Решение № 135 от 27.04.2022, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Русе, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Галина Магардичиян

Боян Войков при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело № 20214500500797 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от АЛ. Н. Ш., ЕГН: **********, с адрес гр. Р., местност „Б.Я.“ № *-*, чрез адв. П.М. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ***, против Решение № 260516/08.07.2021 г., поправено с Решение №260628/10.11.2021 г., по гр.д. № 7536/2019 г. на РС – Русе, с което жалбоподателят е осъден да предаде владението на недвижим имот, находящ се в гр. Русе, местност „П.д.“, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1 101 кв. м, с построена в него едноетажна сграда с идентификатор *** и с площ 67 кв. м, на ДР. ИВ. ИВ., ЕГН: **********, да заплати на ДР. ИВ. ИВ., ЕГН: **********, сумата от 7 494,90 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващо стойността на унищоженото имущество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2019 г. до окончателното изплащане, както и да заплати глоба в размер на 1 000 лв. по сметката на РРС на основание чл. 360 ГПК.

Жалбоподателят твърди, че решението е недопустимо, навежда 1 подробни съображения и за неговата неправилност, поради необоснованост, нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради явна несправедливост. Твърди, че в отговора на исковата молба оспорил предявения иск по основание и размер. Неотговарящи на обективната истина били твърденията на ищеца, че владеел процесния имот непрекъснато и необезпокоявано от 05.09.2015 г., тъй като през това време живеел съвместно със св. Н.Н във Варна, където и прекарвал времето между пътуванията си по време на своята работа като моряк. Неверни били твърденията, че ответникът „продал“ на ищеца имота, като за това му дал общо сума в размер на 3 000 лв., като първоначално дал 1 000 лв. на 05.09.2015 г., а останалите 2 000 лв. било договорено ищецът И. да плати като задължения на ответника към кредитори. За тези обстоятелства липсвали писмени доказателства. От своя страна на 04.04.2014 г. жалбоподателят ответник закупил процесния имот от лицето Г.Т.Г., известен сред живущите в местността с псевдонима „Ч.“.

Твърди, че още от преди това, от 2004 г., владеел и ползвал земята, където отглеждал животни в продължение на няколко години. Това се потвърждавало от представения по делото договор, както и от показанията на А.Г.Р., дъщерята на Г.Г., в дадените от нея писмени обяснения по преписка № 6623/2019 г. на РРП. Съдът приобщил тези обяснения съвкупно с всички писмени доказателства по преписката и обявил в протокола от заседанието на 22.07.2020 г., че ще се ползва от тях при постановяване на решението си. Тя заявявала, че нито познавала, нито била виждала ищеца Д.И., поради което твърденията на ищеца и св. Н. били неверни. Това били факти и обстоятелства, доказани по безспорен начин от РРП. Жалбоподателят никога не се съмнявал, че Г.Г. не бил собственик на процесния имот, когато сключил договора за продажба с него. В нотариалния акт на имота на бащата на жалбоподателя като съсед бил посочен именно Г.. Не бързал да се снабди с документи за собственост на процесния имот на свое име, а едва през май месец 2019 г. разбрал, че Г. нямал документи за собственост на процесния имот. Това обстоятелство го подтикнало да се посъветва с адвокат и нотариус, в резултат на което се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на процесния имот през септември 2019 г. През април-май 2019 г. споделил намеренията си с ищеца, че искал да построи къщата наново. Определя извършваните от въззиваемия действия в процесния имот като търпими действия, а не като осъществяване на фактическа власт на процесния имот, 2 която би го легитимирала да предяви иск по чл. 76 ЗС. Неправилен и неточен бил изводът на РРС за отнемането на владението по скрит начин. Ответникът не бил ограждал имота и не бил го заключвал, като същият нямал врати и прозорци, следователно владението не било отнемано, тъй като не само ищеца, но и всеки гражданин, можел да влезе в имота. Доказателство за невъзпрепятствания достъп на ищеца до имота било обстоятелството, че същият подал молба до РРП с вх. № 231/20 г. на 03.02.2020 г. във връзка с ползването на имота, в която твърдял, че в него имало бунгало и две каравани. Ищецът и св. Н. посещавали имота след твърдения период на отнемането на владението. Налице били търпими действия, а не осъществено владение. Съдебната техническа експертиза се произнесла без да бъдат налице обсъдени обстоятелствата относно законността на построената сграда, поради което и свидетелските показания също били недопустими. Искът за причинени вреди по чл. 45 ЗЗД също бил недоказан, не били изложени мотиви защо не кредитирал показанията на свидетелите на ответника, включително и събраните материали от РРП, от които не се установявало ответникът да е извършвал кражба или самоуправство. Св. Н. била във фактическо съжителство с ищеца и поради това заинтересована от иска за вреди да бъде уважен изцяло. По време на огледите на вещите лица същата неправомерно присъствала на същите, както и братът на ищеца св. Л. И..

