Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6665 от 05.11.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5840/2025
Вид
Решение № 6665
Подписан
05.11.2025
В сила
05.11.2025
Състав
Ваня Николаева Иванова, Полина Любомирова Амбарева, Стоян Стоянов Петров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6665 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100505840 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Столична община – длъжник по изпълнително дело № 20258510400332 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851, срещу постановлението от 18.02.2025 г., с което съдебният изпълнител по възражението на длъжника вх. № 14497/13.02.2025 г. е отказал да намали размера на приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя „БКС – Х.Н.” ООД и на разноските по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

В жалбата се излага възражение, че размерът на приетото за събиране от ЧСИ адвокатско възнаграждение на взискателя от 500 лв. е прекомерен, тъй като изпълнителното дело не представлява фактическа и правна сложност. Единственото извършено от процесуалния представител на взискателя действие било депозирането на молба за образуване на делото. Изтъква се, че изпълнителното дело е приключило почти незабавно след образуването му с доброволно плащане от страна на длъжника, като по делото не са били предприети същински изпълнителни действия. Иска се да се отмени обжалваното постановление на съдебния изпълнител, като се намали размера на адвокатския хонорар на взискателя от 500 лв. на 200 лв., както и се задължи ЧСИ да редуцира таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ до нормативно определения размер съгласно т. 26, б. „г” от Тарифата.

Взискателят „БКС-Х.Н.” ООД не е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.

В мотивите съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид данните по изпълнителното дело и доводите в жалбата, намира следното:

Изпълнителното производство по изп. дело № 20258510400332 на ЧСИ М.П. е образувано по молба на „БКС-Х.Н.” ООД, подадена чрез пълномощник адв. И.Г., срещу Столична община за събиране на вземания по изпълнителен лист от 16.01.2025 г., издаден по НАХД № 8217/2023 г. на Софийски районен съд, за сумата 11 150 лв., представляваща 1 разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 82187/2023 г. на СРС и в производството по КНАХД № 1433/2024 г. на АССГ. Молбата съдържа искане на основание чл. 18 от ЗЧСИ съдебният изпълнител да пристъпи към изпълнителен способ по негова преценка. Отправено е искане за събиране на направените разноски за изпълнителното производство за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

Представено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 04.02.2025 г., сключен между „БКС-Х.Н.” ООД, представлявано от управителя Х.П.Н., и адв. И.Е.Г., с предмет представителство пред ЧСИ М.П. във връзка с оказване на правна защита и съдействие по повод изготвяне и подаване на молба за образуване на изпълнително дело срещу Столична община и осъществяване на процесуално представителство по образувано изпълнително дело до приключването му. С договора е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и е посочено, че сумата е изплатена изцяло и в брой при сключването му.

На 05.02.2025 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника за сумата по изпълнителния лист в размер на 11 150 лв. и разноските по изпълнителното дело, включващи 500 лв. адвокатски хонорар и 1180,80 лв. такси по ТТР към ЗЧСИ. Поканата е получена от длъжника на 07.02.2025 г.

С постановление за разноски от 05.02.2025 г. съдебният изпълнител е приел за събиране следните разноски: по т. 1 - 24 лв. за образуване на изп. дело; по т. 3 - 6 лв. за извършване на справка за длъжника и неговото имущество; по т. 5 - 24 лв. за изготвяне и връчване на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа; по т. 26 – 1 102,80 лв. за изпълнение на парично вземане; по т. 31 – допълнителни разноски; адвокатско възнаграждение – 500 лв.

На 13.02.2025 г. длъжникът е депозирал възражение срещу размера на приетото за събиране адвокатското възнаграждение на взискателя, както и срещу приетия за събиране от ЧСИ размер на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, с искане адвокатското възнаграждение да бъде намалено на 200 лв., а таксата по т. 26 да бъде изменена до нормативно определения размер.

С постановление изх. № 9038/18.02.2025 г. съдебният изпълнител е отказал да намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение и на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата.

На 24.02.2025 г. е съставена от ЧСИ сметка по изпълнителното дело, в която е вписано задължение на длъжника за такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ и допълнителни разноски по т.

