Определение № 334 от 10.03.2022, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 334 гр. Пловдив, 10.03.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Частно наказателно дело № 20225330201294 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 НПК, и е образувано по подадена от Д. СТ. К.- пострадал, жалба против постановление за спиране на наказателно производство от 08.02.2022г. постановено по ДП № 107/2021г. по описа на РУ- Раковски при ОД на МВР- Пловдив, пр.пр. № 5188/ 2021г. по описа на Районна прокуратура- Пловдив, с което наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител, за извършено престъпление по чл.198 ал.1 от НК, на основание чл. 244 ал.1 т.1 вр. чл. 25 ал.1 т.6 от НПК, е спряно, поради това, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер, и че са налице доказателства за извършени две престъпления от частен характер- такова по чл.130 ал.2 от НК, и такова по чл.216 ал.4 от НК.

В жалбата излага подробни съображения в подкрепа на нейната основателност. Сочи, обжалваното постановление било незаконосъобразно и постановено при нарушения на процесуалния и материалния закон. Сочи, че действително пострадалият Д.К. работил като *** в ТП ДЛС „Тракия“- село Стряма, и действително свид. Д.К. и синът му свид. И.К. от село Р. притежавали земеделски имоти в землището на селото. Не отговаряло на събраните доказателства, че помежду им съществувала дългогодишна вражда породена от лични отношения и конфликти. Не ставало ясно кой бил депозирал безпочвени сигнали. Неправилно било заключено, че имало сбИ.ия помежду им, а в действителност имало нападение от страда на свид. И.К. спрямо пострадалият К. вечерта на 24.04.2019г., за което било образувано 1 досъдебно производство, което било спряно. Относно инцидентът на 10.05.2021г. в 12.30 часа сочи, че К. изпълнявал служебните си задължения и бил спрял служебния автомобил до крайпътна чешма в землището на с. Р., когато бил нападнат от свидетелите К., които търсели саморазправа с К., тъй като последният бил споделил публикация на друг човек във Фейсбук.

Горският надзирател К. бил блъснат от тях на земята по лице, от което получил телесни увреждания, описани като лека телесна повреда. През цялото време К. били заплашвали с убийство К. и изтръгнали двата му телефона от ръцете, за което употребили сила и заплашване, които телефони впоследствие унищожили. Двата мобилни телефона били използвани от К. със служебна цел. Нанесена била телесна повреда спрямо длъжностно лице, което изпълвало състава на чл.131 ал.1 т.1 от НК. Извършен бил грабеж спрямо длъжностно лице. Отправени били закани за убийство спрямо длъжностно лице. Не било изяснено дали на датата на инцидента- 10.05.2021г. К. бил на работа. Излагат съображения, че деянията спрямо К. били извършени в качеството му на длъжностно лице. Незаконосъобразно било отказано назначаване на съдебно-психоголическа експертиза и съдебно-медицинска експертиза, като при отказа за назначаване на последната не било взето предвид, че болките на К. в предните два зъба се появили в по-късен момент.

Уврежданията на К. в устната кухина не били установени, тъй като не били обект на преглед. Неправилни били заключенията на прокурора, че К. искал да заснеме действията на свидетелите К. и за това те посегнали към него.

Счита, че свидетелите К. следвало да бъдат привлечени към наказателна отговорност. Излага подробни съображения. Прави доказателствени искания.

Моли съда да отмени обжалваното постановление за спиране на наказателно производство и да върне делото на Районна прокуратура- Пловдив за продължаване на действията по разследване и предприемане на необходимите други процесуални действия.

За да постанови атакуваният си акт, наблюдаващият прокурор е приел, че не са налице от обективна и субективна страна признаците на престъплението грабеж и кражба, тъй като липсвал елемент от субективна страна на престъплението, а именно специфичното намерение за противозаконно присвояване на вещта, тъй като причината за отнемане от страна на свид. И. и Д.К., на мобилните телефони на свид. К., била да не допуснат заснемането на действията им от свид. К., а не намерение за 2 присвояването им. Прокурорът е приел, че не са налице признаците от обективна и субективна страна и на състава на престъплението принуда по смисъла на чл.143 от НК, тъй като липсвало въздействие върху психиката на жертвата. Приел е и, че не е осъществено престъпление по чл.131 ал.1 т.12 от НК, тъй като липсвали доказателства за наличие на хулигански мотив, а имало данни за извършено престъпление по чл.130 ал.2 от НК. Прокурорът е приел, че били налице данни за извършено престъпление по чл.216 ал.4 от НК- маловажен случай, тъй като стойността на повредените вещи- два броя мобилни телефона била ниска- 70.00 лева, И. и Д.К. били с чисто съдебно минало, съществувало познанство на двете страни с обтегнати отношения, съдействието на органите на досъдебното производство за установявана местоположението на мобилните апарати, което водело до ниска степен на обществена опасност. И тъй като предметът на престъплението бил частно имущество, в случая била налице хипотезата на чл.218в т.1 от НК, при която наказателното производство се възбуждало по тъжба на пострадалия, подадена до Районен съд- Пловдив. Така мотивиран, прокурорът е спрял наказателното производство на основание чл.244, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК и е уведомил пострадалия за правото му да подаде тъжба по реда на чл. 81 от НПК.

Съдът, като се запозна с материалите по досъдебното производство, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата изхожда от активно легитимирана страна, разполагаща с правен интерес да обжалва посочения прокурорски акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Досъдебното производство е образувано за това, че на 10.05.2021г. в землището на с. Р., обл. Пловдив, са били отнети чужди движими вещимобилен телефон марка „Хонор“ и мобилен телефон марка „Хуауей“ от владението на Д. СТ. К., ЕГН: ********** от гр. Брезово, с намерение противозаконно да бъдат присвоени, като е била употребена сила за товапрестъпление по чл.198 ал.1 от НК. В хода на производството няма привлечено лице в качеството си на обвиняем.

