Решение № 73 от 13.03.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 404/2021
- Вид
- Решение № 73
- Подписан
- 13.03.2023
- Състав
- Анета Николова Братанова, Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова
Цитирани разпоредби
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, предложение трето · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал.1, т.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал.1, т.1 · Закон за счетоводството
- чл. 26, ал.1, т.3 · Закон за счетоводството
- чл. 26, ал.1, т.4 · Закон за счетоводството
- чл. 3, ал.3 · Закон за счетоводството
- чл. 607а, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 608 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 1 · Търговски закон
- чл.608, ал.1, т.1 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 3 и ал. 4 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 4 · Търговски закон
- чл. 621а, ал.1, т.2 · Търговски закон
- чл. 622 · Търговски закон
- чл. 623 · Търговски закон
- чл. 624 · Търговски закон
- чл. 625 · Търговски закон
- чл. 630, ал. 1, т. 3 · Търговски закон
- чл. 630, ал. 1, т. 5 · Търговски закон
- чл. 633, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 640, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 640, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 645 · Търговски закон
- чл. 656, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 656, ал.2 · Търговски закон
- чл. 668 · Търговски закон
- чл. 669, ал. 1, т. 3 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 73 гр. Варна, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анета Н. Братанова
Членове:
Георги Йовчев
Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20213001000404 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.2 58 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „АЛБОНА ИНВЕСТ“ ООД, гр.Варна, чрез адв. Каравасилева, срещу решение №260093/27.04.2021 г. по т.д.№492/2020 г. на ВОС. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано. Твърди се, че изводите на съда са основани на заключенията на вещите лица, които са зачели счетоводни документи у ответника , неотговарящи на действителното фактическо положение. Твърди се наличие на трайно състояние на неплатежоспособност, тъй като оборотния капитал на дружеството не е положително число, нито е налице подобряване на показателите спрямо предходните финансови периоди. За да се достигнат тези счетоводни показатели дружеството е осчетоводило задължения на молителя към ответното дружество, довели до показатели на растеж и намаляващи вземането на кредитора. Съставените в хода на производството счетоводни документи за вземания към молителя не са документално обосновани и вземанията не съществуват. В счетоводството на длъжника не са отразени вземанията на молителя, за които са постановени влезли в сила решения. В счетоводството на дружеството не са отписани погасените по давност вземания. При анализа на финансовото състояние на ответника, вещите лица по тройната експертиза са отчели осчетоводено вземане от „Премиер груп“ ООД в размер на 636 240,68лв., което е било оспорено от третото лице. По същество се претендира отмяна на обжалваното решение и 1 постановяване на друго, с което молбата за откриване на производство по несъстоятелност да бъде уважена.
С писмен отговор вх.№267045/30.06.2021г. , депозиран в деловодството на съда, въззиваемата страна „Ер Джи Проджект Мениджмънт“ ООД, чрез адв.Х, оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението на ВОС е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. От същите се установява, че не е налице състояние на неплатежоспособност на дружеството, като обективна и трайна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си. Приетите по делото заключения по допуснатите експертизи не са оспорени от молителя. Всички заключения посочват търговеца като действащо предприятие, чиито показатели в динамика показват временни затруднения от финансов характер с тенденция към преодоляването им. Дружеството е с положителен финансов резултат в периода 2019г. и 2020г. и с положителна величина на собствения капитал. За целия проверяван период коефициентите на обща и бърза ликвидност са в норма, което показва способността на дружеството да плаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Ниските коефициенти на абсолютна и незабавна ликвидност са обосновани от възприетия счетоводен начин на записване на касовите наличности като вземания от подотчетни лица, което е с цел преодоляване последиците от наложените от страна на НАП запори на сметките и за погасяване на задължения на дружеството към доставчици, работни