31 в общ размер 1079,47 лв. /с ДДС/. Посочено е, че е платена сума в размер на 12830 лв. на 19.02.2025 г. с платежно № BIS-00-15813944.

Въз основа на така установено правните изводи на съда са следните:

Частната жалба е срещу постановлението за разноски в изпълнителното производство, което постановление представлява по съществото си произнасяне по чл. 435, ал. 2, пр. последно ГПК, подадена е в срок, поради което е допустима.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. В случая не е налице нито една от посочените в т. 1-3 от същата разпоредба хипотези, изключващи отговорността на длъжника за разноски по изпълнението.

Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е ограничена само до размера на реално извършените в производството разноски, които са направени във връзка с изпълнението и са били необходими за принудителното реализиране на вземането.

Частната жалба срещу разпореждането на ЧСИ в частта, с която е оставено без уважение възражението на длъжника за прекомерност приетите за събиране в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя, е 2 частично основателна.

С оглед даденото разрешение в постановеното Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 и актуалната съдебна практика, при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Дължимото от насрещната страна адвокатско възнаграждение подлежи на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги при съобразяване на предмета на спора, фактическата и правна сложност на делото, естеството и количеството извършена работа. Това разрешение е приложимо и за адвокатските възнаграждения в изпълнителното производство, в което съдът се произнася по жалба на длъжника срещу размера на приетия за събиране адвокатски хонорар на взискателя, съдържаща искане за намаляването му поради прекомерност.

При преценката на направеното с жалбата на длъжника възражение срещу размера на приетите за събиране от съдебния изпълнител разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя следва да се съобразят освен горепосочените общи критерии, също и обстоятелствата от конкретното изпълнително дело, свързани с предприетите по него изпълнителни способи и резултатите от тях, размера на дълга и на събраните суми, респ. начините за погасяване на дължимите суми, предмет на принудителното изпълнение.

Въпросът за платежоспособността на длъжника няма отношение към преценката за размера на дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение.

В случая по процесното изпълнително дело до момента на подаване на възражението на длъжника до съдебния изпълнител срещу разноските единственото извършено от взискателя процесуално действие е подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело. В молбата си за образуване на делото взискателят не е посочил конкретни изпълнителни способи и такива не са предприети от съдебния изпълнител за събиране на сумата, предмет на принудителното изпълнение. Сумата по изпълнителния лист е внесена изцяло от длъжника в срока на доброволно изпълнение, а не е събрана в резултат на приложени изпълнителни способи. С оглед липсата на предприети от пълномощника на взискателя действия по изпълнителното производство, освен подаването на молбата за образуване на делото, и съобразявайки размера на дълга /11 150 лв./, съдът намира за обоснован размер на дължимото от длъжника на взискателя адвокатско възнаграждение от 400 лв. С оглед на това направеното от жалбоподателя искане за намаляване на приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на длъжника е основателно до посочената сума.

С оглед на горното, обжалваният отказ на ЧСИ да намали приетите за събиране от длъжника разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение, обективиран в постановлението от 18.02.2025 г., следва да се отмени, като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение са намали от 500 лв. на 400 лв.

3

Пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ се начислява само върху материалния интерес, който се определя от размера на подлежащото на принудително събиране вземане по изпълнителния лист, който е 11 150 лв. Дължимият в случая размер на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ съобразно размера на вземането, предмет на принудително събиране, възлиза на сумата 889 лв., съответно 1066,80 лв. с ДДС. Определената и приета за събиране от ЧСИ такса по т. 26 е в размер на 1102,80 лв., надхвърлящ дължимия размер от 1066,80 лв. С оглед на това направеното от жалбоподателя искане за намаляване на приетите за събиране разноски за таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ е основателно до посочената сума от 1066,80 лв.

По изложените съображения, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на Столична община – длъжник по изпълнително дело № 20258510400332 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851, постановлението на ЧСИ изх. № 9038/18.02.2025 г., с което е отказано намаляване на размера на приетите в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя „БКС – Х.Н.” ООД, ЕИК 131058508, и са приети за събиране разноски за такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя „БКС – Х.Н.” ООД, ЕИК 131058508, от 500 лв. на 400 лв.

НАМАЛЯВА приетите за събиране разноски за таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 1102,80 лв. на 1066,80 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4