Присъда № 36 от 31.05.2023, Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 36/31.05.2023 година, постановена по НЧХД № 37/2023 година по описа на ХРС

С частна тъжба от И. Г. И., срещу подс. С. Ю. Ч., ЕГН **********, ***************************** е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1 и т. 2, вр. чл. 146 ал. 1, вр.чл.26, ал.1 от НК.

Със същата тъжба е повдигнато обвинение срещу същият подсъдим и за престъпление по чл. 148 ал. 2, вр. ал. 1 т. 1 и т. 2, вр. чл. 147 ал. 1, вр.чл.26, ал.1 от НК.

Повереника на тъжителя И. Г. И., адв.Р., поддържа тъжбата, твърди, че в хода на съдебното следствие са събрани безспорни писмени доказателства в които били посочени инкриминираните фрази, които водели до съставомерност на тези деяния за които е повдигнато обвинение. Самият подсъдим не оспорвал обстоятелството, че е отразил тези фрази в двете въззивни жалби. При тази яснота и категоричност на инкриминираните фрази, оставало да се разискат следващите важни въпроси, а именно дали те от обективна страна покриват и състава на престъплението, за което е повдигнато обвинението. На второ място, дали е налице субективен състав и на трето място, дали е възможно, след като тези фрази са изложени в голямата си част в документи, в естеството си въззивни жалби, този факт сам по себе си да води до несъставомерност на деянията, за които подсъдимият е предаден на съд.

По отношение на първото обстоятелство, понятията, които били посочени като публична обида „некадърен адвокат“, „празните думи на И. са само гърчът му пред истината“, „всички пропуски на адв. И. са слаба квалификация или недостатъчна компетентност в този вид дела“, не оставяло съмнение, че това са изразни способи, които накърняват честта и достойнството на човека, по отношение, на който са отправени.

Освен това отразените изрази „за жалост попадам на този некадърен адвокат, който вместо да бъде честен и прям с мен, върху мен сипе една камара лъжи и спекулации, че причината да губим една част от иска си е непрофесионалното отношение на адвоката ми“.

Тези изрази, определено били клеветнически твърдения, като приписвали на тъжителя действия и поведение, което по естеството си, отново е уронващо честта и достойнството и като словесни съчетания пак не оставяли съмнение, относно квалификацията на това деяние като клевета. За да бъде, то такова, обаче подсъдимият е трябвало да съзнава неверният характер на тези клеветнически твърдения. Според защитата ясно и категорично, е че подсъдимият, осъзнавал клеветническия характер на тези твърдения. И в мотивите на съдебните актове, които били приети по делото, се виждало, че тези твърдения са абсолютно неверни.

Според защитата подсъдимият разполагал с богата лексика, за нивото на което е.

Разполагал с такива организационни способности, сам да защитава правата си пред съд и го правел неведнъж. Той бил напълно на ясно какво е правил, как се е отнасял към адвокат И. и цялостното му поведение при постановените съдебни актове.

Нямало по-голяма обида за един адвокат и по-голяма клевета за един адвокат, която да срине честта и достойнството му от това да бъде наречен некадърник и кожодер. В такъв смисъл, подсъдимият е съзнавал това. Той заявил това и в обясненията си в съдебно заседание като казал че е записал тези думи в жалбите си. Следващият важен въпрос, който следвало да бъде обсъден е дали думите, част от думите, част от изразите, които са съставомерни, са изложени във въззивни жалби и дали те могат да бъдат основание изобщо за носене на наказателна отговорност. Този въпрос се налагал, по повод отмененото 1 определение на първоначалния състав по делото за прекратяване на производството по него.

Никъде законодателят по чл. 148, ал. 1, т. 2 от НК не прави изключение, че когато подобни фрази засягащи честта и достойнството на гражданите са изнесени в жалби, изобщо, отправени по съответен процесуален ред до съответни органи, то наказателна отговорност, когато се изнасят такива фрази, следва да се носи. Постоянна била практиката в тази насока.

Практиката била постоянна в насока, че всеки има право да упражнява конституционните си права, тук следва да се разбира, включително и правото на защита чрез въззивни жалби, с които се сезира по-горната инстанция, но в такъв обем, в такава степен, че да не засягат личното пространство на друг правен субект, или да го засягат - накърнявайки го. Точно тук, подсъдимият по делото бил направил това, упражнявайки свои конституционни права, той драстично засегнал правната сфера на частния тъжител и затова, следвало да носи отговорност.

