Решение № 2648 от 28.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2648 гр. Пловдив, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20245330112164 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът П. И. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, ул. „*******” № ***, ет. ***, ап.***, процесуално представляван по пълномощие от адв. К. Й. К. и адв. Д. Г. Б., вписани в регистъра на *******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. *****, ул. „******“ № **, ет.

**, офис**, моли съда да осъди ответника „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Лозенец“, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от В. А. Г. и А. Ч. Д. в качеството на ******* и процесуално пълномощие от юрисконсулт В. И. Ц., да му заплати по банкова сметка с IBAN: ******** при „*******” АД сумата от 4 730, 38 лева (2 418, 60 евро), подлежаща на връщане като получена без основание по сключен помежду им недействителен Договор № ******/*******г. за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.07.2024 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен Договор № ******* от *******г. за потребителски кредит, по силата на който му била предадена сумата от 4 000, 00 лева. Разписаният в договора лихвен процент бил 31, 95%, а годишният процент на разходите (ГПР) възлизал на 48, 91%. По силата на цитираното правоотношение ищецът бил задължен да заплати и застрахователна премия по застраховка „*********“, включително „**********“ и „*******“. Вземанията по посочените пера не били включени при формиране на приложимия към договора за кредит ГПР, а това водело до цялостната му 1 недействителност на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, поради което на потребителя се дължало връщане на всички суми над размера на усвоената главница (арг. чл.

23 от ЗПК). Претендира и сторените разноски.

Оспорва се исковата претенция по същество. В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника със становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Възразява се, че между страните не съществува правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит № ********от *******г. и във връзка с това ищецът не е извършвал плащания в полза на ответното дружество.

В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си пълномощник поддържа иска, а ответникът, редовно призован, не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи се изяснява, че по силата на сключен между страните Договор № ******/*******г. за потребителски кредит (л. 36 – л. 40), оформен в шрифт 12, 3 pt според заключението на назначената съдебно-техническа експертиза (л. 80 – л. 90), ответникът, от една страна като „Кредитор”, отпуснал на ищеца, паричен заем от 6 060, 14 лева, усвен от него, както следва: чрез превод по банковата му сметка на сумата от 4 000, 00 лева, чрез директен превод по банковата сметка на застрахователя на сумата от 1 410, 84 лева, дължима от заемателя за заплащане на застрахователна премия за застраховка по Застрахователни програми „****“ и „*******“ на „**********“ АД по Сертификат ******* (л. 44 – л. 49), към която пожелал да се присъедини при условията на чл. 19 от съглашението, и чрез удръжка на сумата от 649, 30 лева – за финансиране на еднократна такса за оценка на риска, която съобразно уговорката по чл. 7.2.1., трябвало да плати на кредитора в деня на договарянето. Последният, от друга страна като „Потребител”, се задължил до 25.12.2022 г. да възстанови на банката заемните средства и да й заплати лихва при лихвен процент – годишен от 31, 95% и дневен, равен на 1/360 част от годишния, начисляван ежемесечно по метода на простата лихва върху оставащата главница на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, или да престира общо 9 495, 73 лева при годишен процент на разходите от 48, 91% чрез 36 месечни анюитетни вноски с падеж на 25-о число на месеца в периода от 25.01.2020 г. до 25.12.2022 г., първите 35 от които от по 263, 77 лева, а финалната от 263, 78 лева, подробно описани в погасителен план, инкорпориран в договора.

Изслушаната съдебно-счетоводна експертиза излага заключение (л. 61 – л. 64), което, като обективно, компетентно и изчерпателно изготвено, следва да се кредитира, че в периода от 02.02.2020 г. до 11.08.2021 г. по процесния договор ищецът е осъществил плащания в общ размер на 8 730, 38 лева, които са отнесени за погасяване на: главница – 6 060, 14 лева, възнаградителна лихва – 2 615, 69 лева, наказателна лихва – 52, 22 лева.

