Решение № 55 от 08.04.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Кърджали, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200081 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2400253 от 13.12.2024 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева на „АНДИ 24” ЕООД гр.Кърджали, ж.к.„Възрожденци“, бл.4, вх.А, ет.1, ап.3, ЕИК 207832770, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Жалбоподателят „АНДИ 24” ЕООД гр.Кърджали намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно. Твърди, че с работника Ш. Н. Б. имал сключен граждански договор за изработка с правно основание чл.258 от ЗЗД. Контролните органи приравнили гражданския договор на трудов, а не било така. С гражданския договор Ш. Б. приела да избуши 10 000 кг. червена капия. Именно при изпълнение на така уговорените функции, лицето било установено от контролните органи в Цех за преработка на зеленчуци в с.Ш. п., експлоатиран от дружеството-жалбоподател. Предвид събраните по преписката доказателства, поетото от лицето задължение не можело да се квалифицира като задължение за престиране на работна сила с определени за конкретна длъжност трудови функции.

Уговореният между страните трудов резултат, предмет на договора, бил описан като „избушване на 10 000 кг. червена капия“. Постигнато било съгласие тази дейност да бъде осъществена в Цех за преработка на зеленчуци в с.Ш. п., а това изключвало възможността мястото и характера на работата да бъдат изменяни, което обстоятелство било характерно за 1 трудовото правоотношение. Изпълняваната дейност била еднократен процес със самостоятелен характер. Не се установявало да има повтаряемост на работата, лицето да е спазвало регламентирана трудова дисциплина и ред, на същата да е определено работно време, наименование на длъжност, отпуски и уговорено месечно възнаграждение.

Жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление и да му присъди направените съдебни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Изтъква, че имало разлика между съществените елементи на трудовия и гражданския договор, каквито съображения били изложени в жалбата. Затова моли за отмяна на атакуваното постановление, като претендира и разноски по делото.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Счита, че по безспорен начин се доказало извършеното от жалбоподателя нарушение на трудовото законодателство. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават наказателното постановление. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнарграждение в полза на ИА ГИТ, а при условията на евентуалност прави възражение за прокомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.09.2024 г. около 13.00 часа свидетелите Л. И. и З. Т. - инспектори в ДИТ гр.Кърджали, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по работни места в обект: Цех за преработка на зеленчуци, намиращ се в с.Ш. п., общ.Кърджали, експлоатиран от „АНДИ 24” ЕООД гр.Кърджали. В хода на проверката свидетелите установили в обекта да извършват трудова дейност общо 12 лица, едно от които била Ш. Н.

Б. с ЕГН **********. Тя извършвала дейност характерна за длъжност „общ работник“, като почиствала и подготвяла за печене чушки, под ръководството на присъстващия там управител на дружеството-жалбоподател и в екип с останалите работници. Контролните органи предоставили на работещите декларации, в които да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата им дейност. Тъй като Ш. Б. заявила, че не може да пише, Е. Б. - управител на дружеството, попълнила декларация от името на работника, но под нейна диктовка. В декларацията било отразено, че Ш. Б. работи от три дни в цех за преработка на зеленчуци в с.Ш. п., за фирма „АНДИ 24” ЕООД, с работно време от 08.00 до 14.00 часа, при месечно трудово възнаграждение в размер на 1 000 лв., което все още не била получила, с два почивни дни по график, и почивка в работния ден от 30 мин. Декларирала още, че няма сключен трудов или граждански договор, както и че по 2 време на проверката чистела чушки. Декларацията била подписана от Ш. Б., след като й било прочетено нейното съдържание. Тъй като същият ден по време на проверката в обекта присъствала и Е. Б. - управител на дружеството-жалбоподател, от нея също било взето писмено сведение. Тя посочила, че в обекта работят 12 лица на различни длъжности, като предстояло за няколко дни да подберат редовните хора и с част от тях да сключат трудови договори, а с други - граждански. На управителя Е. Б. била връчена призовка по чл.45, ал.1 от АПК, с която контролните органи изискали да се представят от работодателя документи, свързани с правоотношенията на работещите на обекта. Впоследствие проверката продължила и по документи в ДИТ гр.Кърджали. При извършена справка в информационната система на ИА ГИТ било установено, че работникът Ш. Н. Б. нямала сключен трудов договор с жалбоподателя „АНДИ 24” ЕООД. На 05.09.2024 г. в ДИТ гр.Кърджали бил представен Граждански договор № 2 от 02.09.2024 г. сключен между „АНДИ 24” ЕООД гр.Кърджали, като възложител и лицето Ш. Н. Б., като изпълнител.

