Решение № 609 от 13.06.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. Бургас, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20222120200259 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Н. Н. Р., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 21-0769-001966 от 24.06.2021 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Твърди се, че виновността на жалбоподателя не е установена по безспорен начин. Оспорва се приетата за установена фактическа обстановка. Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява, представлява се от адв. Д.. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи за отмяна на обжалвания акт. Сочи, че посоченото в АУАН и НП място на нарушението не отговаря на обективно действителното. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят не е управлявал процесния автомобил. С тези доводи моли НП да бъде отменено. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В становище, находящо се в преписката, поддържа наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Със становището се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 04.05.2021 г. около 02:16 часа в гр. Бургас, в близост до ул. „К.“ жалбоподателят 1 управлявал лек автомобил „Мазда 3“ с рег № *******, собственост на Д.Х. Р..

Жалбоподателят загубил управлението на автомобила и настъпило самостоятелно ПТП, при което автомобилът се ударил в бетонова ограда на бетонов възел „Х.“ гр. Бургас. По подаден сигнал за настъпило ПТП на мястото се отзовали да окажат съдействие свидетелите Н.К. и Д.К. и двамата служители в сектор „Пътна полиция“ гр. Бургас. На място свидетелите установили жалбоподателят и свидетелката М.Ж., които се намирали извън автомобила. Свидетелите К. и К. попитали кой е управлявал автомобила и жалбоподателят заявил, че той е управлявал. По тази причина свидетелят К. му обяснил, че ще му бъде извършена проверка за употреба на наркотични и други упойващи вещества, като му разяснил в какво се състои проверката. Жалбоподателят отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества. Свидетелят К. издал талон за изследване на жалбоподателя, в който било отразено лечебното заведение и времевия интервал, в който ако желае жалбоподателят да се яви, за да даде кръвна проба за анализ. По делото няма данни жалбоподателят да се е явил и да е дал кръв. За установеното нарушение, а именно, че като водач на МПС жалбоподателят е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, свидетелят К. съставил срещу жалбоподателя АУАН, а впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на свидетелите К. и К. са логични, последователни, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетелката М.Ж. в частта относно обстоятелството, че тя е управлявала автомобила, а не жалбоподателят. Съдът не дава вяра на изложеното от свидетелката, че тя е управлявала автомобила към момента на настъпилото ПТП. В съдебно заседание пред съдебния състав свидетелката Ж. посочва, че когато дошли контролните органи (свидетелите К. и К.) жалбоподателят казал, че той е управлявал, за да я защити. В същото време свидетелката е затаила истината пред свидетелите К. и К., че тя е управлявала, което според нея се дължало на уплаха и шок от случилото се. Това обстоятелство поставя под съмнение казаното от нея и пред съда, тъй като след като веднъж е затаила истината за инцидента пред органите на МВР, за да избегне отговорност, напълно компрометирана е достоверността на показанията й, дадени в съдебно заседание. Още повече напълно логично е да се приеме, че след като е искала да изложи действителните факти и да защити жалбоподателя, това би следвало да го стори пред компетентните органи, които са изследвали настъпилото ПТП. Според настоящия съдебен състав показанията на свидетелката Ж. в съдебно заседание имат единствено за цел, жалбоподателят да избегне административнонаказателна отговорност за извършеното от него нарушение. Свидетелите К. и К. категорично заявяват, че жалбоподателят е посочил, че именно той е управлявал автомобила и по тази причина на жалбоподателя е следвало да се извърши проверка за употреба на наркотици, като той отказал да бъде тестван. След като в момента на проверката жалбоподателят е заявил, че той е управлявал, безспорно за съда е 2 обстоятелството, че именно той е бил водачът на процесното МПС. Още повече в показанията на свидетелката Ж. се съдържат безспорни данни, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС в нощта на инцидента, даже непосредствено преди настъпването на ПТП, както споделя Ж.. Свидетелката дава показания, че жалбоподателят я е взел от дома й в кв. „Д.Е.“ с процесния автомобил, който той управлявал, като след известно време отново пътували към дома й, като автомобилът бил управляван пак от жалбоподателя. Следователно категорично се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, като наведената защитна теза, че друго лице е управлявало по време на възникване на ПТП (свидетелката Ж.) за съда остава недоказана и най-малко нелогична, тъй като жалбоподателят сам е заявил, че той е управлявал с ясното съзнание, какви биха били последиците за него. По изложените съображения съдът достигна до извод, че изложената по-горе фактическа обстановка реално се е осъществила.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на издаденото НП.

