Определение № 8959 от 05.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8959 гр. София, 05.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20251110154322 по описа за 2025 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.

3 ГПК:

Производството по делото е образувано по искова молба на М. В. М. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД.

Ищецът е предявил в условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД за прогласяване нищожността на договор за заем № .............. от 11.09.2023 г., и установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД срещу „Файненшъл България“ ЕООД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция № .............. от 11.09.2023 г., а при условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата, съдържаща се в чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция за заплащане на възнаграждение на „Файненшъл България“ ЕООД в размер на 1831, 60 лв.

Ищецът твърди, че на 11.09.2023 г. е сключил договор за потребителски кредит № .............. с първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 2500 лв., с 20 погасителни вноски, посоченият ГПР бил в размер на 40, 70 %, а ГЛП в размер на 35 %. Общата дължима сума по кредита с включена такса за предоставяне на гаранция била в размер на 4700 лв. На същата дата ищцата сключила и договор за предоставяне на гаранция с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД, съгласно който ищцата дължала и допълнителна сума към тази по основния договор за заем в размер на 1831, 60 лв. Поддържа, че договорът за заем е недействителен, тъй като не са спазени законовите изисквания към съдържанието му, а именно същото да е ясно и разбираемо за потребителя, да има посочен срок на договора, погасителен план, методика за изчисляване на референтния лихвен процент, размера на месечната погасителна вноска и от какво се състои същата, действителен размер на годишния процент на разходите. По отношение на таксата за поръчителство сочи, че тя представлява скрита лихва или такса по усвояване и управление на кредита, поради което е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите. Излага и доводи, че допустимият размер на договорната лихва не може да надвишава трикратния размер на законната лихва, а уговорената в конкретния случай не съответства на това изискване.

Поддържа също така, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради нарушаване на добрите нрави и поради заобикаляне изискванията на Закона за потребителския кредит. Обръща внимание, че едноличен собственик на капитала на втория ответник е първият ответник и печалбата от извършената търговска дейност като гарант/поръчител се разпределя в полза на кредитодателя. Сочи, че така на практика се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като се уговаря възнаграждение, което се разпределя като 1 печалба за първия ответник, и не се цели реално обезпечаване.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с която исковете се оспорват като недопустими поради липса на пасивна процесуална легитимация за дружеството с оглед обстоятелството, че поради неплащане от страна на ищцата задълженията й по договора са били заплатени от другия ответник „Файненшъл България“ ЕООД по силата на издадена гаранция за плащане, а впоследствие вземанията на дружеството-гарант към ищеца са били прехвърлени с договор за цесия на „АКПЗ“ ООД. В този смисъл смята, че към датата на подаване на исковата молба единственото активно правоотношение е между ищцата и цесионера. По същество намира исковете за неоснователни, Поддържа, че са били спазени всички законови изисквания за валидност на процесния договор за кредит, както и че възнаграждението, дължимо по договора за гаранция, не представлява разход по смисъла на ЗПК и не следва да се включва при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за заем, тъй като е самостоятелна сделка за услуга, предоставяна от трето лице, която услуга е отделна от договора за заем и не е пряко свързана с предоставянето на кредита, а с неговото обезпечаване. Сочи, че клаузата за обезпечение е насочена към защита интересите на кредитора и е обичайна практика при кредитиране. Моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, а при условията на евентуалност исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД, с който е направено възражение за недопустимост на иска поради липса на пасивна процесуална легитимация и правен интерес предвид извършената цесия в полза на „АКПЗ“ ООД. По същество оспорва исковете и като неоснователни.

Поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция не попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит. Сочи, че възнаграждението по този договор е насрещна престация срещу поето задължение за обезпечаване на кредит. Намира за неоснователни доводите на ищеца за заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и поддържа, че договорът за гаранция съответства на всички законови изисквания и на добрите нрави. Моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, а при условията на евентуалност исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По доказателствената тежест

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК срещу първия ответник е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за заем № .............. от 11.09.2023 г. с първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД със соченото в исковата молба съдържание, както и че договорът противоречи на императивни материалноправни разпоредби, в частност, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу втория ответник е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за предоставяне на гаранция № .............. от 11.09.2023 г. с „Файненшъл България“ ЕООД със соченото в исковата молба съдържание - че със същия договор, като сключен за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договор за заем от 11.09.2023 г., се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, че същият накърнява добрите нрави, т. е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване, че същият е лишен от основание.

В тежест на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Съдът служебно следи за недействителност на договори и отделни клаузи, от значение за решаване на правния спор и обявява на страните, че може да не зачете правните 2 последици на нищожна сделка, поради което с оглед принципа на състезателното начало дава възможност на страните да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото следва да бъдат отделени следните факти: 1) че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за заем № .............. от 11.09.2023 г., както и сключването на договор за предоставяне на гаранция № .............. от 11.09.2023 г. между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД; 2) при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за заем възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо на другия ответник по делото - „Файненшъл България“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК.

По допустимостта на исковете

Съдът намира, че исковете са допустими. Правната теория и съдебната практика еднозначно приема, че договорът за прехвърляне на вземане /цесия/ се извършва между първоначалния и новия кредитор и има за цел да измени титуляря на вземането в отношенията с длъжника, без цесионерът да става страна в договорното правоотношение и носител на задълженията. Не е страна по договора за цесия и длъжникът, но последиците, породени от същия несъмнено пряко го засягат. Затова макар цесията да е договор между цедента и цесионера, с извършването и длъжникът не се лишава от правата, които има към цедента. Едно от най- важните средства за неговата правна защита е съхраняване на възраженията му, които може да противопостави - арг. от чл. 103, ал. 3 ЗЗД.

Това означава, че цесията не лишава длъжника и от правото да иска унищожаване на договора, от който произтича вземането, поради порок на волята, чрез възражение във вр. с иск за изпълнение, предявен от цесионера, нито от правото на възражение за нищожност, както и да противопостави на цесионера отлагателни възражения, които има срещу цедента.

Но ако има интерес да иска унищожаване чрез самостоятелен конститутивен иск, длъжникът трябва да предяви иска си срещу цедента, който си остава страна по договора. По аргумент от по - силното основание следва да се приеме, че при наличие на правен интерес длъжникът може да предяви и иск за прогласяване нищожността на първоначалния договор, от който произтича прехвърленото на цесионера вземане, или на отделна негова част, но само срещу цедента, който е страна по същия, освен ако не докаже конкретен правен интерес от предявяване на иска и срещу цесионера. В този смисъл Решение № 127 от 30.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1103/2017 г., II т. о. и Определение № 50125 от 23.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 605/2022 г., I т. о.

По доказателствата

Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.04.2026 г. от 13.30 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото следва да бъдат отделени следните факти: 1) че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за заем № .............. от 11.09.2023 г., както и сключването на договор за предоставяне на гаранция № .............. от 11.09.2023 г. между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД; 2) при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за заем възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо на другия ответник по делото - „Файненшъл България“ ЕООД, не е включено като 3 разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговорите на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4