Решение № 883 от 13.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 883 гр. Варна, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100501202 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на М. Л.

Ж. против решение № 3738 от 30.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 652 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и шести състав, с което е отхвърлен иска на въззивника против Административен съд – Варна за заплащане на сума над 500 лева до 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото на ищеца на разглеждане и решаване на адм.д.№ 1338/2015 г. и адм.д.№ 3390/2016 г. по описа на Административен съд – Варна в разумен срок, на основание член 2б, алинея 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/; в частта, с която отхвърлен иска на въззивника против Върховен административен съд /ВАС/ - София за заплащане на сума над 500 лева до 5 001 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото на ищеца на разглеждане и решаване на адм.д. № 6820/2016 г. и адм.д.№ 10048/2017 г. по описа на ВАС в разумен срок, на основание член 2б, алинея 1 от ЗОДОВ; както и в частта, с която е осъден въззивника да заплати на ВАС сумата от 180 лева, представляваща сторени съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание член 78, алинея 3 и алинея 8 от ГПК. Във въззивната жалба се излагат доводи за постановяване на решението в атакуваната му част като незаконосъобразно. Оплакванията са, че определеното от съда обезщетение не съответства на характера, 1 интензивността и продължителността на изживяванията. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на исковете.

Постъпила е и въззивна жалба от Върховен административен съд против цитираното по-горе решение в частта, с която е осъден да заплати на въззивника сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото на ищеца на разглеждане и решаване на посочените дела по описа на ВАС в разумен срок, на основание член 2б, алинея 1 от ЗОДОВ. Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано. Това становище се аргументира с обстоятелството, че съдът не е направил преценка за баланса между продължителността на разумния срок и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съделния процес за постановяване на законосъобразен акт. Излага се, че съдът е изключително натоварен, съдебните актове са постановени в срок, делото не е със значителен обществен интерес. Поради това се счита, че не е налице нарушение на правото но ищеца на разглеждане на делото в разумен срок и решението в обжалваната му част следва да бъде отменено, евентуално – намален размера на обезщетението. Допълнително се излага, че размерът на обезщетението, определен по реда на член 52 от ЗЗД, е завишен.

Постъпила е и въззивна жалба от Административен съд – Варна против решението в частта, с която е осъден да заплати на въззивника сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото на ищеца на разглеждане и решаване на посочените дела по описа на Административен съд - Варна в разумен срок, на основание член 2б, алинея 1 от ЗОДОВ. Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и приложими материални разпоредби, както и необосновано. Излага се, че не е налице легална дефиниция на понятието “разумен срок”, а преценката се прави за всеки конкретен случай, като предприсанието за разуменп срок на делото се нарушава само от закъснения, за които са виновни държавните органи. Подробно се излага защо се счита, че не е налице нарушение на разумния срок. Също така се твърди, че делото на ищеца не е сред тези, за които да се приеме, че са с обществена значимост, висок приоритет и обществен интерес. Твърди се, че наличието на претърпени вреди не следва автоматично като пряка последица от констатиране нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок, а следва да се докажат сочените вреди. Иска се отмяна на решението в обжалваната част.

Отговори на въззивните жалби не са депозирани от насрещните страни.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член