Теорията била категорична, че вещото лице следва да изгради заключението си само върху доказателствения материал по делото, а не върху странични данни. Оценителните експертизи били базирани изцяло върху казаното от св.

Н., което било явно съществено процесуално нарушение от страна на РРС.

Вещото лице Г. базирало експертизата си по списъка съобразно направеното от ищеца уточнение досежно кои вещи са му били унищожени и откраднати.

При произнасянето на този иск съдът не обсъдил съществените противоречия между изложеното в исковата молба и в становището по отговора на исковата молба във връзка с показанията на св. И. и св. Р.А., като последният посетил имота само веднъж. Описаните предмети били само по данни на св. Н., като експертите не установили в имота такива вещи, а друга част били в микробус в гараж в друг имот, което пораждало съмнение относно обстоятелството дали ищецът и неговата съжителка не използвали периода след деликта, но преди завеждането на иска, да натрупат други стари и непотребни вещи само и единствено с целта да се обогатят за сметка на ответника, както и да му 3 отнемат собствеността върху процесния имот. Съдът не изложил мотиви защо смята вещите за съществували, без да е било доказано, че същите са били в имота и същите да са били собственост на ищеца Д.И., а от своя страна св. Н. претендирала за някои от тях, че били нейни, докато тя не била ищец или страна по делото. Липсата на документи, доказващи законността на сградата като строеж, липсата на договори за ремонт и показания на незаинтересовани свидетели правело претенцията за претърпени вреди като извършен ремонт на процесната сграда неоснователна. Съдът приел, че себестойността на построената сграда била увеличена, въпреки липсата на доказателства за нейната законност и следвало ли обезщетение за причинени вреди от незаконно построен имот без строителни книжа и нотариален акт за собственост. Липсвало логика в показанията на св. Н., тъй като тя твърдяла, че работела като учителка, а едновременно всяка събота и неделя посещавала с ищеца имота в гр. Русе, като трябвало да изминава близо 420 км разстояние в двете посоки. Ищецът бил моряк и не почивал всяка събота и неделя, поради което нямал възможност „да прави чудеса“ в двете стаи, били някога конюшня и свинарник, каквито били и към настоящия момент, видно от снимковия материал, направен от вещите лица. Освен това Д.И. бил осъден да заплаща издръжка на ненавършило пълнолетие свое дете, като вместо него ответникът заплащал въпросните суми. Доходите на ищеца за периода 20.01.2005 г. до 15.11.2019 г. се равнявали на около 133,70 лв. месечно.

Признат бил иск за вреди, базиран върху касовите ордери на името на св. Н., която не била ищец по делото. Тези ордери не били касови бележки и не били в счетоводния оборот. Всички касови ордери били с един идентификационен номер, но издадени от различни фирми и лица в различни населени места.

