Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 20185 от 13.11.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно наказателно дело 15362/2023
Вид
Протоколно определение № 20185
Подписан
13.11.2023
В сила
16.11.2023
Състав
АНГЕЛ ФЕБОВ ПАВЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 271, ал. 9 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 277, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 297 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 55 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 56 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 63, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 63, ал. 10 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 64 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 20185 гр. С., 12.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА и прокурора С. П. С.

Сложи за разглеждане докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Частно наказателно дело № 20231110215362 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 16:46 часа се явиха:

Обвиняемият Е. Ф. Ф., доведен от ОД „Охрана” от ареста в гр. С., бул.

„Г. М. Димитров“ № 42, се явява.

Защитникът му адв. Л. Н. от АК - С. се явява.

СЪДЪТ, след като намери, че в случая не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, включително по аргумент от чл. 271, ал. 9 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът провери самоличността на обвиняемия, включ. по л. к.:

Е. Ф. Ф., с ЕГН **********, български гражданин, със снета по ДП самоличност.

Съдът разясни правата на обвиняемия в настоящото производство съгласно чл. 55 и чл. 277, ал. 2 от НПК, както и тези на отвод и възражение срещу свидетели съгласно НПК.

Не постъпиха искания за отвод и възражения срещу свидетели.

1

СЪДЪТ запита страните имат ли на този етап нови доказателствени искания и искания по реда на съдебното следствие.

Запитаните /поотделно/ заявиха, че нямат.

Предвид извършените до момента процесуални действия

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

Докладва се от съда основното съдържание на искането на прокурора за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража.

СЪДЪТ запита обвиняемия желае ли даде обяснения в това производство.

Обвиняемият: Искрено съжалявам за действията, които съм извършил, бях много афектиран, че я видях с друг мъж. Нямам какво да кажа. Не съм се заканвал с убийство, просто й казах, че ще й ударя един шамар.

СРП и защитникът заявиха, че нямат въпроси към обвиняемия.

Съдът запита страните имат ли искания за извършване на нови съдебни следствени действия, необходими за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по настоящото производство, т. е. – за събиране на други доказателства.

Страните /поотделно/ заявиха, че нямат.

Като намери, че не е налице необходимост от извършване на нови съдебни следствени действия за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по настоящото производство и на осн. чл. 286 и чл. 291 от НПК,

СЪДЪТ

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Кратко съдържание на съдебните прения:

Прокурорът: Поддържам искането …

Защитникът: Аз ще ви моля да не уважавате искането … От събраните до този момент доказателства не може да се направи обосновано предположение подзащитният ми да е извършил деянието, в което е обвинен …

На първо място, жалбата срещу моя подзащитен е подадена едва два дни след датата, на която се твърди, че е отправена заканата за убийство и то след като пострадалата и нейният баща са разбрали, че свидетелят Д. Б. е в Шесто районно, където подава жалба за случилото се. До този момент пострадалата не се е оплакала на никой за такова извършено срещу нея престъпление. На 09.11., когато е подала заявление и обяснение непосредствено след заявлението, в нито един от тези два документа тя не е заявила, че спрямо нея са отправени заплахи за убийство. В обясненията на свидетеля Д. Б. също не се твърдят такива факти. Едва впоследствие при разпитите в качеството на свидетел има надграждане в тяхната версия, като вече там се твърди за отправени такива заплахи. Обаче в показанията на пострадалата думите, които се съобщават, са съвсем различни от обвинението, което е повдигнато … Те са „ако не вдигнеш телефона, ще те убия“. Налице са противоречия между това, което казва пострадалата и свидетелят Б., като последният заявява, че пострадалата му е казала, че моят подзащитен ще я рита докато не умре.

Отделно от това, ще ви моля да отбележите, че този свидетел не е бил пряк очевидец на случващото се и пресъздава само думи на пострадалата, която е с влошени отношения с моя подзащитен и със заинтересованост от изхода на делото. Същата твърди, че в чатове обвиняемият отново й се е заканвал с убийства. Аз прегледах многобройните чатове, които са приложени по делото. Аз такива закани с убийства, отправени към пострадалата, не видях.

Има закани за нанасяне на побой, но не и за убийство … Аз считам, че не съществува и реална опасност същия да извърши др.