Според договора изпълнителят приемал да избуши 10 000 кг. червена капия, срещу възнаграждение от 1 000 лв., платимо от възложителя в срок от три дни след приемане на извършената работа. До приключване на проверката не бил представен сключен трудов договор между жалбоподателя и Ш. Н. Б.. Затова контролните органи приели, че работодателят „АНДИ 24” ЕООД гр.Кърджали не е сключил писмен трудов договор с лицето, преди постъпването му на работа в проверения обект, като отношенията между страните не били уредени като трудови. Нарушението било извършено на 03.09.2024 г. в с.Ш. п.. По този повод на 14.10.2024 г. срещу дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на упълномощено от дружеството лице, което го подписало и получило без възражение. На 17.10.2024 г. жалбоподателят депозирал писмено възражение срещу акта за установяване на административно нарушение. Същото не било уважено и на 13.12.2024 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ наложил на „АНДИ 24” ЕООД гр.Кърджали административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Л.

И. и З. Т., кредитирани изцяло; Акт за установяване на административно нарушение от 14.10.2024 г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Протокол за извършена проверка изх.№ *****/14.10.2024 г., връчен на санкционираното дружество и неоспорен; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, подписана на 03.09.2024 г. от Ш. Н. Б.; Призовка по чл.45, ал.1 от АПК от 03.09.2024 г.; Граждански договор № 2 от 02.09.2024 г.; Сведение на управителя на „АНДИ 24“ ЕООД от 03.09.2024 г.; Справка от Информационна система на ИА ГИТ от 03.09.2024 г.; Списък на представени документи от 05.09.2024 г.; Пълномощно с Рег.№ *****/10.09.2024 г.; Възражение от 17.10.2024 г.

При анализа на гласните доказателства съдът изцяло възприема свидетелските показания на Л. И. и З. Т., тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно 3 допълващи се. Тези свидетели са очевидци, извършили проверката по работни места и установили Ш. Б. да извършва трудова дейност в обекта, експлоатиран от жалбоподателя, под пряко ръководство и надзор на управителя на дружеството. Двете не само са възприели непосредствено лицето да работи за дружеството, но и са събрали писмено данни за това от самия работник, който декларирал, че работи в проверявания обект, описвайки основни елементи на трудово правоотношение. Л. И. и З. Т. са водещите проверката инспектори и установяват кога, по какъв ред и въз основа на какви данни и документи са установили процесното нарушение. По никакъв начин не се установи посочените свидетели да са пристрастни или заинтересовани от изхода на настоящия спор. Освен това, показанията им се потвърждават напълно и от приложените по делото писмени доказателства и не бяха опровергани по никакъв начин.

Съдът не кредитира представения от жалбоподателя Граждански договор № 2 от 02.09.2024 г., тъй като същият е в противоречие със събраните по делото гласни и писмени доказателства, установяващи, че отношенията между Ш. Н. Б. и „АНДИ 24“ ЕООД не са гражданскоправни, а трудовоправни. Настоящият състав не го кредитира с доверие и приема, че договорът е бил съставен за нуждите на производството, за да се избегне отговорност и да се прикрият действително установените отношения между санкционираното дружество и работника. Посоченият договор не кореспондира и с подписаната от Ш. Б. в деня на проверката декларация, в която същата е декларирала, че няма сключен нито трудов договор, нито граждански такъв. Ако лицето е подписало на 02.09.2024 г. граждански договор, то нормално е на следващия ден 03.09.2024 г. да си спомни това обстоятелство и да го посочи в декларацията.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

Разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Според другата посочена в атакуваното постановление правна норма - чл.62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. Чл.1, ал.2 от КТ предвижда, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, поради което за тях на общо основание са приложими нормите на КТ. От доказателствата по делото безспорно се установи, че Ш. Н. Б. е предоставяла работна сила за жалбоподателя, като е осъществявала трудова дейност в обекта стопанисван от него, с оглед на което е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. В тази връзка следва да се приеме, че процесното административно нарушение е извършено - работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма с работника пред постъпването му на работа, с което и не са спазени правилата на чл.61, ал.1 вр. чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната 4 отговорност на „АНДИ 24“ ЕООД гр.Кърджали на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1 500 до 15 000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27 от ЗАНН.