Фактите и обстоятелствата, които проверявала въззивната инстанция, са факти и обстоятелства свързани с правилността или неправилността на съдебен акт, а не с личността на страна, която отговаря или защитава този съдебен акт. Така, че подобна теза не следвало да се приема, поради което защитата моли съда да приеме, че е налице съставомерно деяние, което ангажира отговорността на подсъдимия.

Тук става въпрос за множество престъпление. Подсъдимият не е осъждан, но наличието на множество престъпления по смисъла на чл. 78а, ал. последна от НК, не дава възможност по отношение на него да се приложи тази разпоредба., т.е. за всяко отделно престъпление, ако съдът го признае за виновен, следвало да определи наказание и на основание чл. 23 от НК, да се определи едно общо за изтърпяване наказание. Когато съдът определя наказанията, следвало да приеме, че е налице смекчаващо обстоятелство и това смекчаващо обстоятелство било чистото съдебно минало на подсъдимия. От друга страна, като се имала предвид престъпната му упоритост, която се обективирла в два акта представляващи въззивни жалби, следвало наказанието да е под средния размер, но близко към него, за да има поправяща и възпитаваща функция по отношение на подсъдимия. По отношение на гражданската претенция, се иска съдът да я уважи изцяло.

Подсъдимият в хода на съдебното следствие не се признава за виновен и дава подробни обяснения по случая.

По делото са предявени и приети за съвместно разглеждане в наказателния процес два граждански иска от тъжителя И. Г. И., срещу подс. С. Ю. Ч. за сумата от 3500лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на нанесената и обида, ведно със законната лихва от 17.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата и втори за сумата от 6500 лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на престъплението чл. 148 ал. 2, вр. ал. 1 т. 1 и т. 2, вр. чл. 147 ал. 1, вр.чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от 17.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Частния тъжител е адвокат и е вписан в АК-Хасково, като кантората му е в гр.Д..

През 2020год., кантората му е посетена от подсъдимия С. Ю. Ч., с когото тъжителят сключил договор за правна защита и съдействие, като подсъдимият му възложил и го упълномощил да заведа от негово име гражданско дело в Районен съд-Хасково за облигационна претенция в общ размер на 6500лв., представляващи вреди от договорно неизпълнение, с правно основание чл.79,ал.1,вр.чл.82 от ЗЗД срещу ответник от Хасковския съдебен район.

Тъжителят подал съответната искова молба в РС-Хасково и така било образувано гр.д.

№292/2020год., по описа на Хасковския районен съд. По това дело РС-Хасково постановил Решение № 99/30.09.2020г., с което частично уважил предявения иск до размер на 2410.00лв., като за разликата до пълния предявен размер искът бил отхвърлен. Това решение е потвърдено с Решение №137/15.04.2021г. на ОС-Хасково и е влязло в законна сила.

2

След влизане в сила на това решение, подс.Ч. завел срещу тъжителя гр.д.

№1115/2021год. по описа на Хасковския районен съд за сумата 4208.75лв. с правно основание чл.51 от Закона за адвокатурата, представляваща претендирано спрямо тъжителя обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на виновно неизпълнение разпоредбите на ЗА, ЕКА и Решенията на ВАС. Във връзка с това дело е постановено Решение №355/13.12.2021г. на РС –Хасково, с което съдът отхвърля предявения иск. Срещу това решение на съда подсъдимият лично подава две въззивни жалби, а именно вх.

№5679/30.12.2021г. на Окръжен съд-гр.Хасково и вх.№344/17.01.2022год. на Районен съдгр.Хасково, изходящи от негово име и подписани лично от него.

В първата от тях, подсъдимият твърди - "за жалост попадам на некадърен адвокат, който вместо да бъде честен и прям с мен, сипе върху мен една камара лъжи и спекулации".

