Определение № 20 от 06.02.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20 гр. Бургас, 06.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20262000600012 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.433 и следващите от НПК.

Образувано е по жалба от осъдения Д. Г. Д. ЕГН ********** от гр.Бургас, против Разпореждане рег. № 4 от 06.01.2026г., постановено по ЧНД № 470/ 2025г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, с което съдът прекратил съдебното производство по делото, образувано по молба на осъдения за постановяване на съдебна реабилитация по чл.87 от НК. С жалбата се иска на Окръжен съд-Ямбол да бъде разпоредено да реабилитира молителя по всички влезли спрямо него присъди, като за целта провери в архива си и служебно събере информация за отделните му осъждания. Осъденият твърди, че бил бездомен, социално слаб и не разполагал със средства да заплати предвидената за производството държавна такса в размер на 6 лева, и моли да бъде реабилитиран, без да заплаща споменатата държавна такса.

В писмено становище прокурор в Апелативна прокуратура - Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като и понастоящем жалбоподателят не е изпълнил указанията, дадени му с разпореждането от 17.12.2025г. на съдиятадокладчик от първоинстанционния съд да представи предвидените в чл.87 от НК доказателства, че причинените с престъпленията вреди са възстановени, и че е имал добро поведение в срока по чл.87 ал.1 от НК.

Бургаският апелативен съд, като се запозна с материалите по делото, взе предвид оплакванията в жалбата и съобрази закона, приема, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна по същество.

Жалбоподателят Д. подал молба за съдебна реабилитация най-напред в Районен съд – Сливен, където във връзка с нея било образувано ЧНД № 873/ 2025г. По 1 разпореждане на съдията – докладчик, по това дело били приложени актуална справка за съдимост на молителя и заверени преписи от бюлетините за отделните му осъждания. След преглед на данните за съдимостта на Д. съдията – докладчик от районния съд констатирал, че до момента той е осъждан с 11 влезли в сила присъди, постановени от различни по степен съдилища, като най-тежкото наложено му наказание е по НОХД № 281/ 2015 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, в размер на 5 години и 4 месеца „лишаване от свобода“. С оглед така установеното, на основание чл.433 ал.2 от НПК образуваното в Районен съд – Ямбол съдебно производство било прекратено и делото било изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Ямбол.

В Окръжен съд – Ямбол било образувано ЧНД № 470/ 2025г. След проверка за редовността на молбата за реабилитация съдията –докладчик установил, че към нея не са приложени доказателства за обстоятелствата по чл.87 ал.1 т.1 и т.2 от НК, както и че не е внесена следващата се за това производство държавна такса в размер на 6 лева, предвидена в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси и таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерство на правосъдието. С разпореждане от 17.12.2025г. на молителя Д. било указано в 7-дневен срок от съобщаването да посочи по коя присъда претендира реабилитация, да представи доказателства по чл.87 ал.1 т.1 и т.2 и ал.3 от НК - за добро поведение, за възстановяване на вредите от престъплението, а ако не са възстановени - за наличието на уважителна причина за това, както и доказателства за внесена държавна такса в размер на 6 лева. В разпореждането на Д. е било изрично указано, че при неизпълнение на указанията в срок, молбата му няма да бъде разгледана.

Разпореждането за отстраняване на нередовностите било връчено на молителя Д. Д. на 19.12.2025 г., а срокът за изпълнение на разпореждането изтекъл на 29.12.2025 г. (а не 27.12.2025г., както е прието в акта на окръжния съд, тъй като датата 27.12.2025г. съответства на неприсъставен ден събота). Във всеки случай до изтичане на дадения му срок, включително и до 06.01.2026г., когато е постановено оспореното сега разпореждане, молителят не представил изисканите от съда доказателства, нито посочил причини, поради които представянето на такива доказателства е невъзможно, и не е отправил искане нужните доказателства да се съберат служебно, или със съдействието на съда. В указания срок е постъпила единствено молба от Д., с която уточнява, че желае постановяване на съдебна реабилитация по всички свои присъди, като заявява, че от изтърпяване на последната си присъда не е извършвал друго престъпление и че причинените вреди не ги е възстановил, защото бил бездомен, социално слаб и нямал семейство.

При така установените обстоятелства оспореното разпореждане се явява правилно и в съотвествие със закона. Обосновано първоинстанционният съд е посочил, че производството по чл.433 и следващите от НПК, във връзка с чл.87 от НК, е 2 диспозитивно, тъй като само осъденият е легитимиран да поиска съдебна реабилитация за конкретно осъждане, ако такава не е настъпила по право на основание чл. 86 или чл.88а от НК. Като единствен възможен инициатор на това производство, осъденият е натоварен и с доказателствената тежест да ангажира съответни доказателства за установяване на фактите, спадащи към предмета на делото – данни за конкретното осъждане, датата на изтърпяване на наказанието по него с оглед изчисляване на срока по чл.87 ал.1 от НК, и доказателства, че в този срок (а и след него, до разглеждане на делото) е имал добро поведение и е възстановил причинените с умишленото престъпление вреди, а ако не ги е възстановил – че са налице уважителни причини за това. В случая Д. е бил значително подпомогнат от съдилищата, тъй като още районният съд служебно е изискал и приобщил по делото доказателства за съдимостта на молителя и бюлетините за отделните осъждания. По отношение на другите предвидени в чл.87 ал.1 т.1, т.2 и ал.3 от НК обстоятелства, обаче, жалбоподателят не е представил никакви доказателства, въпреки изрично указаното му от окръжния съд задължение за това, нито е поискал от съда да подпомогне събирането на такива доказателства, ако това е било невъзможно за него.

Дори ако в случая се неглижира факта, че не е заплатена дължимата държавна такса за образуване на делото, съдът не е в състояние служебно да издири и изиска доказателства за доброто поведение на осъдения и за възстановяване на вредите, или за наличието на извинителни причини те да не бъдат възстановени.

В разглеждания контекст, неотстраняването на недостатъците на молбата за съдебна реабилитация в предоставения срок логично и в съответствие със закона е довело до прекратяването на образуваното в Окръжен съд – Ямбол съдебно производство, а оспореното с жалбата на осъдения Д. разпореждане следва да бъде потвърдено като обосновано, правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, на основание чл.433 и следващите от НПК, във връзка с чл.87 от НК, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане рег. № 4 от 06.01.2026г., с което е прекратено съдебното производство по ЧНД № 470/ 2025г. по описа на Окръжен съд – Ямбол.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4