Определение № 4981 от 19.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4981 гр. София, 19.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Розинела Янчева

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Пламен Стоев Касационно гражданско дело № 20258002103417 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. И. Б. от [населено място] срещу въззивно решение № 555 от 30.04.2025 г. по в. гр. д. № 1882/2024 г. на Софийския апелативен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 2138 от 11.04.2024 г. по гр. д. № 311/2022 г. на Софийския градски съд, с което е уважен предявеният от Р. П. Б. срещу касатора иск с правна квалификация чл. 23 СК за признаване за установено, че ищцата е изключителен собственик на недвижим имот - бакалия, находящ се в [населено място], [улица] /бивша [улица]/, със застроена площ от 135,50 кв. м, от които търговска площ от 60,63 кв. м и склад - 53,97 кв. м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо имот пл. № *, кв. 73, по действащия регулационен план на м. „Г. М.“, отразен в КК като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.

По делото е прието за установено, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 16.08.1992 г., е прекратен с решение от 02.03.2021 г. по гр. д. 35237/2020 г. на Софийския районен съд, без да са уредени имуществените отношения между тях във връзка с процесния имот. На 30.03.2000 г. ищцата е закупила имота от Столична община за сумата 60 050 лв., която е преведена от нея на продавача. На 23.04.1997 г. П. З. /баща на ищцата/ е превел на „Бояна импорт експорт“ ЕООД сумата 35 000 щатски долара, на „Ийст енд уест кансълтинг енд трейдинг корпорейшън“, на 15.08.1997 г., сумата от 30 000 щатски долара.

1

Върху платежните нареждания с ръкописен текст е отбелязано, че сумите са преведени поради масови фалити на банки и по-късно са дадени в брой от Б. З. К. на дъщеря му Р. П. Б. за закупуване на процесния недвижим имот. Съгласно разписка с дата 10.01.2000 г. представителят на „Бояна Импорт Експорт“ ЕООД - Б. З. К., е предал на ръка на ищцата, по нареждане на баща й, сума за закупуване на имот чрез приватизация в размер на 35 000 щатски долара, които са били на съхранение във фирмената каса от 1997 г. Това обстоятелство е установено и от представения ръкописен документ „Справка за налични средства към 15.03.2000 г.“, като в т. 3 от същия е отбелязано, че 35 000 /не е посочена валута/ са преведени на ищцата за магазина през м. март 2000 г. В декларация по § 9 ПЗР на ЗППДОП от 27.03.2000 г. ищцата е декларирала, че паричните средства в размер на 60 050 лв., налични по банкова сметка № *** в „Булбанк“ АД, са получени от родителите й. С нотариално заверена декларация от 27.03.2000 г. ищцата е декларирала, че плащането по приватизационната сделка, сключена със Столична общинска агенция за приватизация за закупуването на обект – бивша обособена част от „Хранителни стоки“ ЕАД, представляващ „Бакалия“ и находящ се в [населено място], на [улица], ще стане с изцяло парични средства получени от родителите й, които са на дългогодишна работа в чужбина. Със споразумение за дарение от 15.07.2001 г. ищцата е декларирала, че е получила сума в размер на 35 000 долара от баща си П. З. за закупуване на общински нежилищен имот, която е предадена на ръка от съдружника му Б. К.. Уточнено е, че сумата е получена като дарение с цел ищцата да развива дейност и да се издържа, а когато детето й порасне да го прехвърли на него и на други деца, ако има такива, като се задължава да не продава имота. П. З. е декларирал същите условия. Споразумението е изготвено във връзка с дарение, което е направено една година преди подписването му, но дарителите са били в Нигерия.

В заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е посочено, че с оглед липсата на достъп до счетоводството на ,,Бояна Импорт Експорт“ ЕООД, както и липсата на информация за банкови сметки и сейфове на физически и юридически лица за период преди 31.10.2016 г. в Регистъра на банковите сметки и сейфове при БНБ, не е могло да проследи и движението по банковите сметки на дружеството. В архивните масиви на „Уникредит Булбанк“ АД не се съхраняват данни за извлечения от банковата сметка на дружеството за периода от 01.01.1997 г. до 31.12.1997 г. От анализа на съдържането на разписката от 10.01.2000 г. вещото лице е обосновало извода, че предадената на Р. Б. сума от 35 000 щатски долара не е собственост на „Бояна Импорт Експорт“ ЕООД, а са лични средства на лицето П. З., оставени на съхранение в касата на дружеството. Уточнило е, че във връзка с плащането в брой на сумата от 35 000 щатски долара по делото липсват данни и/или документи за това извършени ли са и какви счетоводни записвания са извършени в счетоводството на дружеството. Посочено е, че за периода 10.01.2000 г. - 30.03.2000 г. Р. Б. е била клиент на банка „Булбанк“ АД, в която е имала открити 3 разплащателни сметки, за които няма данни за внесени суми. Експертът е посочил, че това не е възможно, тъй като дори няма данни да са удържани такси и комисионни за поддържане на банковите сметки за трите месеца. Според него банката не поддържа архив и не разполага с информация за извършените преводи, включително и за превода към Агенция за приватизация за закупуване 2 на имота. Към датата 28.03.2000 г. левовата равностойност на сумата от 35 000 щатски долара е 70 959 лв.