Освен това в тази жалбата подсъдимият твърди за тъжителя - "но уви той бе само една кукла пред съда която е там за да ми дере кожата,но не и да покаже адвокатски способности и действие", както и празните думи на И. са само гърча му пред истината. Всички пропуски на адв.И. са слаба квалификация или недостатъчна компетентност в този вид дела.". в същата жалба подсъдимият е посочил още по отношение на тъжителя И., :"че причината да губим една част от иска си е непрофесионалното отношение на адвокатами“ и последно "толкова е подтискащо да си уличен в лъжа от един адвокат с корист и недобросъвестност".

Във втората въззивна жалба подадена чрез РС-Хасково с вх.№344/17.01.2022год., подс.Ч. сочи същите твърдения, използвайки същите думи и изрази, до колкото втората жалба е със същото съдържание като първата.

За горните жалби наред със съставите на РС-Хасково и ОС-Хасково, се запознава частния тъжител и св.С. С. С., св.Т. Д. М., св.Г. Г. Г. и св.И. А. И. Част от свидетели са присъствали, а други са свидетелствали по въззивното дело пред ОС-Хасково образувано на база процесните жалби срещу Решение №355/13.12.2021г. на РС –Хасково, по гр.д.

№1115/2021год. Всички те са единодушни, че знаят за какво са били жалбите и как е бил охарактеризиран и описан в тях тъжителя, от страна на подсъдимия. Освен това свидетелстват с изключение на св.С. С. С., че по повод тези жалби, държанието, обидите и клеветите на подс.Ч. отправени по отношение на тъжителя, последният се е чувствал подтиснат, разстроен, обиден, а това рефлектирало както на работата му така и на здравословното му състояние. Започнал да вдига кръвно, притеснявал се да излиза сред колеги и да се явява по дела в съда в гр.Хасково

Така изложената по-горе фактическа обстановка се установи изцяло от показанията на разпитаните свидетели: св.С. С. С., св.Т. Д. М., св.Г. Г. Г. и св.И. А. И., както и от писмените доказателства по делото, а и от обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие. Всички те са еднопосочни и непротиворечиви. Безспорно от приложените и приети като доказателства по делото въззивни жалби от подс.Ч., а именно вх.№5679/30.12.2021г. на Окръжен съд-гр.Хасково и вх.№344/17.01.2022год. на Районен съд-гр.Хасково, от свидетелските показания и от обясненията на подсъдимия, се доказва безспорно, че подс.Ч. си е послужил с инкриминираните и описани в частната тъжба думи и изрази, като ги е инкорпорирал в подадените от него жалби. Това не се и отрича от подсъдимия. Затова и съдът намира за безспорно доказана горната фактическа обстановка на база посочените доказателства.

От тези доказателства безспорно се доказва според съда и се извежда извода, че от обективна и субективна страна подс. С. Ю. Ч., ЕГН **********, е осъществила престъпния състав на престъплението по чл. 148 ал.1 т. 1 и т. 2, вр. чл. 146 ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, като в инкриминираните жалби е нанесъл публична обида на И. Г. И., с ЕГН ********** от гр. Д., като по друг начин /чрез въззивни жалби вх.№5679/30.12.2021г. до Окръжен съд Хасково и №344/17.01.2022г. до Районен съд Хасково/, казал нещо унизително за честта и достойнството му, като го е нарекъл некадърен адвокат, празните думи на И. са само гърча му пред истината. Всички пропуски на адв.И. са слаба квалификация или 3 недостатъчна компетентност в този вид дела.". Този извод на съда се изгражда и обосновава на база вече обсъдените по-горе гласни и писмени доказателства за които съдът изрази становището си защо ги кредитира. Така описаните думи и изрази безспорно са обидни и са разпространени публично, чрез въззивните жалби / по друг начин/ от подсъдимия. Той е изразил своето отрицателно отношение и оценка за личността, качествата и уменията на тъжителя. В случая според съда са нарушени нормите за нормално човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на всеки човек. От гледна точка на морала и етиката използваните от подс.Ч. думи и изрази по отношение на пострадалия, като се има предвид и качеството му на адвокат са обидни, изразяващи унизителни съждения за качествата на пострадалия. Безспорно пострадалият е възприел и могъл да възприеме отправените му обиди, както това са сторили и множество други лица, като се има предвид, че обидите са разпространени с жалбите до РС-Хасково и ОС-Хасково и на практика това според съда води и на извода, че разпространението освен по друг начин е станали и публично, защото е доста голям кръг от лица са възприели тези обикни думи и изрази.