3 престъпление. Действително той е с обременено съдебно минало, но ще ви моля да отбележите, че последната му присъда е от 2018 г. за деяние, което е извършено през 2012 г. … Същият работи в строителството, има постоянен адрес, на който пребивава, заканите за побой са отправени в следствие на ревност, на неговия гняв, който към този момент вече е преминал, той съжалява за това, което е направил и не считам, че с оглед на това е налице реална опасност от извършване на друго престъпление … Обвиняемият: Да ми дадете по-лека мярка.

Реплики не постъпиха - на запитване от председателя на състава.

На осн. чл. 297 от НПК

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

Дава последна дума на обвиняемия - пълната възможност да изложи окончателното си отношение към искането за вземане на мярка за неотклонение.

Последна дума на обвиняемия: Да ми бъде по-лека мярката, може би домашен арест или каквото и да било, искрено отново съжалявам за постъпката си.

Съдът намери следното:

Производството е по реда на чл. 64 от НПК. Съдът намира, че така направеното искане по отношение обвиняемия се явява основателно.

На първо място, повдигнато е обвинение за престъпление от общ характер, което са наказва с лишаване от свобода, а именно по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

На следващо място, от събраните на този етап от разследването доказателствени материали се следва обосновано предположение, че независимо с какви точно думи - обвиняемият е отправил към пострадалата 4 закана с убийство, която закана е могла да възбуди основателен страх от осъществяването й у пострадалото лице. Освен свидетелските показания налице са предадени за нуждите на разследването и разпечатки от кореспонденция, в която впрочем са налице данни и конкретно за заканване с убийство, като например съобщението „ще ви избия“. Следва да се има предвид, че е напълно естествено това пострадалото лице, ако се приеме, че е било заплашвано с убийство и ако се приеме, че е било физически насилвано от обвиняемия, да не може да систематизира сведенията, които дава на органите на наказателното производство, преценявайки кое точно колко важно е за наказателното преследване и възприемайки като събития с по-голяма относителна тежест тези по осъществяваното физическо насилие, като това се отнася и за показанията на свидетеля, за който има данни, че се явява приятел на пострадалото лице. Иначе казано, необходимото за вземане на най-тежката мярка за неотклонение обосновано предположение е налице в случая, имайки предвид и това, че при хипотеза на много сериозна проявена ревност от обвиняемия, за каквото и той сочи днес, подобно поведение житейски никак не е нелогично /не е нелогично отправянето и на закани с убийство, като, имайки предвид и доказателствата относно физическо насилие, определено се следва обоснованото предположение и за това, че съответната закана е могла да възбуди у пострадалата основателен страх за осъществяването й/.

По-нататък, съдът намира, че /вън от въпроса за евентуалната реабилитация на обвиняемия и имайки предвид това, че при всяко положение г-н Ф. е осъждан за последно за извършено много назад във времето престъпление/ е налице реална опасност от извършване на престъпление, която се извежда от еднопосочните в съответния смисъл доказателствени материали по наказателното производство относно много силни чувства на ревност у обвиняемото лице, при което положение съвсем обосновано може да се предположи, че ако Ф. разполага дори с няколко часа на свобода преди евентуално прилагане дори на проследяващи електронни устройства при евентуално налагане на мярка за неотклонение задържане под стража /а той би имал и повече време с оглед необходимото административно и технически, за да бъдат приложени такива проследяващи устройства/, то той би пристъпил към физическо насилие както спрямо пострадалата, така и спрямо нейния сегашен приятел и то физическо насилие, което би покрило съставомерните признаци на престъпление от общ характер, наказуемо с лишаване от свобода.

5

В обобщение, налице са всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 56, чл. 57 и чл. 63, ал. 1 от НПК както изобщо за вземане на марка за неотклонение, така и за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража.

Мотивиран от всичко изложено и на основание чл. 64, ал. 4 и ал. 5 от НПК,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА по отношение на обвиняемия Е. Ф. Ф., с ЕГН ********** /със снета по ДП самоличност/, обвиняем по ДП № 2027/2023 г. по описа на 06 РУ - СДВР, пр. пр. № 53383/2023 г. по описа на Софийската районна прокуратура, мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.

Определението подлежи на обжалване и протестиране в 3-дневен срок от днес, пред СГС.