заплати, текущи дейности и публични задължения. По делото е безспорно установен фактът, че дружеството има временни финансови затруднения, за преодоляването на които са предприети своевременни действия. Поддържа въведеното в производството възражение за прихващане на вземанията на молителя с негови насрещни вземания, конкретно посочени в писмения отговор пред ВОС, макар за същите да не са събирани доказателства и да липсва произнасяне в решението. Оспорва твърдението за съставени едностранни документи за несъществуващи вземания. Всички вземания, за които са съставени фактурите са за реално извършени услуги. Вземанията на молителя по влезлите в сила решения са надлежно осчетоводени, без отразяване на лихвите и разноските, които се отразяват счетоводно след заплащането им. Право на самото дружество е да реши дали да „отпише“ или не конкретно свое вземане, за което длъжникът би могъл да се позове на изтекла погасителна давност. На още по-голямо основание това се отнася за задълженията на дружеството с изтекъл петгодишен давностен срок. Оспорва твърдението, че в счетоводството е вписано вземане от „Премиер груп“ ООД. По същество моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на ВОС потвърдено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
АКТИВНА ЛЕГИТИМАЦИЯ
2
С решение № 425/20.06.2017 г., постановено по т.д. №1580/2016 г. по описа на Окръжен съд Варна, търговско отделение, потвърдено с решение № 7/05.01.2018 г. по в.т.д. № 503/2017 г. по описа на Апелативен съд Варна, търговско отделение, ответното дружество „ЕР ДЖИ ПРОДЖЕКТ МЕНИДЖМЪНТ” ООД е осъдено да заплати на молителя „АЛБОНА ИНВЕСТ” ООД сумата 198 108,87 лева, представляващи дължим остатък от авансово платена от възложителя сума по договор за СМР от 01.10.2014 г. за обект ул.“Воден“ , сключен с „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП” АД и тристранно споразумение от същата дата за встъпване в дълг по договора за СМР на „ЕР ДЖИ ПРОДЖЕКТ МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ведно със законната лихва от предявяването на иска на 14.11.2016 г. до окончателното изпълнение на задължението, на основание чл.88, вр. чл.55, предложение трето и чл.86 ЗЗД. Решението не е било допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила на 19.12.2018 г. На ищеца са издадени изпълнителни листи № 10 от 16.02.2018 г. и № 31/16.01.2019 г. за присъдените суми и разноските.
С решение № 245 от 04.04.2017г., постановено по т.д. № 1184/2016 г. по описа на Окръжен съд Варна, търговско отделение, потвърдено с решение №36/11.02.2019г. по в.т.д. №290/2017г. по описа на Апелативен съд Варна, търговско отделение, ответното дружество „ЕР ДЖИ ПРОДЖЕКТ МЕНИДЖМЪНТ” ООД е осъдено да заплати на молителя „АЛБОНА ИНВЕСТ” ООД сумата 165 889,78 лева, представляващи сбор от дължими аванси по сключен между страните Договор за строителство от 25.02.2015 г. за СМР за обект – ул.“Преслав“ № 36, поради прекратяване на строителните работи за период повече от 60 дни, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и т. 29д от Договора, сумата в размер на 40 000 лв., представляваща компенсаторна неустойка, на осн. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 2 261 лв., представляваща заплатени разходи от възложителя за разбиване на ламелна стена „запад“, изпълнена в отклонение с проекта и поръчката, както и сумата в размер на 5 289.72 лв., представляваща заплатени разходи от възложителя за ново изграждане на ламелна стена „запад“, изпълнена в отклонение с проекта и поръчката, на осн. чл. 265, ал. 1, предл. 2 от ЗЗ, ведно със законната лихва от предявяването на иска на 12.08.2016г. до окончателното плащане на присъдените суми. Решението не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила на 10.03.2020г. На ищеца е издаден изпълнителен лист №12/22.02.2019 г., а впоследствие и изпълнителен лист за присъдените му разноски за производството.
С влязло в сила решение №139/15.02.2019 год. по т.д. № 1730/2017год. по описа на ВОС, „ЕР ДЖИ ПРОДЖЕКТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК 103097831 е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на „АЛБОНА ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК 202258930, сумата от 13 754, 01 лв., представляваща неусвоен остатък от предплатения аванс по развален на 30.06.2016 год. договор за строителство от 07.01.2014 год., на основание чл.55, ал.1 предл. 3 ЗЗД. Решението в коментираната част е потвърдено с решение № 200/20.08.2019 год., постановено по ВТД № 252/2019 год. АС – Варна, недопуснато до касационно 3 обжалване с Определение № 34/27.01.2021 год. по т.д.№ 57/20 год. на ВКС, II ТО.