Районният съд признал за доказано липсващите вещи, представляващи компютърна конфигурация, въпреки че в процесния имот нямало ток и вода, а най-малко интернет, като квалифицирал липсата им за „кражба“, без да има влязла в сила присъда за това. Приложените от ищеца квитанции за заплатена електроенергия били за платен ток през 2019 г., когато ищецът узнал, че ответникът започнал процедура по узаконяване на имота в края на месец юни и началото на юли. Не ставало ясно как били ползвани бойлери печки без ток още повече, че била извършена и „професионална“ проверка от РРП, която установила, че липсва електроснабдяване, като съдът обявил, че ще се ползва от събраните от нея материали. Съдът в нарушение на разпоредбата на чл.

4

164, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК допуснал имуществените вреди да се доказват със свидетелски показания, без съгласието на ответника, поради което същите били недопустими. Моли за отмяната на обжалваното решение и за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В законоустановения двуседмичен срок възззиваемият ищец ДР. ИВ.

ИВ., ЕГН: **********, с адрес гр. Р., ул. „П“ № **, вх. *, ет. *, чрез адв. С.Т.

(фамилията идентична с Л. съгласно приложеното на л. 309 по делото на РРС удостоверение за идентичност на имената) от АК – Варна, със съдебен адрес гр. В., ул. „О.“ № *, офис № *, с което взема становище за неоснователност на жалбата. Правилен се явявал изводът на съда, че въззиваемият е владял, а не е извършвал търпими действия в процесния имот. Владението се доказвало от представените разписки за заплащана електроенергия, водоснабдяване, както и от свидетелските показания на св. Н., св. И. и св. А., които били обсъдени подробно в мотивите на решението. Показанията, давани под формата на обяснения в извършени предварителни проверки, не представляват свидетелски показания, събрани по реда на ГПК, поради което било недопустимо за жалбоподателя да се позовава на тях. За наличието на извършени подобрения, включая прокарани ВиК и електрическа инсталация говорели в своите заключения и вещите лица. В извършените полицейски проверки Ш. заявил, че с ищеца уредили отношенията си, като последният освободил и напуснал имота, т.е. е признал, че към него момент ищецът действително е владеел процесния имот. Свидетелите на жалбоподателя Б., А. и Х. по никакъв начин не опровергавали владението на ищеца, защото, макар и да заявявали, че знаят къде се намира процесния имот, никога не са ходили в него. Формалната доказателствена сила на констативния нотариален акт била оборена, тъй като в периода 2015 г. до 04.11.2019 г. ищецът И. владял процесния недвижим имот. Налице била и втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 76 ЗС – отнемане на владението по скрит начин. Съдът приел за доказано от полицейските проверки и свидетелските показания, че ответникът е признал, че е счупил катинара и е влязъл в имота в отсъствие на ищеца, защото бил негов. В жалбата си въззивникът изложил противоречиви твърдения за възможността на въззиваемия да влиза в имота след 04.11.2019 г., след като пред полицейските органи признал, че изгонил последния.

Неправилно било твърдението на ответника, че ищецът не ползвал имота, а поставено в двора бунгало и две каравани, тъй като такива вещи не били 5 намерени. Правилно съдът уважил иска за непозволено увреждане съобразно експертизата на вещото лице, според която били налице разрушавания в имота и унищожени вещи. Размерът бил правилно редуциран с 678 лв. касателно вещите, които се намирали в микробуса. Св. Н. била упълномощена от ищеца И. да го представлява, включително и пред вещите лица при извършването на експертизите. Жалбоподателят също присъствал на огледа на вещото лице Г. заедно с баща си Н. Ш. и св. Р. А.. Неговият процесуален представител бил уведомен от вещото лице, но не присъствал. Заключението му не било оспорено от насрещната страна. Вещото лице взело предвид всички вещи, за които имало данни по делото, като показанията на свидетелите и заключението на вещото лице не били опровергани от ответника. С твърденията си за двойно остойностяване на едни и същи вещи жалбоподателят реално не правел разграничение между изграждане на подобрения и причиняване на вреда чрез унищожаването им. В заключението на ценовата експертиза са били оценени разрушенията на тези подобрения.