Решение № 2248 от 14.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2248 гр. София, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Н. Славчев при участието на секретаря ГАЛИНА Г. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Административно наказателно дело № 20231110207807 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) по жалба, подадена от С.

П. П., срещу Наказателно постановление № 20-4332-006934 от 05.05.2020г., издаден от началник група към Отдел “Пътна полиция” СДВР, с което на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса на застраховането (КЗ) на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.

Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното наказателно постановление, като излага съображения, че същото е издадено в период на лок даун, наложен по време на първата вълна на КОВИД пандемията и съпровождащия я психически стрес от ограничение на контактите, глоби, контролно-пропускателни пунктове и статистика на починалите. В това време на световна паника много бизнеси и услуги били прекратили дейността си, в това число и неговия застрахователен брокер. Посочва, че в тази високо стресова повсеместна заплаха за живота, застраховката “Гражданската 1 отговорност” на автомобилистите е било последното нещо, за което е мислил.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Поради официалната статистика на починалите в онзи момент, липсата на ваксини и установен начин на лечение, препоръките за свеждане до минимум на контактите като единствено средство за опазване и рисковата група, в която сам попадал, не бил посетил офис за заплащане на застраховката.

Въззиваемата страна не взема становище по жалбата и не изпраща представител.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 23.04.2020г., в 08:54 часа, в гр. София, по бул. “Черни връх” с посока на движение от бул. “Никола Вапцаров” към ул. “Сребърна” С. П. управлявал собствения си лек автомобил “Фолксваген Пасат” с рег. № . Срещу № 68 е спрян за проверка, при която се установило, че автомобилът е без валидна застраховка “Гражданска отговорност”.

За констатираното нарушение от мл. автоконтрольор при ОПП - СДВР на жалбоподателя е съставен акт за установяване на нарушение серия GA № 206098 от дата 23.04.2020г. за нарушение на чл. 483, ал. 1, т.1 от КЗ.

Актът бил съставен в присъствие на жалбоподателя и връчен за подпис, при което не са направени възражения. В законоустановения срок срещу съставения АУАН не са постъпили писмени възражения.

Въз основа на установените в акта за установяване на административно нарушение факти и обстоятелства от началник група към ОПП- СДВР било издадено наказателно постановление № 20-4332-006934 от дата 05.05.2020г., с което на основание чл. 638, ал. 1, т.1, вр. чл. 461, т.1 от КЗ на С. П. е наложено административно наказание за нарушение на чл. 483, ал. 1, т.1 от КЗ.

Приетата фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК: показанията на свидетеля З. Н. Х., акт за установяване на нарушение серия GA № 206098 от дата 23.04.2020г., справка за сключена застраховка “ГО”, справка картон на 2 водача, Заповед №8121к-13180/23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи на Р. България, Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г., Заповед № 4332з-143/15.02.2016г. на директора на СДВР, писмо от Гаранционен фонд с изх. № 10-00-35/ 26.02.2024г. с приложено извлечение от Информационния център към Гаранционен фонд.

Не се излагат фактически твърдения по отношение предмета на спора, които да не кореспондират помежду си, като доводите в жалбата са свързани с обстановката на COVID пандемия към момента на нарушението.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни и непротиворечиви, както по отделно, така и в тяхната съвкупност.

От писмо от Гаранционен фонд с изх. № 10-00-35/26.02.2024г. с приложено извлечение от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд се установява, че покритието на застраховка “ГО” на автомобилистите за МПС с рег. № е изтекло на 26.03.2020г. Към момента на установяване на нарушението посоченият автомобил не е имал валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност”.

Съдът кредитира с доверие като обективни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото показанията на З. Х., свидетел при съставяне на акта за установяване на нарушение, с които пресъздава пряко извършването на проверката и установената липса на активна застраховка “ГО”.

При установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице – наказаният жалбоподател, в срока за обжалване на обжалваем акт, поради което разглеждането и́ е допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на акт за установяване на административно нарушение, който е съставен от компетентен орган – мл. автоконтрольор при СДВР, ОПП в рамките на материалната и териториална компетентност на последния, съгласно 3 законовата делегация на чл. 647, ал. 1 от КЗ.