Вещото лице констатира, че годишният процент на разходите по кредита от 48, 91% е изчислен при главница от 6 060, 14 лева и отразява само оскъпяването с възнаградителната 2 лихва при годишен лихвен процент от 31, 95%, а ако се пресметне при главница от 4 000, 00 лева и разходи за възнаградителна лихва, застрахователна премия и такса за оценка на риска, нараства на 90, 37%.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Ищецът претендира връщане на сумата от 4 730, 38 лева (2 418, 60 евро) като платена в изпълнение на нищожен Договор № ******/*******г. за потребителски кредит, поради което искът му намира материалноправното си основание в чл. 34 от ЗЗД. Нормата задължава всяка от страните по признат за нищожен договор да върне на другата всичко, което е получила от нея. Касае се за частно проявление на общия състав на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който гласи, че получилият нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало такова, е длъжен да го върне.

По приложението на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се е оформила константна съдебна практика на ВКС, намерила израз в Решение № 29/28.03.2012 г. по гр. д. № 1144/2010 г., IV г. о., Решение № 134/19.04.2016 г. по гр. д. № 5577/2015 г., IV г. о., Решение № 60170/23.06.2021 г. по гр. д. № 4918/2019 г., IV г. о., и Определение № 545/03.07.2018 г. по гр. д. № 4704/2017 г., III г. о., според която искът по чл. 55 от ЗЗД е един и с него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника. Затова за редовността на такава искова молба е достатъчно в нея да се казва какво е дадено и че е получено без основание, като в тежест на ищеца е да докаже само даването. Задача на ответника е да наведе и да убеди съда в съществуването на основание да задържи полученото.

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

В конкретния случай валидността на договора се оспорва с конкуриращи се фактически доводи за допуснато нарушение от изброените в чл. 22 от ЗПК – а именно 3 неспазване на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за минимален шрифт на застрахователната полица – неразделна част от договора, и на това на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Доколкото са кумулативно наведени, подлежат на изследване в режим на евентуалност именно в указаната последователност, която е съответна на характера им.

С оглед характера на престациите и профила на съдоговорителите процесният контракт се определя като такъв за банков кредит по смисъла на чл. 430, ал. 1 от ТЗ. Нормата гласи, че с него банката се задължава да отпусне парична сума за набелязаната цел и при зададените условия и срок на заемателя, който се ангажира да я ползва съобразно договореното и след изтичането му да я върне на кредитодателя, а според ал. 2 на чл. 430 от ТЗ – и да му плаща уговорената лихва.

Като основен тип банкова сделка е класиран от чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ сред тези, които чл. 286, ал. 2 от ТЗ квалифицира като търговски независимо от качеството на извършващите ги лица и по правната си същност е консенсуален, формален, комутативен, двустранен и възмезден (в този смисъл Решение № 125/12.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 910/2012 г., II т. о., Решение № 51/04.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 504/2015 г., II т. о., Определение № 392/04.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2571/2015 г., IV г. о.), тъй като се счита сключен със съгласуване волята на договарящите в писмена форма за действителност, изисквана от чл.

430, ал. 3 от ТЗ, без да е необходимо предаване на заетите средства, и създава задължения с конкретизирано съдържание и за двете страни, всяка от които се обвързва с оглед на очаквана насрещна облага. Със своя чл. 287 ТЗ разпростира уредбата си досежно търговските сделки, включително и тази, поместена в Раздел трети от Глава двадесет и девета на ТЗ, и спрямо заемополучателя нетърговец, а с чл. 288 при празноти препраща към гражданското законодателство и в частност към ЗЗД.

Оформянето и правните последици на съглашението се регулират и от специалните текстове на ЗПК, който имплементира Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.).

По дефиницията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска дейност, предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по понятието на чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалния или търговския си ресор физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез периодични вноски.

Особеният режим на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид въведената с чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите 4 парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.