Решение № 152 от 12.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. С., 12.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Й. ЙОНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20241110213867 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „*****“ № 1, представлявано от А. В. Д. и М. М. – изпълнителни директори, срещу Наказателно постановление № 005427/02.09.2024 г., издадено от председател на Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 210а от Закон за защита на потребителите на дружеството – жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.

В жалбата се релевират пространни доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, за неговата неправилност, както и за постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила. В подкрепа на изложеното се поддържа на първо място, че при издаване на наказателното постановление е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и неправило са били интерпретирани фактите по случая, тъй като дружеството – жалбоподател е уведомило потребителя с кратко текстово съобщение (SMS) още на 04.12.2023 г. (същата дата, на която е издадена 1 фактурата) с текст „Фактура № 0477519450 от 04.12.2023 г. Стойност за плащане 102,88 лв. платете до 19.12.2023г. Краен срок за плащане 19.12.2023 г. 102,88 лева“, като този SMS е предоставен от потребителя по проверката, т.е. съобщението е изпратено и надлежно доставено. Сочи се, че дружеството не е притискало потребителя да заплаща фактурата в по-кратък срок от уговорения между страните. На следващо място се изтъква, че няма обективни данни мобилният оператор да е отказал да предостави на потребителя издадената фактура за ползваните от него електронни съобщителни услуги, като същевременно както а.ят, така и АНО са интерпретирали поднесения текст в жалбата спрямо техния прочит на специализирания им ЗЗП, без да привързват в достатъчна степен на доказване, каквито са изискванията на ЗАНН и НПК. Отделно от изложеното се поддържа, че в случая е налице погрешно посочване на датата на твърдяното нарушение, а именно датата, на която е издадена фактурата, която обаче не е датата, на която потребителят „е превърнат" в неизряден платец, защото фактурата е с отложен падеж от 15 дни и към 04.12.2023 г., същата не е била изискуема, т.е. потребителят не я е просрочил и не е „неизряден платец". В заключение се сочи, че наказващият орган не е извършил обективна и мотивирана преценка за наличие на предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН или за намаляване размера на санкцията до минималния предвиден в закона размер.

По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано, а в условията на евентуалност – наказателното постановление да бъде изменено в частта му относно размера на наложеното наказание, като същото бъде намалено до законоустановения минимум или да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, се представлява от юрк. Ш., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител отправя молба за постановяване на съдебен акт, с който атакуваното наказателно постановление да бъде отменено, като счита, че лицето Г. М. няма качеството на потребител, тъй като на 30.11.2023 г. услугите му са прехвърлени към юридическо лице, че не е налице нелоялна търговска практика, тъй като дружеството няма интерес да не уведомява абонатите за своите фактури, с цел да избегне заплащане от тях, а отделно от това, има 2 специален закон – Закон за електронните съобщения, който в чл. 260 регулира достъпа до фактури и как те се предоставят на абонатите, като компетентен орган е Комисия за регулиране на съобщенията. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител в съдебното заседание, в което е пристъпено към изслушване на съдебните прения.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.02.2024 г. в КЗП постъпила жалба от Г. Д. М. срещу „А1 България“ ЕАД, съдържаща оплакване във връзка с неизпращане на фактура за услуги от 04.12.2023 г., като се сочело, че тази фактура по никакъв начин не е изпратена до потребителя – нито в профил в А1, нито по имейл, нито на пощенския му адрес, нито по друг начин. Сочело се също така, че срокът за плащане бил до 19.12.2023 г., който не бил спазен поради неполучаване на фактурата, а на 15.02.2024 г. потребителят получил обаждане от фирма за събиране на просрочени вземания с оглед неизплатеното задължение. Потребителят заявявал, че му е отнета възможността да плати в срок, превърнат е в нередовен платец, което той не желае по никакъв начин. С допълнителен имейл от 28.03.2024 г. до КЗП потребителят изпратил допълнение към жалбата, в което сочел, че фактурата не е била изпратена по никакъв начин, нито е била качена в приложението на А1, като след тормоз и заплахи от колекторска фирма по телефона, незабавно е заплатил дължимата сума от 102,88 лева на 16.02.2024 г. в магазина на „А1 България“ ЕАД в кв.“******* 1“, С., но в магазина категорично отказали да му предоставят фактурата.

Последвал отказ и в магазина на „А1 България“ ЕАД в П. център. Вследствие на всичко изложено потребителят написал оплакване в сайта на „А1 България“ ЕАД, поради което на 20.02.2024 г. получил фактурата. Към жалбата си потребителят приложил CMC съобщение за дължимата сума и Фактура № 0477519450 от 04.12.2023 г.

С писмо с изх. № С-03-1104/05.03.2024 г. от страна на КЗП било изискано от „А1 България“ ЕАД да представят писмено становище по жалбата, ведно с информация и документи.

3

На 26.03.2024 г. по електронен път от „А1 България“ ЕАД били изпратени до КЗП изисканите документи и информация, в която било посочено, че услугите на потребителя са прекратени на 30.11.2023 г. след смяна на абонат от физическо лице към юридическо лице, като месечните фактури се получават на имейл. Сочело се също така, че фактура № 0477519450 от 04.12.2023 г. не е изпратена успешно, вероятно поради технически проблем, че задължението е подадено за събиране на 17.01.2024 г., фактурата е изпратена на потребителя на 20.02.2024 г. с имейл и същата е платена на 16.02.2024 г.

В хода на проверката проверяващите контролни органи при КЗП установили, че от страна на „А1 България“ ЕАД не били представени доказателства за изпратен имейл с фактура № 0477519450 от 04.12.2023 г. до потребителя на датата на издаването й или преди 20.02.2024 г. От страна на дружеството – жалбоподател „А1 България“ ЕАД бил представен имейл от 20 февруари 2024 г. за изпратената фактура до потребителя, едва след като същият бил написал оплакване до оператора.

Въз основа на посочените констатации св. Е. приела, че са налице действия на „А1 България“ ЕАД, които противоречат на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност към потребителя, които са въздействали върху психичното му състояние и от изряден, коректен платец, поради неизпращане на фактурата и неуведомление за месечното му задължение, той е даден на колекторска фирма за събиране на задължения и е превърнат в нередовен платец и към него са отправени тормоз и заплахи от колекторската фирма по телефона, съответно действията на „А1 България“ ЕАД с неизпращане на фактурата са поставили потребителя в унизително положение - което той не заслужава - от редовен платец в неизряден платец, поради което съставила АУАН № 005427/09.04.2024 г. срещу „А1 България“ ЕАД за извършено административно нарушение по чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.

АУАН бил предявен на представител на дружеството – жалбоподател, който след като се запознал със съдържанието му го подписал с отбелязване, че ще представи възражения в срок.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили конкретни писмени възражения срещу констатациите в АУАН.

4

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление № 005427/02.09.2024 г., издадено от председател на Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 210а от Закон за защита на потребителите на дружеството – жалбоподател „А1 България“ ЕАД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева за извършено нарушение на чл.

68в, вр. чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –а. Е..

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

От показанията на св. Е. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.

Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля Е. Ц. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същата като а. е възприела възпроизведените от нея в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу 5 административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и които да обосновават отмяната на последното само на това основание, поради което и релевираните в жалбата доводи в противоположния аспект не могат да бъдат споделени.

АУАН и Наказателното постановление са съставени от оправомощени лица, предвид приложената към материалите на делото Заповед № 319 ЛС/22.04.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна. Налице е и редовна процедура по връчването им на жалбоподателя.

Разпечатката съдържа 34 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42531981-b78c-4720-add2-503624ce01f6