Решение № 732 от 19.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 732 гр. Пловдив, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330119343 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от С. Д. Г., ЕГН ********** против Д. С. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД – главен и по чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. с чл.

87, вр. с чл. 258 и сл. ЗЗД – евентуален.

Ищецът твърди, че на 14.06.2022 г. между страните бил сключен неформален /устен/ договор за изготвяне на проект за изграждане на фотоволтаична централа по европейска програма за финансиране, по силата на който ответникът, като изпълнител, се задължил със собствени средства да изготви документално проект за изграждане на фотоволтаична централа с площ от 14 дка в землището на с. Д.д., общ. П., обл. П. в срок до 14.12.2022 г., а ищецът, като възложител, се задължил при приемане на проекта да заплати възнаграждение в размер на 9000 лева. Уговореният срок бил краен, т.к. задължението следвало да се изпълни непременно в уговореното време, поради което страните приели, че след изтичане на срока, договорът ще се счита за развален.

При сключване на договора ищецът твърди да е предал на ответника сумата от 3000 лева под формата на капаро/задатък. Между страните било постигнато съгласие, че същата представлява задатък по смисъла на чл. 93 ЗЗД, който потвърждава сключването на договора и гарантира добросъвестното му изпълнение.

1

Тъй като ответникът не изпълнил задължението си до изтичане на крайния срок, уговорен между страните, договорът следвало да се счита за развален от 15.12.2022 г. Въпреки опитите за доброволно уреждане на отношенията от страна на ищеца, който твърди да е провел няколко разговора с ответника, в които да е съобщил за прекратяването на договора, както и да е поискал предадената сума да му бъде върната в двоен размер, доброволно изпълнение не последвало.

Предвид изложеното се моли за присъждане на сумата от 6000 лева, представляваща двойния размер на дадения от ищеца задатък по силата на сключения между страните договор от 14.06.2022 г., ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 08.11.2024 г. до окончателното погасяване. В условията на евентуалност – претендира сумата от 3000 лева като платена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 08.11.2024 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор. В осз не се явява и представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По главния иск:

За основателност на претенцията, в тежест на ищеца е да докаже – наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по договор за изготвяне на проект за изграждане на фотоволтаична централа от 14.06.2022 г., по който е платил сумата от 3000 лева и наличието на уговорка платената сума да притежава функциите на задатък; че е изправна страна по договора, както и, че се е отказал от същия с изтичане на уговорения срок, поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи и такива, положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват процесното вземане.

По евентуалния иск:

В тежест на ищеца е да докаже – наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по договор за изготвяне на проект за изграждане на фотоволтаична централа от 14.06.2022 г., по който е платил сумата от 3000 лева; настъпване на падежа за изпълнение и отпаднал интерес от него; настъпили предпоставки за разваляне на договора, по който е изправна страна.

В тежест на ответника, при условията на пълно и главно доказване, е да 2 установи – точно изпълнение на задълженията по договора, за което е получил плащане, както и да опровергае твърденията на ищеца, респ. наличието на основание за задържане на претендираната сума.

При така разпределената док. тежест и събрани доказателства, съдът приема главния иск за неоснователен, а евентуалния – за основателен, по следните съображения:

За възникналото правоотношение между страните е представена двустранно подписана разписка, според която – „ответникът е декларирал, че на 14.06.2022 г. е получил на ръка от ищеца сумата от 3000 лева – за проект по програма за изграждане на фотоволтаична централа – под формата на капаро!“.

Разпитана в осз – свидетелката З.Т. /ф.с. на ищеца/ потвърждава, че между страните е имало уговорка за изготвяне на проект от страна на ответника, за което изрично се уговорили, че ищецът следва да предостави капаро от 3000 лева, а разликата – до пълната стойност на възнаграждението от 9000 лева, следвало да бъде доплатена след изпълнението му – при уговорен срок – средата на м. декември 2022 г.

Страните били съседи в общ комплекс, като, след постигнатата уговорка и предадени пари, за което била съставена съответна разписка, ищецът започнал многократно да търси ответника, с оглед изпълнение на възложеното му, но без резултат. Последният използвал различни оправдани за липсата на изготвен проект, въпреки всички предоставени му и необходими документи, след което – около настъпване срока за предаването му, престанал да осъществява контакт, не можел да бъде открит.

Свидетелката неколкократно подчертава, че е присъствала на уговорки и знае за такива между страните, като предадените 3000 лева представлявали капаро и първоначална вноска, а остатъкът следвало да бъде предоставен след изготвяне на проекта.

Въпреки близките отношения, съдът прецени показанията съобразно нормата на чл. 172 ГПК и счете, че следва да бъдат възприети, тъй като са конкретни, подробни и непротиворечиви, отразяват лични възприятия, кореспондират на останалите доказателства, няма причина да не бъдат ценени като достоверни.

При съвкупния анализ на така ангажираните доказателства, обсъдени поотделно, при взаимовръзка и логичност, съдът приема, че между страните действително е възникнало соченото облигационно правоотношение по договора за възлагане изготвяне на проект за ФВЦ, което изрично е скрепено и с подписите им.

По същия е предадена сума от 3000 лева – като по ясна и недвусмислена уговорка /също – писмено скрепена/, тя има функцията на капаро, а не задатък, както се поддържа в ИМ. Както разписката, така и свидетелката говорят еднопосочно – за предоставено капаро, а не задатък.

3

Макар „капарото“ да не е уредено законодателно като термин и като цяло да представлява народно название на задатъка, разликите помежду им са съществени и зависят от правната квалификация на плащането, според волята на страните, както и придадената му функция.

Задатъкът по чл. 93 ЗЗД има три функции – доказва сключването на договора, гарантира изпълнението му и служи като готово обезщетение при неизпълнение.

При неизпълнение на задължението, даденият задатък може да се задържи или да се претендира в двоен размер, след като изправната страна се откаже от договора. За да е налице уговорка за задатък обаче, договорът следва да съдържа клаузи относно: предоставянето на вещ или на парична сума и за последиците при неизпълнение на задълженията – дали сумата подлежи на задържане, респ. връщане. В случая, съдържанието на представената разписка, както и св. показания, водят до несъмнен извод, че действителната воля на страните е била предадената сума да служи като аванс/капаро/част от общо дължимото възнаграждение, а не като задатък, с посочените му специфични функции. Подобни данни и доказателства не са налични по делото – не се установява уговорка и придаване на предварителното заплащане на част от цената и на обезщетителни функции.

За да бъде една сума призната за задатък, от текста на договора трябва недвусмислено да личи, че тя има и обезпечителна функция. Такива по делото, съобразно съдържанието на разписката – не могат да се извлекат.

В своята съд. практика ВКС приема, че – „Използването на термина „капаро“ или „задатък“ в текста не е достатъчно, за да се приложат последиците на чл. 93 ЗЗД /относно двойния размер/, ако от общия контекст на договора не личи, че страните са му придали обезпечителна функция – в този смисъл - Решение № 298 от 15.01.2014 г. по гр. д. № 102/2012 г., IV г. о.

Ясно разграничимата разлика е, че, ако сумата е дадена само като „частично плащане“ или „предплата“, тя се счита за аванс/капаро – както е в процесния случай.

За да е задатък, трябва да е уговорено /изрично или чрез тълкуване/, че тя ще бъде изгубена или върната в двоен размер при неизпълнение.

По делото нито се установяват такива уговорки, нито чрез тълкуване на волята и комуникацията по въпроса /на база св.п./ може да се достигне до такъв извод.

Когато в договора липсва изрична клауза, че при неизпълнение страната може да се откаже от договора и да задържи сумата /или да я иска в двоен размер/, плащането се приема като обикновен аванс/капаро – така Решение № 143 от 10.11.2015 г. по т. д. № 2337/2014 г., I т. о.

Следователно - без доказана обезпечителна функция, сумата подлежи на 4 връщане само в единичен размер на основание отпаднало основание /чл. 55, ал. 1, пр.3 ЗЗД.

С оглед изложеното и доколкото не са ангажирани доказателства от ищеца за наличието на уговорка платената сума да притежава функциите на задатък /въпреки разпределената док. тежест/, както и предвид цялостния анализ на материалите по делото, от които така или иначе подобна уговорка не се установява, съдът намира, че главният иск е неоснователен, като недоказан и следва да бъде отхвърлен. Указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, не са били дължими, т.к. е поискано събиране на гласни док. средства, но същите не установяват изискуемите по – горе обстоятелства, които могат да доведат до обоснован извод – предадената сума да представлява задатък, съответно – да подлежи на връщане в двоен размер.

Искът ще бъде отхвърлен, при което настъпват процесуалните предпоставки за разглеждане на евентуално предявения, който е основателен.

Както се посочи – договор е налице, сумата е предадена като авансова част от възнаграждението. Падежът за изпълнение е настъпил, като от страна на ответника – чиято е док. тежест, не се установява осъществяване на дължимата престация, с оглед получаването й. Същият заема изцяло пасивна позиция в процеса.

Ето защо и доколкото не се установи изпълнение на поетите задължения, респ. наличието на основание за задържане на претендираната от ищеца сума, са налице предпоставки за връщането й. С исковата молба се претендират последиците на разваления договор, като всички елементи от ФС са налице. Искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда, като последица.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, с представен списък и док. за плащане на: 240 лева – ДТ, от която се дължи съобразно уважения иск - 61,36 евро и 511,29 евро - адв. възн., съгл. ДПЗС /възр. за прекомерност не е направено/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. Г., ЕГН ********** против Д. С. К., ЕГН ********** осъдителен иск за присъждане на сумата от 6000 лева, представляваща двойния размер на даден от ищеца задатък по сключен между страните договор от 14.06.2022 г. за изготвяне на проект по програма за изграждане на фотоволтаична централа, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 08.11.2024 г. до окончателното погасяване, като неоснователен.

5

ОСЪЖДА Д. С. К., ЕГН **********, с адрес: .... да плати на С. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: ........, следните суми – 1533,88 евро /хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем цента/ - представляваща подлежаща на връщане сума като платена по развален договор от 14.06.2022 г. за изготвяне на проект по програма за изграждане на фотоволтаична централа, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 08.11.2024 г. до окончателното погасяване, както и общо 572,65 евро /петстотин седемдесет и две евро и шестдесет и пет цента/ - разноски за настоящото производство.