В показанията на свидетелката Ж. З. /майка на ищцата/ е посочено, че процесният имот е закупен от баща й. По негово искане дъщеря му е трябвало да намери обект, който той да закупи и да бъде неин собствен, за да има свой бизнес. Когато свидетелката и съпругът й били в Нигерия, ищцата им се обадила и им разказала за имота, който се продава.

Свидетелката е посочила, че в разговор между ответника и съпруга й, последният е казал, че имотът, който ще купи, ще бъде само за ищцата. Сумата от 35 000 щатски долара е преведена веднъж в началото на 2000 г. по банков път от банкова сметка в Швейцария, а втори път дъщеря им е взела в брой от съдружника и приятел на баща й - Б.. През първите 3 години имотът се е ползвал за почасова детска градина, но тъй като бизнесът не е потръгнал, са сменили статута и е станал ресторант, който отдавали под наем. В проведеното на 10.04.2023 г. съдебно заседание ответникът е заявил, че след като е била заплатена продажната цена, той е върнал половината от нея на бащата на ищцата, като също така е направил със свои лични средства подобрение в имота, чиято стойност достигнала продажната цена.

При така установените факти, въззивният съд е приел, че от събрания по делото доказателствен материал не се установява при покупката на имота да са използвани други средства, различни от тези, предоставени от бащата на ищцата. Това обстоятелство обосновава извода, че процесната сума е принадлежала на бащата на ищцата, който е бил финансово обезпечен и е разполагал със значителни парични средства. Анализирайки представените по делото писмени доказателства, удостоверяващи паричните отношения между бащата на ищцата, съдружника му и самата ищца, чиято вярност се подкрепя от представените по приватизационната преписка декларации за произход на средства, съдът е приел, че средствата за покупката на процесния имот са дарени на ищцата от нейния баща.

Фактът, че цената по сделката е платена, обосновава извода, че ищцата действително е получила посочената сума от баща й, като същата е била налична по банковата й сметка към момента на сделката и с нея е сторено плащане на уговорената цена. Самото плащане по сделката е установено от представените в тази връзка платежни документи, както и от обстоятелството, че липсват доказателства /съответно и твърдения/ другата страна по правоотношението /продавачът/ да е предявявал /назад във времето и до настоящия момент/ претенции /извънсъдебни или съдебни/ за цената по договора. Анализирайки заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза въззивният съд е посочил, че ищцата е била титуляр към релевантния за спора времеви отрязък на банковата сметка, която фигурира в преписката по продажба на имота, а фактът, че банката не съхранява информация относно движението по същата сметка не обосновава извода, че ищцата не е извършила плащане по договора. За недоказани са приети твърденията на ответника, че средствата са предоставени от бащата на ищцата не като дарение, а като заем, доколкото по делото липсват доказателства за наличие на такава уговорка и за реални парични транзакции във връзка с такъв тип правоотношение. За недоказано е прието и твърдението му, че дарението на сумата е направено в полза на двамата съпрузи, а обстоятелството, че същият е 3 правил подобрения в имота е ирелевантно за настоящия спор по чл. 23 СК. В заключение съдът е обосновал извода, че предявеният иск е основателен, тъй като е налице придобиване на вещни права върху недвижим имот чрез влагане на лично имущество от ищцата.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. В тежест на коя страна в исковия процес е оборването на презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК (отм.); 2. При установителния иск за трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака между страните недвижим имот, в тежест на ищеца ли е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че размерът на вложените средства в покупката на имота са еквивалентни на придобивната стойност на имота; 3. Трябва ли да се счете за оборена презумпцията за съвместен принос при придобиване на вещното право по време на брака и на възмездно придобивно основание, когато не е установена липса на принос на другия съпруг; 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди при постановяване на решението си всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им; 5. Длъжен ли е въззивният съд при формиране на правните си изводи да обсъди свидетелските показания в тяхната съвкупност, да ги съпостави с останалите доказателства по делото и релевираните от страните доводи; 6.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за изхода на спора факти; 7. Ползва ли се частният свидетелстващ документ по гражданското дело с материална доказателствена сила (чл. 179 ГПК); 8.

Относно начина, по който следва да бъде извършен анализ на показанията на свидетелите, необходимостта да бъде извършен такъв анализ при наличие на противоречие в показанията, да се посочи защо се дава вяра на показанията на едни свидетели, а на други не; 9. Как следва да бъдат анализирани показанията на свидетел, за който има съмнения в обективността му. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответната страна по жалбата Р. П. Б. е подала писмен отговор, в който е изразила становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставена от разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.