В производството по чл. 244, ал. 5 от НПК съдът проверява законосъобразността и обосноваността на постановлението за спиране на наказателното производство. Обосноваността се изразява в това, дали 3 установените по делото фактически положения и изводи на прокурора обективно съответстват на събрания, проверен, верен и пълен анализ на събраните по делото доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. Законосъобразността се изразява в това, дали постановлението на прокурора съответства с процесуалния и материалния закон. Следва да бъде проверено дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, което би изяснило дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства. Следва да се прецени и, дали в доказателствения материал не се съдържа потенциал за събиране на нови доказателства, предвид задължението на прокурора по чл.14 ал.1 от НПК, за извършване на всички допустими и необходими действия за разкрИ.е на обективната истина.

Обжалваното постановление за спиране на наказателното производство е правилно и законосъобразно, отговаря на материалния и процесуалния закон, и следва да се потвърди. В този смисъл, подадената жалба е неоснователна.

На първо място настоящият съдебен състав намира, че обжалваното постановление е редовно от външна страна, издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа задължителните реквизити на съдържанието си. Не са допуснати и процесуални нарушения при неговото изготвяне, като прокурорът е изложил фактическите си изводи относно обстоятелствата, които приема за установени, посочил е от кои доказателствени материали е извел изводите си по фактите, изложил е мотиви на кои материали дава вяра и по какви съображения. В тази връзка по делото не се формира спор относно приетата за установена от прокурора фактическа обстановка, както и по изложените мотиви при доказателствения анализ на кои материали е дадена вяра, кои не са получили доверие и по какви съображения. Установените фактически положения и изводи на прокурора обективно съответстват на събрания и проверен доказателствения материал по делото. Установената фактическа обстановка е пълна и ясна. Проведеното разследване е всестранно и пълно, като са събрани всички възможни доказателства за разкрИ.е на обективната истина по делото. В доказателствения материал не се съдържат данни за събиране и проверка на нови доказателства, предвид задължението визирано в чл.14 ал.1 от НПК, за извършване на всички допустими и необходими действия за разкрИ.е на 4 обективната истина. Не съществува реална възможност за извършване на действия по разследването, насочени към установяване на основните подлежащи на доказване обстоятелства, и действия насочени към проверка на показанията на разпитаните свидетели. Постановлението на прокурора съответства изцяло и на процесуалния закон.

При самостоятелния си прочит на доказателствата по делото, настоящият съдебен състав установи, че разследването се е концентрирало върху основните подлежащи на установяване обстоятелства. При прецизна съпоставка и съвместен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав изцяло споделя фактическите изводи на прокурора в постановлението за спиране на наказателното производство, в това число, показанията на свид. Д.К., свид. И. и Д.К., свид. Л.Г., свид. Т.С., освидетелстването на лице, огледи на МП, както и заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза, съдебно- оценъчна експертиза, огледи на веществени доказателства по делото- два броя мобилни телефони, и другите писмени доказателствени средства. При служебно дължимата проверка съдът намира, че фактическата обстановка по делото е правилно установена въз основа на споделими съображения за това- че свид. Д.К. работел като *** в ТП ДЛС „Тракия“- с. Стряма, като обслужвал района на землището на с. Р., обл. Пловдив, като между него и свид. Д.К. и И.К. съществували лични обтегнати и влошени отношения. Не се спори относно обстоятелството, че свид. И.К. и свид. Д.К. случайно или не, се срещнали със свид. Д.К. на 10.05.2021г. на крайпътна чешма в местността „Дерменка“ в землището на с. Р.. На въпросната „среща“ между тях възникнал словесен конфликт, който прераснал в боричкане помежду им, в резултат на което свид. Д.К. паднал на земята на колене, а в последствие и на корем. В хода на физическият сблъсък помежду им, свидетелите К. отнели от владението на свид. К. двата му мобилни телефона, който пък от своя страна искал да заснеме случващото се с тях. Мобилните апарати отнели от него, с цел да възпрепядстват свид. К. да ги снима. След падането си на земята свидетелите К. нанесли няколко удара по краката на свид. К., след което се насочили към автомобила си. Свид. К. се изправил и поискал да му върнат телефоните, но двамата отказали, като обясили на свид. К., че случилото се е заради направена от свид. К. публикация в социална мрежа, след което потеглили с автомобила си. Малко след потеглянето им, свидетелите К. изхвърлили 5 мобилните телефони на свид. К. в заблатена местност. В резултат от падането си свид. К. получил травматични увреждания, определени като лека телесна повреда. Било образувано досъдебно производство.

Настоящият съдебен състав се ограничава да обсъжда наведените възражения в жалбата касаещи друго деяние между страните, по което е образувано досъдебно производство, тъй като е извън предмета на образуваното настоящо наказателно производство, по което се проверява постановлението на спирането му.

Спорният по делото въпрос е, относно неправилно приложение на материалния закон от прокурора при постановяване на обжалваното постановление за спиране на производството, доколкото в жалбата се твърди деянието да е извършено по хулигански подбуди, да е извършено деяние по чл.144 ал.3 от НК със съображения за назначаване на съдебно- психологична експертиза, да е извършено деяние по чл.131 ал.1 т.1 от НК, да е извършено престъплението грабеж, че свид. К. е получил болки в предните два зъба в следствие от падането на инцидент със съображения за назначаване на съдебномедицинска експертиза.