание чл.59 във връзка чл.177 от ЗЗД за заплащане на стойността на направените подобрения в недвижим имот / магазин 11/ ,находящ се в гр.Д., ул. Л. К. № ** , с която сума се е увеличила стойността на същия.
Легитимирани страни по този иск са собственикът на ипотекирания за чужд дълг имот и длъжникът по предприето принудително изпълнение ,насочено против ипотекирания имот .Взискателят ,противно на приетото от съдебния 3 изпълнител ,не е и не може да бъде страна по този иск .Това е така ,тъй като този иск намира основанието си в общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване на длъжника ,който би се обогатил доколкото посредством извършените от ищеца – собственик подобрения в ипотекирания имот ,същият е допринесъл за завишаване стойността на последния при проведената публична продан ,с която стойност се удовлетворява взискателя като от друга страна се намалява дълга .Действително взискателят не е обвързан от субективните предели на силата на присъдено нещо ,тъй като не е страна по този иск ,но в своя защита същият разполага с исковия път по чл.464 от ГПК , с който иск би могъл да оспори вземането на присъединения взискател – в конкретния случай ЕТ „И. п. за с. м. **********, включително правото му на предпочитателно удовлетворяване . В случая влязлото в сила решение , с което длъжникът е осъден да заплати суми на собственика на ипотекирания за чужд дълг имот за увеличената стойност на същия и издадения въз основа на него изпълнителен лист в полза на собственика ЕТ „И. п. за с. м. ********** го легитимира като присъединен взизскател на настоящето ипз.д., който взискател съобразно специалната привилегия ,уредена в разпоредбата на чл.177 от ЗЗД , за това вземане се удовлетворява преди ипотекарния кредитор .
Поради горните аргументи обжалваното решение , с което е отменено разпределението по т.3 като незаконосъобразно и е извършено ново разпределение като вземането на присъединения взискател ЕТ „И. п. за с. м.
********** за увеличената стойност на продадения имот ,получените от което суми се разпределят ,е удовлетворено преди това на ипотекарния кредитор ,е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
На ответника по жалбата ЕТ „И. п. за с. м. ********** с оглед на горния резултат ,следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 288/25.10.2023г., постановено по в.гр.д.
№ 619/2023г. по описа на Окръжен съд – Хасково,с което е отменено постановление за разпределение с изх.№ 38436/28.06.2023г. ,изготвено по изп.д. 20172920402045 г. по описа на ЧСИ Н. К. с район на действие ОС – Хасково в частта относно реда на привилегиите и размера на разпределените суми ,определен в т.3 .
ОСЪЖДА „И. „АД с ЕИК ********* да заплати на ЕТ „И. п. за с. м.
**********“ с ЕИК *********** разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5