Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 440 от 09.12.2024, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 633/2024
Вид
Решение № 440
Подписан
09.12.2024
Състав
Евгения Тодорова Генева, Магдалена Димова Инджова, Георги Стоянов Мулешков

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 463 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 136, ал. 1, т. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 81, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 6 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. София, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20241800500633 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 463 ГПК.

Длъжникът Станко Т. Ц. е обжалвал разпределението от 22.05.2024 г. по изп. д. № 2836 / 2023 г. на ЧСИ Стоян Лазаров.

Взискателят К. И. Г. е подала възражение срещу жалбата, с което същата се оспорва.

ЧСИ е представил мотиви по обжалваните действия.

Жалбата е допустима. Тя е подадена по пощата на 27.05.2024 г. (л. 606 от изп. д.), тоест в тридневен срок от предявяване на разпределението, което е било сторено на 22.05.2024 година.

След като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, съдът намира следното:

Съгласно т. 3 от тълкувателно решение № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС вземанията на държавата, респ. на частния съдебен изпълнител към длъжника по принудителното изпълнение за дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство, се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, когато таксите са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума. Настоящият случай е именно такъв.

Разпределените в полза на ЧСИ такси в размер на 270 лв. с ДДС са начислени само и единствено за изпълнителния способ – публична продан на недвижим имот, сумите от който, подлежат на разпределение, поради което законосъобразно в разпределението като вземане на ЧСИ са били включени 1 неплатените обикновени такси от 270 лв. с ДДС. Начислените и неплатени авансови такси се ползват от привилегия от първи ред (чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД), защото по същността си те представляват разноски по изпълнението, и когато не са внесени от взискателя, те се събират от длъжника.

Неоснователно е и следващото възражение в жалбата, а именно, че поредността в погасяването на законната лихва за забава следва да се определя по правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, а не по това на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Цитираната от жалбоподателя съдебна практика в този смисъл е преди постановяване на тълкувателното решение по въпроса и не следва да се взема предвид. Според т. 1 от ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна.

Неизпълнението на паричното задължение е винаги забавено съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД. Законодателно уредената отговорност на длъжника при неизпълнение на парично задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва от датата на забавата без покана от кредитора, което определя паричните задължения винаги като лихвоносни, независимо дали в договора има уговорени от страните лихви. Законната лихва за забава става част от дълга при неплащане на главницата с настъпване на срока за изпълнение за разлика от договорните възнаградителни и другите определени в закона обезщетителни лихви, които са елемент на дълга от момента на възникването му. Всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за главницата и точното изпълнение на задължението включва погасяване на главницата и на определените по договора или начислените до деня на плащането законни лихви. Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на плащането в съчетание с коректива на чл. 66 ЗЗД, налагат тълкуването, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл.111, б.”в” ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата. Следователно, когато извършеното плащане не е достатъчно, както е в процесния случай, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл.76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.

Основателен е обаче доводът на жалбоподателя за погрешно определен размер на законната лихва, тъй като не е съобразен периода на извънредното положение. Съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година, до два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти не се начисляват лихви за забава и неустойки. Законната лихва за забава попада в тази хипотеза, поради което такава не се дължи за твърдения от жалбоподателя период от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 година. Съдът като извърши справка в лихвения калкулатор на НАП и в калкулатора за лихви на „Калкулатор БГ“ 2 установи, че за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. посочените лихвени калкулатори изчисляват размер на дължимата законна лихва съответно на 172,14 лв. и 172,13 лева, поради което прие, че същите изчисляват общ размер на законната лихва без да отчитат периода на обявено извънредно положение, през който лихва не се дължи, поради което периода на обявено извънредно положение следва да бъде допълнително съобразяван.

Размер на законната лихва върху главница от 22 950 лева за периода от 30.11.2015 г. до 22.05.2024 г., включително и за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., възлиза в размер на 20 620, 31 лева, а размерът на законната лихва върху главница от 22 950 лева за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. е 172,13 лева, поради което от получената сума в размер на 20 620, 31 следва да се извади сумата от 172,13 лева, тъй като за този период лихва не се дължи. Следователно общият размер на дължимата законна лихва възлиза на 20 448,18 лв., от които 5 237,54 лв., погасени с предходно разпределение от 11.05.2023 г. по изпълнително дело № 20197250400914 по описа на ЧСИ Виктор Георгиев, изменено с Решение № 425 от 04.08.2023 г., постановено по гр. д. № 572/2023 по описа на ОС – Велико Търново.

Поради изложеното с разпределената сума в полза на взискателя в общ размер на 19 703,48 лв., включваща 712,00 лева, заплатени авансови вноски и 18 991,48 лв. – законна лихва и главница по издадения изпълнителен лист, съгласно поредността на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, поради недостатъчността й да покрие цялото вземане на взискателя следва да се считат погасени:

Заплатените авансови такси и разноски в размер на 712,00 лв.;

Оставащата законна лихва в размер на 15 210,64 лв.;

Частично погасяване на главницата със сумата от 3 780,84 лв.

Гореизложеното мотивира съда да отмени обжалваното разпределение и да извърши ново такова съгласно изложените мотиви.

По изложените съображения Софийският окръжен съд

РЕШИ:

О Т М Е Н Я разпределението от 22.05.2024 г. по изп. д. № 20239270402836/2023 г. на ЧСИ Стоян Лазаров, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗВЪРШВА разпределение на сумата от 21 600 лв., постъпила по изп. д.

№ 20239270402836/2023 г. на ЧСИ Стоян Лазаров, както следва:

1. В полза на ЧСИ Стоян Лазаров, рег. № 927 от РКЧСИ:

Обикновени такси, дължими и неплатени: 270,00 лв., с включен ДДС;

Пропорционална такса по т. 26, изчислена на база частично погасяване на вземането на взискателя: 1 626,52 лева.

2. В полза на взискателя К. И. Г.:

Заплатени авансови такси и разноски, съгласно ТТРЧСИ по ИД № 20239270402836 по опис на ЧСИ Стоян Лазаров: 712,00 лева;

По изпълнителен лист, издаден на 19.10.2016 г. от РС – София на 3 основание заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 74295 от 2015 г. на РС – София: 18 991,48 лева, от които:

Законна лихва върху главницата, считано от 30.11.2015 г. до 22.05.2024 г.:

15 210,64 лева;

Частично погасяване на главница: 3 780,84 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4