Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 402 от 26.02.2019, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2159/2018
Вид
Определение № 402
Подписан
26.02.2019
Състав
ИРЕНА АСЕНОВА ПИСОВА, РАДОСТИНА АНГЕЛОВА СТЕФАНОВА, СВЕТЛАНА ИВАНОВА ИЗЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е № 402 гр. Пловдив, 26.02.2019 год.

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, V гр. състав, в открито съдебно заседание на 18.02.2019 год., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

РАДОСТИНА

СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от съдия Писова в. гр. д. № 2159/2018 год. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.64 и сл. от ГПК за възстановяване на срокове.

Образувано по молба вх. №

2585/25.01.2019 год./получена в съда на 23.01.2019 год./ от пълномощника на жалбоподателите във въззивното производство адв. В.Ж. САК, със съдебен адрес: *** с искане за възстановяване на законовия срок за подаване на касационна жалба.

Последната е върната като просрочена. Като основание се сочи правото му на самоосигуряващо се лице да полза отпуск, като слее почивните и работните дни за периода 24.12.2018 год. до 01.01.2019 год. Поради това е просрочил подаването на касационната в последния ден от едномесечния законов срок - 31.12.2018 год. Твърди, че са налице особени непредвидими обстоятелства, които не е могъл да преодолее поради, което е налице очевидна пречка да изпълни указанията.

Иска от съда да възстанови срока за разглеждане на касационната му жалба вх. № 225/04.01.2019 по която има постановено разпореждане № 182.08.01.2019 год.

Ответникът по молбата, в законоустановения срок на отговор иска от съда да я остави без уважение, като неоснователна и недоказана.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите в молбата и данните по делото, намира за установено следното:

Молбата е подадена в предвидения от закона срок от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, защото:

Постановеното по настоящото дело въззивно решение № 1435/22.11.2018 год. е съобщено на пълномощника на жалбоподателите адв. Ж. със съобщение връчено му чрез лице, легитимирало се за негов пълновощник 29.11.2018 год. – видно от л.72 стр. 2 по делото – неоспоримо в молбата му за настоящото производство. В съобщението е указано, че решението може да се обжалва в едномесечен срок, който съгл. ГПК изтича на 29.19.2018 год. Тъй като 29.12.2018 год. е ден събота, последния ден на едномесечния срок изтича на първия работен ден следваща почивните – т.е. на 31.12.2018 год., ден понеделник, който беше работен.

Следователно това е последния ден от законовия срок, в който касационната жалба е следвало да бъде изпратена в ПОС.

Касационна жалба вх. № 225.04.01.2019 год. е постъпила в съда с отбелязване че датата на подаването й е на 02.01.2019 год.

С разпореждане № 182/08.01.2019 год. същата е върната като просрочена.

Съобщението за просрочването й е връчено на жалбоподателите във въззивното производство, на адреса на пълномощника им адв. Ж., който отново го е получил, чрез пълномощник на 16.01.2019 год.

Против връщането на касационната жалба адв.

Ж. подава частна жалба вх. № 2587/25.01.2019 год. и молбата предмет на настоящото производство и двете с дата на подаване 23.01.2019 год.

Молителят основава искането си за възстановяване на срока на обстоятелствата че: 23,24 и 25.12.2018 год. и 01.01.2019 год. са били официални почивни дни; 27,28. и 31.12.2018 год. са били работни дни. Като самоосигуряващо се лице-адвокат, същият имал право на годишен отпуск, поради което е взел такъв за периода на от 27,28. и 31.12.2018 год.

Прави коментар относно отпуските, които съдиите ползват в същите дни – празнични и работни, поради което счита, че „…очевидно са налице особено непредвидими обстоятелства, които не е могъл да преодолее, защото не е имал необходимото време за подготовка на касационната жалба...“ и предвид на официалните почивни дни във вр. с празника Рождество Христово е налице очевидна пречка за изпълнение на указанията.

Съдът счита, че изложените доводи са несъстоятелни, защото официалните почивни дни във вр. с празника Рождество Христово са обявени във време значително преди датата на връчването на съобщението за въззивното решение и дадените указания във вр. със сроковете за обжалване;

ГПК не предвижда приспадане от общите законови срокове на почивните и дни и обявените официални празници; от датата на връчване на съобщението за въззивното решение 29.11.2018 год. и до 21.12.2018 год. ден петък, преди официалните празници за Рождество Христово общият брой на дните е 22 дни, а от 22.12.до

31.12.2018 год. – последния на едномесечния срок, респ. до 02.01.2019 год. са общо 10, респ. 12 дни, при това почивни.

Касационна жалба вх. № 225.04.01.2019 год. е твърде бланкетна и ако беше редовна следваше да се остави без движение на осн. чл.285 от ГПК.

Трудно е да си представи човек, че тази жалба по съдържание и обем не е могла да бъде съставена за 22 дни в периода 29.11.2018 год. и до 21.12.2018 год. ден петък, преди официалните празници за „Рождество Христово“. Ако беше изпратена във вида си на дата 21.12.2018 год., то пълномощникът –адвокат спокойно би прекарал официалните празници и работните дни до 01-01.2019 год. като отпуск.

Съдът не счита, че следва да коментира правата за отпуските на адвоката-пълномощник като самоосигуряващо се лице.

Счита обаче, че за него важат разпоредбите на чл.40 от ЗА – да упражнява професията си съвестно; да се ръководи от върховенството на закона като е длъжен да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин.

В конкретния случай последното е поставено под съмнение, защото пред настоящата инстанция не се представят доказателства, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, съгл. изискванията на ГПК.

Трудно е да се предположи, че решението за отпуск по време на официалните празници за „Рождество Христово“ и следващите работни и почивни дни до 01.01.2019 год. вкл., е взето първосигнално на дата 22.12.20128 год. ден събота, при начална дата на месечния срок за касационната жалба 29.11.2018 год. и разпоредбите на чл.40 от ЗА.

Не на последно место следва да се има предвид и разпоредбата на чл.64, ал.2, изр.2 от ГПК.

Ето защо искането по молбата е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Водим от горното Пловдивски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №

2585/25.01.2019 год./получена в съда на 23.01.2019 год./ от пълномощника на жалбоподателите във въззивното производство адв. В.Ж. САК, със съдебен адрес: *** с искане за възстановяване на законовия срок за подаване на касационна жалба.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчване на съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: