Решение № 59 от 23.02.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Монтана, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20221600500384 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

Настоящото въззивно производство е образувано по жалба на ОТП „Ф. Б.“ЕАД против решение № 260085/21.06.22 г.,постановено по гр.дело № 273/21 г. на Районен съдЛом . Жалбоподателят обжалва същото само в частта, с която съдът е приел,че дължимото обезщетение за забавено плащане се дължи от 30.04.2019 г.Твърди,че решението в тази част е незаконосъобразно,като излага подробни доводи в тази насока.Предвид гореизложеното моли съда да отмени решението в тази част,като постанови ново,с което да присъди обезщетение за забавено плащане ,считано от 28.03.2014 г. до окончателното изплащане.Претендира и заплащане на разноски пред настоящата инстанция.

Въззиваемата страна В. Н. в законоустановения срок не е представил отговор на жалбата и не се явява в съдебно заседание.

Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните осъдителни части съдебен акт,като по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови решението в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел ,че ответникът дължи лихва за забавено плащане не от деня на подаване на Заявлението за незабавно изпълнение / 28.03.2014 г./ , а от деня ,в който е станало изискуемо цялото вземане по процесния договор за кредит.

Настоящата инстанция споделя изцяло правните изводи на РС поради следните съображения :

1

Безспорно е установено от доказателствата по делото,че между страните е сключен Договор за кредит за текущо потребление от 26.06.2009 г.за срок от 120 месеца с краен срок 30.04.2019 г.Не се спори също така,че ответникът е преустановил плащането по същия на 12.03.2014 г.,като до този момент последният е погасил общо сумата 1814,10лв./ от които главница 759,25 лв.,лихви 1022,88 лв.,санкционни лихви 0,99 лв.и наказателни в размер на 30,98лв./ Съобразно заключението на вещото лице, ответникът дължи главница в размер на 1740,45 лв.,просрочена лихва 139,70лв.,наказателна лихва в размер на 24,72 лв. и такса изискуемост 60 лв.Именно до този размер е уважена и исковата претенция.

В атакуваното решение първоинстанционният съд правилно е приел,че в случая не е настъпила предсрочна изискуемост на задължението по кредита с оглед обстоятелството,че липсва уведомление в тази насока до ответника.

С оглед приетото в съдебната практика съдът е уважил иска досежно настъпилите падежни вноски по договора.Крайният срок на договора е 30.04.2019 г.,т.е. към момента на подаване на исковата молба задължението по кредита е изцяло изискуемо .

Безспорно е,че към момента на подаване на Заявлението за незабавно изпълнение не е налице предсрочна изискуемост и кредита не е бил изискуем изцяло. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, всички вноски по договора не са били падежирали към момента на подаване на заявлението,поради което и обезщетението за забавено плащане не се дължи от датата на подаване на заявлението .

Жалбоподателят твърди,че лихвата следва да бъде начислена от датата на подаване на заявлението с оглед обстоятелството,че присъдената главница съставлява сбор от просрочени главници по отделните погасителни вноски по договора, всяка от която е вече падежирала и съдът с оглед разпоредбата на ,ал.3 ГПК следва да вземе предвид това обстоятелство.Това безспорно е така ,поради което и съдът е уважил установителния иск за главницата изцяло. В случая обаче законната лихва се дължи към момента на забавата, а както бе изложено по-горе, към датата на подаване на заявлението не е налице такава за пълната сума с оглед липсата на предсрочна изискуемост/в жалбата не се твърди,че такава е налице/.Действително, в случая би могло да се присъди законна лихва върху всяка забавена вноска,но такова искане не се съдържа както в исковата молба, така и в жалбата .Ето защо и законната лихва се дължи от датата, следваща датата на изискуемост на последно падежиралата в хода на процеса анюитетна вноска – 20.04.2019 г., която се явява и дата на забавата на плащането на главницата в установения по делото размер на 1740,45лв.

Предвид гореизложените съображения съдът намира решението в атакуваната част за правилно, поради което и същото следва да бъде потвърдено .

При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски.

Водим от гореизложеното и на основание чл.272 ГПК Окръжен съд-Монтана РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260085/21.06.22 г.,постановено по гр.дело № 273/21 г. на Районен съд-Лом.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3