Решение № 92 от 09.07.2021, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Административно наказателно дело 500/2021
- Вид
- Решение № 92
- Подписан
- 09.07.2021
- В сила
- 09.07.2021
- Състав
- Радостин Стоянов Радиев
Други актове по делото
- Протокол № 300 от 17.06.2021 · Радостин Стоянов Радиев
Цитирани разпоредби
- чл.7а, ал.2 · Закон за автомобилните превози
- чл. 96г, ал.1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.152 , ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 92 гр. Ямбол , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Радостин Ст. Радиев като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Административно наказателно дело № 20212330200500 по описа за 2021 година Производството по делото е образувано по жалба на К. Г. Х., в качеството му на *** на „Х.“ ЕООД гр. Елхово, ЕИК *** против Наказателно постановление № 220000251/23.04.2021 г. , издадено от директор РД“АА“ гр. Бургас, с което на дружеството, за нарушение на чл.7 а, ал.2 от ЗАвП., на основание чл. 96г, ал.1 ЗАвП му е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление, като издадено в нарушение на процесуалния закон и се иска неговата отмяна. Иска се присъждане на направените разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, представител.
Административно-наказващият представител. орган
, редовно призован, не изпраща редовно призован-не изпраща
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 16.04.2021 год. е извършена тематична проверка от служители на РД“АА“ 1
Бургас на дружеството жалбоподател, притежаващо лиценз за обществен превоз на пътници на територията на РБългария № ***
В хода на проверката свидетелят П. и колегата му Р. констатирали, че дружеството е назначило на работа на 01.02.2021 год. дружеството – жалбоподател е извършило обществен превоз на пътници по линия Елхово-Ямбол и обратно с автобус Мерцедес рег № *** с водач К.И.Г. , който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла а чл.152 , ал.1, т.2 от ЗДвП. Водачът притежавал удостоверение за психологжическа годност № *** год., валидно до *** год.
За констатираното нарушение на чл.7а, ал.2 от ЗАвП , на дружеството жалбоподател е съставен АУАН на 16.04.2021 год.
От приложената справка в регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване е видно , че К.И.Г. се е явил на ***од. в психологическа лаборатория гр. Ямбол и му е издадено удостоверение за психологическа годност № ***
В последствие, на 23.04.2021 год. е издадено и обжалваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 28.04.2021 год.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитания по делото свидетел, като и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства – АУАН, НП, пътен лист № ***, справка в регистър за психологическите изследвания.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неснователна.
При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, 2 предвидени в ЗАНН: акта за установяване на административно нарушение е съставен съобразно изискването на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН; спазен е тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е било издадено в месечен срок от съставянето на АУАН, т.е. спазен е и предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение, и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Видно от направената справка в Регистър за психологическите изследвания към 01.02.2021 год. водачът К.И.Г. не е имал валидно удостоверение за психологическа годност, тъй като издаденото му такова с № *** е било валидно до *** год. На същият е издадено ново удостоверение с № *** едва на ***од., т.е. повече от два месеца след като е извършил обществен превоз на пътници от гр. Елхово до гр.
Ямбол и обратно на 01.02.2021 год. Към момента на извършване на процесния превоз , Г. е бил без валидно удостоверение за психологическа годност.
Съдът не намира нарушението за маловажно, тъй като с нищо не се отличава от обикновените случаи на нарушения от този вид. Нещо повече, водача Г. е бил без валидно удостоверение за психологическа годност в продължение на повече от два месеца.
Съгласно чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, лицензираните водачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на МПС от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбата по чл. 7, ал. 3. Такава е издадената от министъра на транспорта - Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, в глава четвърта, на която с наименование "Документи за извършване на обществен превоз на товари" е регламентирано изискване по време на работа водачът задължително да представя при поискване на контролните органи документи, между които документи за психологическа годност - чл. 89, т. 11.
Правилно е ангажирана и административно наказателната отговорност на дружеството по чл.96 г, ал.1 от ЗАвП предвиждащ имуществена санкция в размер 3000 лв. за назначаване на работа или допусне до работа водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Наложената имуществена санкция е строго определена от законодателя и не може да бъде намалявана от съда.
3
При този изход на делото, искането за присъждане на напревите разноски е неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0000251/23.04.2021г. , издадено от директор РД“АА“ гр. Бургас, с което на ““Х.“ ООД, ЕИК ***, за нарушение на чл.7 а, ал.2 от ЗАвП., на основание чл. 96г, ал.1 ЗАвП е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4