Обжалваното наказателно постановление и АУН са издадени от компетентни органи (Заповед № 8121з -515/14.05.2018 г. на министъра на МВР, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.

3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и пълно са описани фактите във връзка с вмененото на жалбоподателя нарушение.

Съдът не споделя поддържаното възражение, че АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е посочил точното място на извършване на нарушението. В чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН и в чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН е предвидено, че в АУАН и НП трябва да се съдържа мястото на извършване на нарушението. Индивидуализиране на мястото има за цел жалбоподателят да разбере, в извършването на кое точно нарушение е обвинен, като мястото трябва така да е описано, че да не е налице неяснота или противоречие относно обстоятелството къде е било извършено нарушението. От данните по делото настоящият състав намира, че описанието на мястото на нарушението в АУАН и НП дава достатъчна яснота относно това, къде е било извършено нарушението. Посочено е населеното място (гр. Бургас), индивидуализиран е конкретен обект, в който се е ударило процесното МПС и където са били изпратени свидетелите К. и К. да окажат съдействие ( пред входа на бетонов възел „Х.“ гр. Бургас). В действителност от доказателствата, се установява разминаване на наименованията на улицата, на която се намира този бетонов възел, но тази неточност според съда не е съществена и не внася съмнение по отношение на 3 мястото на нарушението. Безспорно посочената в АУАН и НП улица „К.“ се установява от показанията на свидетелите К., К. и Ж., че се намира в близост до бетоновия възел, където е настъпило ПТП –то. Т.е. може да се направи извод, че посочването на ул. „К.“ в АУАН и НП не внася противоречие относно мястото на нарушението, а допълнително го индивидуализира. Още повече в показанията си свидетелите К. и К. посочват, че към момента на нарушението улиците в района не са били наименовани, както е отразено в приложена по делото от Община Бургас схема на улиците. Ето защо съдът намира, че в конкретния случай АНО не е допуснал съществено нарушение при определяне на мястото на нарушението. Мястото е конкретизирано в достатъчна степен, за да разбере жалбоподателят какво нарушение му се вменява във вина и да организира адекватно защитата си.

В случая се касае за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда задължение за съответния водач на моторно превозно средство да съдейства при извършване на проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или да изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. На наказание по реда на чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи лице, което откаже да даде необходимото съдействие за установяване употребата на наркотични вещества. Такова съдействие може да бъде дадено по два начина – чрез съгласие на лицето да бъде изпробвано с тест или чрез изпълнение на предписание за медицинско изследване и даване на проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Това са и методите за установяване на употребата на наркотични вещества и техни аналози от водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Всеки от тези методи е годен да удостовери дали съответният водач е употребил наркотични вещества. Нарушението на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до невъзможност да бъде установено дали е употребил наркотични вещества или техни аналози. Независимо от методите, които водачът е отказал да бъдат приложени спрямо него, нарушението е едно. В случая от доказателствата по делото и в частност от показанията на свидетелите К., К. и Ж. безспорно се установява, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества. По делото липсват доказателства, които да установяват, че впоследствие е дал кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване. На жалбоподателя е бил издаден от свидетеля К. талон за медицинско изследване (л.8), в който е посочено къде и до колко часа жалбоподателят да се яви да даде кръв за анализ. Талонът е бил връчен на жалбоподателя. Видно от талона, същият е подписан от жалбоподателя.

Независимо от това жалбоподателят не се е явил и не е дал кръвна проба. С това си поведение той безспорно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като не е оказал съдействие да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с помощта на предвидените методи (тест и кръвен анализ). Както в АУАН, така и в НП нарушението е 4 описано по ясен и пълен начин.

С оглед изложеното съдът прави извод за доказаност на извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП.