Решение № 350 от 11.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. София , 11.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иван Иванов

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20211001000336 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 3 от 08.01.2018 г. по т.д.№ 11/2017г. на Окръжен съд Враца е отхвърлен предявеният от „Алианц Банк България“АД срещу К.П. И., в качеството му на синдик на ЕТ „Г. Л.-2002“ по т.д.№ 46/2010г. на Окръжен съд Враца, осъдителен иск с правно основание чл.663, ал.3 от ТЗ, за сумата от 7600 лева, като неоснователен и недоказан. Със същото решение „Алианц Банк България“АД е осъдена да заплати К.П. И. на осн. чл.78, ал.3 от ГПК разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лева.

Срещу така постановеното решение на ОС Враца е постъпила въззивна жалба от „Алианц Банк България“АД, с която са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението и с искане да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

С Решение № 116/26.03.2021г. на ВКС по т.д.№ 525/2019г. е отменено изцяло въззивното решение № 2733/23.11.2018г. на САС, ТО, 3с-в по т.д.№ 2322/2018г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В отменителното решение на ВКС е посочено, че правните изводи на въззивния съд по съществото на спора са незаконосъобразни поради това, че нормата на чл. 717н ТЗ е приложена само формално и извън точния й смисъл- без да отчете, че точният смисъл на 1 цитираната разпоредба в редакцията й преди последното изменение със ЗИДТЗ, обн. в ДВ, бр.105/2016г. налага тя да се прилага и в случая като настоящият при който длъжникът в несъстоятелност е придобил ипотекиран от праводателя му недвижим имот, за обезпечаване на задължението на последния, а не само когато имотът е бил ипотекиран от самия длъжник като обезпечение на чужд дълг.

Тъй като констатиранато по делото наличие на основания за ангажиране на имуществената отговорност на синдика налага изследване и установяване на останалите елементи от фактическия състав на чл.663, ал.3 ТЗ- а именно претърпени от ищеца вреди/вкл. и по размер/ и причинна връзка между поведението на ответника по иска и тяхното настъпване и доколкото двете съдебни инстанции не са пристъпвали към разглеждане на горните предпоставки и за да не се нарушат основни начала на гражданския процес, касационният съд да се произнася за пръв път по тях, на основание чл. 293, ал.3 ГПК делото е върнато обратно на въззивната инстанция, която да се произнесе по посочените погоре въпроси, като при наличие на необходимост и да назначи служебно вещо лице за установяване на размера на претендираната от ищеца вреда, основана на липсата на удовлетворяване на обезпеченото й вземане.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В исковата молба ищецът „Алианц Банк България“АД е изложил твърдения, че ответникът К.И., в качеството си на синдик на ЕТ“Г. Л.-2002“, при изпълнение на правомощията си, в нарушение на разпоредбата на чл. 717н, ал.1 и ал.2 от ТЗ, при насочване на продажбата на ипотекиран в нейна полза недвижим имот, не е уведомил банката, вследствие на което същата е претърпяла вреди в размер на сумата от 7600 лева, получена от продажбата на същия имот.

Ответникът К.И. в писмения отговор оспорил исковата молба като неоснователна, които поддържа и пред въззивния съд, вкл. и в производството по повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция, които подробно е изложил в представени от него писмени бележки.

От фактическа страна настоящият съдебен състав намира за установено следното :

Между страните не се спори, а и се установява от представения по делото и приет като доказателство Договор за банков кредит № 30248/28.05.2008г., че третото за спора лице К. Ц. Н. е получил от ищеца „Алианц Банк България“АД банков кредит в размер на сумата от 20 000 лева с краен срок за погасяване на задължението 28.05.2028г.

2

Видно от представения по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 29.05.2008г. по нот.дело № 347/2008г. на нотариус С. Б., с район на действие РС Враца, за обезпечаване на кредита в полза на ищеца е била учредена от кредитополучателя първа по ред договорна ипотека върху УПИ ХХVIII-I, в квартал 4 по плана на с. ***, общ. ***, одобрен със Заповед ЧИПУП от 08.2006г. на кмета на община Враца, с площ на урегулирания поземлен имот от 484кв.м., при граници упоменати в представения нотариален акт.

Не се спори, а и се установява, че поради нередовно обслужване на кредита ищецът „Алианц Банк България“АД е обявил същия за предсрочно изискуем, като след проведено заповедно производство пред РС Враца по ч. гр. дело № 3690/2011г. се е снабдил с изпълнителен лист срещу К. Ц. Н..

Не се спори, а и се установява, че след снабдяване с изпълнителния лист банката е образувала срещу длъжника изпълнително дело, първоначално пред ДСИ при РС Враца, а впоследствие пренесено пред ЧСИ И. Ч., в хода на които са провеждани опис и множество опити за принудителна продан на ипотекирания в полза на банката недвижим имот.

Не се спори, а и се установява видно от представения по делото и приет като доказателство нотариален акт № 177 от 29.09.2010г. по нот. дело № 296/2010г. на нотариус С. Б., че ипотекираният в полза на банката недвижим имот и който е обект на принудително изпълнение, е бил прехвърлен чрез покупко-продажба от кредитополучателя К. Н. на Г. Г.

Л. с ЕГН **********.

Не се спори между страните, а и се установява, че срещу купувача на ипотекирания недвижим имот, действащ като ЕТ „Г. Л. 2002“ с ЕИК 1065655452 е протекло производство по несъстоятелност, което понастоящем е прекратено с Решение № 44/26.03.2015г. на Окръжен съд Враца.

Между страните не се спори, а и се установява от представеното по делото и прието като доказателство Постановление за възлагане на недвижим имот от 24.01.2015г. на ОС Враца, издадено по т.д.№ 6/2010г. на ОС Враца, че назначеният от съда синдик К.П. И. е продал гореописаният ипотекиран в полза на банката недвижим имот като част от масата на несъстоятелността при цена в размер на 7 600 лева, като видно от преписката по т.д.№ 6/2010г. на ОС Враца получените при проданта парични средства са били разпределени в производството по несъстоятелност на ЕТ „Г. Л. 2002“.

При така установената фактическа обстановка съдът и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, настоящият съд достигна до следните правни изводи:

Настоящият състав на съда осъщестява въззивен контрол при условията на чл. 294, ал. 1 ГПК и е императивно обвързан от указанията на касационната инстанция във връзка с тълкуването и прилагането на закона, а в конкретиката на казуса - от указанията за това, че 3 ищецът притежава качеството на ипотекарен кредитор по см. на нормата на чл. 717н ТЗ/вкл. и преди измененията с ДВ, бр.105 от 2016г./, поради което и синдикът е имал разписаните в същата задължения да го уведоми за насрочването на продажбата и да го покани да представи изпълнителен лист за вземането си, както и че ищецът не е кредитор на несъстоятелния длъжник поради което и спрямо него не са налице неблагоприятните последици от непредявяване на вземането си по реда и сроковете на чл. 685 и чл.688 ТЗ и които да водят до погасяване на процесуалните му права на по нататъшния етап на производството по несъстоятелност на длъжника, както и до погасяването на самото субективно материално право, вкл. и правата му на ипотечен кредитор да се считат за погасени с оглед нормата на чл.739, ал.1 ТЗ.

Процесуалната позиция на въззиваемата страна, изразена в устните състезания при повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция и в представените писмени бележки, на практика води до искане за дерогиране на дадените указания чрез повторно навеждане на правни доводи отричащи правата на ищеца като ипотекарен кредитор, които не следва да бъдат изследвани по същество, доколкото отменителното решение на ВКС обективира изрични констатации в този смисъл.

При новото разглеждане на делото въззивният съд е обвързан от фактическите констатации и правните изводи на ВКС в отменителното решение по отношение на обстоятелствата, за които е събран необходимия доказателствен материал и не са предмет на задължителните указания по смисъла на чл. 294, ал. 1 ГПК. Споровете за правното значение на установените по делото факти, обсъдени от касационния съд се преклудират и въззивният съд е длъжен да се съобрази с направеното тълкуване при постановяване на решението си /Решение № 250 от 18.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 634/2011 г., II г. о., ГК/.

Това е така, защото при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция по реда на чл.294, ал.1 ГПК предметната рамка на въззивното производство се предопределя от предметната рамка на приключилото касационно производство и субективните и обективни предели на постановения от касационния съд съдебен акт, с който указано по отношение на кои порочни действия и коя част на порочното въззивно решение се отменя и делото се връща за ново разглеждане- арг. от чл.294, ал.1 ГПК/така и Решение № 33 от 18.07.2017г. по т.д.№ 60062/2016г. на ВКС, 2 ГО/.

В конкретния случай с оглед вече констатираното от касациония съд наличие на основание за ангажиране имуществената отговорност на синдика делото е върнато на въззивния съд за преценка за наличието и на останалите елементи от фактическия състав на чл.663, ал.3 ТЗ- а именно претърпени от ищеца вреди/вкл. и по размер/ и причинна връзка между поведението на ответника по иска и тяхното настъпване, доколкото предишните две съдебни инстанции изобщо не са се занимавали с разглеждането на тези въпроси.

Само за пълнота на гореизложеното следва да се добави, че и настоящият съдебен състав намира, че ирелевантни за предмета на спора са доводите на въззиваемия ответник, 4 че въззивникът не е предявил вземането си в производството по несъстоятелност на ЕТ „Г.

Л. 2002“, доколкото той не е кредитор на несъстоятелния длъжник, поради което и законът му отрича тази възможност. Освен това и разпоредбата на чл.663, ал.3 от ТЗ- че синдикът дължи на несъстоятелния длъжник и на кредиторите обезщетение за виновно причинените им вреди при осъществяване на правомощията си като синдик, имплицитно включва и задължението му да обезщети ипотекарен кредитор, който вследствие действията на синдика е лишен от възможността да реализира ипотечното си право в хода на производството по несъстоятелност, което и априори преодопределя активната легитимация на последния да предяви иск по чл.663, ал.3 от ТЗ, какъвто иск е именно настоящият.

Несъстоятелни са и доводите на въззиваемия, че ищецът не притежава качеството на ипотекарен кредитор по см. на чл. 717н ТЗ / в редакцията й преди измененията от 2016г./, поради което и синдикът нямал разписаните в тази норма задължения, както и неправилно е приел първоинстанционният съд в обжалваното решение. При действието на нормата на чл.717н ТЗ в редакцията й от 2010г., което е приложимо към настоящия казус, законодателят е приравнил правата на ипотекарния кредитор в производството по несъстоятелност с тези по индивидуалното принудително изпълнение по чл. 459 ГПК и чл.194 ДОПК, поради което и не дължи сметка дали длъжникът сам е учредил ипотека за обезпечаване на чуждо задължение или впоследствие е придобил правото на собственост на върху ипотекиран от праводателя му недвижим имот, тъй като в противен случай определена категория кредитори ще бъдат лишени от правата им по чл. 173, ал.1 от ЗЗД.

Следователно, при спазване на общото изискване на ЗНА за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до подобни случаи и съответстващи на целта на нормативния акт, както и с оглед на изричната препращаща норма на члр.621 ТЗ, предвиждаща субсидиарно приложение на разпоредбите на ГПК, следва да се приеме, че точният смисъл на чл.717 н ТЗ в редакцията и преди измененията през 2016г. е изисквала нормата да се прилага и в случаите при които длъжникът е придобил ипотекиран от праводателя му недвижим имот за обезпечаването задължението на последния. В конкретния случай синдикът е бил длъжен както да провери дали продаваният имот в производството по несъстоятелност на ЕТ „Г. Л. 2002“ е бил натоварен с тежести, респ. дали по отношение на него съществуват противопоставими на масата на несъстоятелността права, така и служебно да уведоми ипотекарния кредитор за възможността да реализира правата си по чл.717н ТЗ като представи изпълнителен лист за вземането си, обстоятелство за което нито се твърди да го е сторил, нито е видно да е сторено в приложеното по делото производство по т.д.№ 6/2010г. на ОС Враца. При осъществено принудително изпълнение, представляващо част от правомощията на синдика по чл.658, т.14 ТЗ, в нарушение на закона, вината на същия се предполага, като формата й обхваща именно хипотеза като настоящата, доколкото професионалната квалификация на синдика е и основание за по-високи изисквания спрямо отговорността му.