235 от Гражданския

2 процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се излага, че на 29.08.2014 г. ищецът депозирал пред Софийски районен съд искова молба срещу Министерство на правосъдието и ГД „Изпълнение на наказанията“ за установяване на дискриминационно поведение и за осъждане на ответника да преустанови нарушението, като се въздържа от бъдещо такова, както и за заплащане на обезщетение за вреди от дискриминация, по която е образувано гр.д.№ 47020/2014 г. по описа на СРС, 33–ти състав. На 02.12.2014 г. съдът прекратил производството по делото и е изпратил същото за разглеждане на Административен съд – София, като е образувано адм.д.№ 4022/2015 г. по описа на 36-ти състав. С определение от 05.05.2016 г. АдмС – София прекратил производството пред себе си и изпратил делото на Административен съд – Варна по компетентност. На 11.05.2015 г. е образувано адм.д.№ 1338/2015 г. по описа на АдмС - Варна. С разпореждане от 15.05.2015 г. производството по делото било оставено без движение, а ищецът бил задължен да посочи в какво се изразява дискриминационното отношение. Според ищеца производството неправилно е било оставено без движение с цел да се възпрепятства процеса, като му се създадат затруднение при кореспонденцията със съда, предвид факта, че се намира в пенитенциарната система. С разпореждане от 08.06.2015 г. след постъпване на отговор на исковата молба по реда на член 131 от ГПК производството повторно е оставено без движение с оглед необходимостта да се посочи ответника по спора, като това създало у ищеца усещането за умишлено забавяне на спора. Делото било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.09.2015 г., като по направените от ищеца искания по доказателствата съдът се произнесъл в открито съдебно заседание, а не с доклада по делото. След първото по делото съдебно заседание производството било отложено за следващо открито заседание на 21.10.2015 г., а по-късно пренасрочено за 02.12.2015 г. Между заседанията съдът не предприел действия по събиране на доказателства. Производството било допълнително отложено поради непредставяне от Затвора - Варна на изискани писмени доказателства. Последното по делото открито съдебно заседание било проведено на 18.01.2016 г., а съдът обявил решението си след законоустановения срок на 28.03.2016 г. Тези действия на съда ищецът определя като преднамерени и пораждащи за него усещания на унижение, за потъпкване на човешкото му достойнство, чувство на накърняване на равнопоставеността му като страна в гражданския процес, а и усещане за неизвестност. Той загубил доверието си в съдебните органи, изпаднал в отчаяние, станал обект на подигравки от страна на останалите лишени от свобода заради доверието му е правосъдната система. Срещу постановеното от АдмС – Варна решение ищецът депозирал касационна жалба. Заседанието пред касационната инстанция било насрочено на 28.11.2016 г. или пет месеца и 19 дни от постъпване на жалбата. Този срок се намира от ищеца за продължителен и съпътстван за него с дълго очакване, още повече страната 3 била лишена от всякаква възможност да се запознае с хода на делото, чувствал се игнориран и притеснен. Касационната инстанция се произнесла по същество, обезсилвайки решението на АмдС - Варна. Делото било върнато за разглеждане от друг състав на същия съд на 29.12.2016 г. Образувано било адм.д.№ 3390/2016 г. по описа на АдмС - Варна. За пореден път производството по делото било оставено без движение, което действие ищецът отново намира за преднамерено и извършено с цел да бъде мотивиран да се откаже от процеса. С оглед дадените указания и направените уточнения в процеса не бил конституиран вторият ответник ГД „Изпълнение на наказанията“ - София. Това се случило в първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 22.06.2016 г. или три месеца след връщане на делото.

За събиране на доказателства производството било отложено за 30.11.2016 г.

Тъй като ответникът не представил изискани писмени доказателства, делото отново било отложено за 15.02.2017 г. Поради заболяване на съдиядокладчика се наложило ново отлагане на делото за 29.03.2017 г. На 27.03.2017 г. делото било преразпределено на друг състав, като било насрочено открито съдебно заседание на 17.05.2017 г. Забавянето на производството след връщането му за разглеждане от друг състав донесло на ищеца нови негативни изживявания, свързани с накърняване на достойнството му и чувство за неравнопоставеност и нови коментари от страна на другите лишени от свобода. Негативните изживявания се отразили на здравословното състояние на ищеца и довели до раздразнителност, напрежение, смущение в съня, световъртеж. На следващо място забавата на съдопроизводствените действия станала повод за конфликти в семейството на ищеца. Неговите близки започнали да му отправят упреци във връзка с очакванията му за развитие на производството в по-кратък срок. Ищецът станал обект на коментари и от затворническата администрация. Подигравали му се заради очакванията му за справедлив съдебен процес в разумен срок.

Поддържа, че общата продължителност на съдебния процес е шест години, два месеца и десет дни, в това число и срокът, през който делото е било спряно до постановяване на тълкувателно постановление на ОС на ВКС и ВАС по тълк.д. № 1/2016 г. на ВКС. Счита, че прекомерната продължителност на производството се дължи на поведението на съставите на Административен съд – Варна и Върховен административен съд. Акцентира и на ниската фактическа и правна сложност на делото, поради което констатираното забавяне на съдилищата не може да се оправдае с тези обстоятелства.

В депозирания отговор на исковата молба ответникът Върховен административен съд оспорва предявения иск. Сочи, че производството по адм.д.№ 6820/2016 г. по описа на ВАС е образувано на 09.06.2016 г. По делото е проведено само едно открито съдебно заседание на 28.11.2016 г., на което делото е обявено за решаване. Съдебното решение е постановено на 20.12.2016 г. или в срока по член 217, алинея 3 от АПК. Общата продължителност на производството е 6 месеца и 11 дни. Производството по 4 адм.д.№ 10048/2017 г. по описа на ВАС е образувано на 14.09.2017 г.

Определението е постановено на 29.11.2017 г. При това положение общата продължителност на делото е 2 месеца и 15 дни. Счита се, че при произнасянето на съставите на ВАС е спазено изискването за разумен срок, поради което общата продължителност на съдебното производство не се дължи изключително на поведението на ответниците и в частност на ВАС.

Причината делото да бъде разглеждано в различни съдилища се корени в поведението на ищеца. Отделно от това делото е с незначим по смисъла на ЕСПЧ индивидуален залог. Оспорва ищецът да е претърпял действително вреди в резултат на забавените съдопроизводствени действия.

Ответникът Варненски административен съд в депозирания отговор на исковата молба оспорва иска. Поддържа, че пред АдмС – Варна производствата по адм.д.№ 1338/2015 г. и адм.д.№ 3390/2016 г. са продължили общо една година, пет месеца и 8 дни. Срокът не е продължителен, предвид фактическата и правна сложност на делото.