Ответникът оспорва наличието на съдебно установени задължения при твърдения, че разполага с насрещни изискуеми вземания, по отношение на които противопоставя възражения за прихващане. Правопогасителните възражения на длъжника са свързани с оспорване на активната материалноправна легитимация на молителя и предявяването им в производството по чл. 625 ТЗ е допустимо / в този смисъл и мотивите по т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 3.12.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г., ОСТК/. Що се отнася до разпоредбата на чл. 645 ТЗ същата урежда специален материалноправен фактически състав на прихващането след откриване на производството по несъстоятелност, поради което предвидените в нея специфични изисквания са неприложими в настоящото производство.
1.Ответникът претендира прихващане с насрещно вземане в размер на 748 742, 34 лева с ДДС /размерът е уточнен в първото о.с.з. на 03.09.2020 год./ за изпълнени СМР по развален договор за строителство от 07.01.2014 год. за обект ул.“Иван Вазов“, обективирани в сметка № 6 и издадените към нея актове, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 168 413, 76 лева за периода 08.06.2917 год. – 08.06.2020 год.
Насрещното вземане е с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД.
С влязло в сила решение № 139/15.02.2019 год. по т.д. № 1730/2017год. по описа на ВОС, „ЕР ДЖИ ПРОДЖЕКТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК 103097831 е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на „АЛБОНА ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК 202258930, сумата от 13 754, 01 лв., представляваща неусвоен остатък от предплатения аванс по развален на 30.06.2016 год. договор за строителство от 07.01.2014 год., на основание чл.55, ал.1 предл. 3 ЗЗД.
В решаващите си мотиви по съществото на спора въззивната инстанция по спора - ВАпС /решение № 200/20.08.2019 год., постановено по ВТД № 252/2019 год. АС – Варна/ е приела, че между страните е сключен договор за строителство от 07.01.2014 год. Договорът е развален по вина изпълнителя, считано от 30.06.2016 год. Възложителят е заплатил авансово сумата от 600 611 лева без ДДС, а изпълнените СМР възлизат на 586 856, 99 лева без ДДС, респ. дължимата разлика възлиза на 13 754, 01 лева и се явява неусвоен аванс.
Предметът на съдебно установеното спорно право e за връщане на неусвоен аванс по договор за изработка /чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД/ С оглед формираната СПН съдът приема, че възражението за прихващане с насрещни вземания за изпълнени СМР по същия договор е преклудирано. Съдебното решение установява със СПН съществуването на притезание в полза на „Албона инвест“ ООД за неусвоен аванс, което имплицитно включва отричане, че изпълнителят е осъществил СМР в обем, съответстващ на или надхвърлящ авансово платените средства. Доколкото предпоставка за връщане на получената без основание престация е липсата на 4 основание тя да се задържи, решението преклудира последващото оспорване на въпроса, че ответникът е извършил СМР в по-голям обем. В приключилия процес ответникът е бил длъжен да изчерпи всичките си възражения, че съществува основание за задържане на дадения аванс, тъй като е изпълнил СМР, съответни или надхвърлящи по размер даденото. СПН преклудира всеки факт /с изключение на новонастъпилите/, въз основа на който ответникът би могъл да предяви възражение срещу иска. Възражението за прихващане има за предмет право, което е несъвместимо със съдебно признатото право на „Албона инвест“ ЕООД.
Отделно от изложеното, в мотивите на решение № 200/20.08.2019 год., постановено по ВТД № 252/2019 год. АС – Варна е разгледал и възражение за прихващане със сумата от 119 337.90 лв. с ДДС, претендирана като дължимо на ответника възнаграждение за извършени до датата на разваляне на договора и спиране на строителството, приети от ищеца по описания ред, СМР, обективирани във фактура № 0100000379/08.06.2016 год., към сметка образец 22 № 6 по акт № 10 и протокол № 11 . Коментираното възражение за прихващане е прието за неоснователно.
На основание чл. 298, ал.4 ГПК решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за прихващане. Предявеното в настоящото производство възражение за прихващане произтича от същия договор и е на същото основание – претендира се вземане за възнаграждение за СМР, осъществени до датата на разваляне на договорната връзка и обективирани в сметка № 6 и съответстващите му актове. При неоснователно възражение за прихващане силата на пресъдено нещо на съдебното решение установява несъществуването на вземането на ответника, освен ако възражението е неоснователно поради неизискуемост или некомпенсируемост - т.2 от Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК. Решението, с което възражението за прихващане е прието за неоснователно поради невъзникнало активно вземане, не допуска нов иск за никаква част от него.