Със Заповед № 4332з-143/15.02.2016г. на директора на СДВР, в т. 4 е възложена компетентност на административно наказващия орган началник на 01 група „Административно-наказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към ОПП - СДВР, според законовата делегация на чл. 647, ал. 2 от КЗ. Административно наказващият орган старши инспектор Г Б е заемала посочената длъжност към момента на издаване на наказателното постановление, според Заповед №8121к13180/23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи на Р. България.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на обжалваното наказателно постановление е спазена предвидената от закона писмена форма, както и сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на изискванията на чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, а при съставянето, респ. при издаването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила, от естество да доведат до неяснота на административното обвинение и до ограничаване правото на защита на нарушителя. Между акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление е налице тъждество на фактите и съответствие на посочената правна разпоредба, чието нарушение се твърди. Актът за установяване на нарушение е подписан от съставителя и един свидетел, който е присъствал при проверката, съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, и е надлежно предявен и връчен на същата дата на жалбоподателя, който го е подписал без възражения. В законоустановения срок след съставянето на акта не са постъпили възражения.

Поради това и в тази връзка не могат да бъдат извлечени аргументи за отмяна на наказателното постановление на формално основание.

Задължителна застраховка на автомобилистите по Раздел ІІ , буква "А", т. 10 .1 от Приложение № 1 към КЗ е въведена с разпоредбата на чл. 461, т. 1 от КЗ. Съгласно даденото в § 1, т. 33 (в редакцията към момента на установяване на нарушението) от ДР на КЗ легално определение за понятието "автомобилист" – това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или 4 използването му може да причини вреди на трети лица. Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение. Нормата е императивна и съдържа правила за поведение, които са задължителни. Неизпълнението на този императив е прогласено за административно нарушение в нормата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, съобразно която на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 (собственик на МПС), което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се налага глоба в размер на 250 лева за физическо лице.

Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че е налице неизпълнение на задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от К З . По делото не е спорно и от доказателствата се установи , че на 23.04.2020г. жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил “Фолксваген Пасат” с рег. № без сключена валидна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Съгласно постъпилата информация от Гаранционен фонд с изх. № 10-00-35/26.02.2024г. с приложено извлечение от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд, покритието на застраховка “ГО” на автомобилистите за МПС с рег. № е било изтекло на 26.03.2020г. и към момента на установяване на нарушението посоченият автомобил не е имал валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност”. Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие.

В случая субект на административнонаказателна отговорност е физическото лице, собственик на процесния автомобил, за който не е бил сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на управлението му.

Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Посочената разпоредба предвижда възможност на административнонаказващия орган за маловажни случаи на административни 5 нарушения да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съгласно чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като маловажен, следва да се вземе предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици в сравнение на обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Предвид това, че нарушението на 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е формално и в състава му не е предвидено настъпването на вреди, законодателят е счел, че обществената опасност на нарушението е достатъчно висока, за да бъде въздигнато в такова със самият факт на осъществяването му. Изложените в жалбата причини и обстоятелства за извършване на нарушението с оглед пандемичната обстановка в процесния момент, не могат да имат превес над нормативно установеното по категоричен начин и в обществен интерес императивно задължение за наличие на застраховка "ГО", която осигурява защита не само на конкретния нарушител при евентуална щета, а и такава на евентуални пострадали, като гарантира репариране на причинените им вреди. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, осигуряващи застрахователно покритие на рисковете при управление на МПС и се отличава с типичната степен на обществената опасност на административните нарушения от съответния вид, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред.

Административното наказание „глоба“ е определено правилно в абсолютно определения от закона размер.

По изложените съображения и след като съдът не откри основания за отмяна или изменение на оспорения наказателен акт по чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, същият следва да се потвърди.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, във вр. с ал. 9 от ЗАНН Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-4332-006934 от 05.05.2020г., издаден от началник група към Отдел Пътна полиция СДВР, с което на основание чл. 638, ал. 1, т.1, вр. чл. 461, т.1 от КЗ на С. П. П. е наложено административно наказание глоба за нарушение на чл. 483, ал. 1, 6 т.1 от КЗ в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.