Решение № 131 от 29.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Пловдив, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно търговско дело № 20255001000068 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от М. В. К. и Н. П. К., лично и в качеството си на законен представител на М. В. Т., подадена чрез процесуалния представител адв. Г. Б. Х. срещу Решение № 90/08.10.2024г. по търг.дело № 135/2023г. на Окръжен съд Пазарджик, в частта му с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска на М. К. за неимуществени вреди за сумата над присъдените 25 000 лева до претендираните 40 000 лева; иска на Н. К. за неимуществени вреди за сумата над присъдените 30 000 лева до претендираните 40 000 лева, както и иска на ищцата за имуществени вреди за сумата над присъдените 1 115,33 лева до претендираните 1 673 лева, както и иска на М. Т. за неимуществени вреди, предявен за 1 000 лева.

Твърди се във въззивната жалба, че постановеният съдебен акт е неправилен в обжалваната му част, поради което следва да бъде отменен.

Сочи се от жалбоподателите, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение 1 на съдопроизводствените правила, материалния закон и утвърдената съдебна практика.

Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приложил установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост по отношение на иска за неимуществените вреди на ищеца М. К. и като последица е определил обезщетение, което не отразява действителната тежест на причинения противоправен резултат. Неправилно съставът на ОС Пазарджик е приела, че в процесния случай е налице съпричиняване от страна на Н. К. и като последица е намалил определеното в нейна полза обезщетение. Решаващият състав неправилно и необосновано бил отхвърлил и изцяло и предявения от ищеца М. Т. иск за неимуществени вреди.

Подробни съображения за неправилността и незаконосъобразността на постановения съдебен акт са изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени Решение № 90/08.10.2024г. по търг.дело № 135/2023г. на Окръжен съд Пазарджик, в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил иска за неимуществени вреди по чл.432 КЗ на М. В.

К. за разликата над присъдените 25 000 лева до размера от 40 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2023г. до окончателното плащане;

Да се отмени Решение № 90/08.10.2024г. по търг.дело № 135/2023г. на Окръжен съд Пазарджик, в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил иска за неимуществени вреди по чл.432 КЗ на Н. П. К. за разликата над присъдените 30 000 лева до размера от 40 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2023г. до окончателното плащане;

Да се отмени Решение № 90/08.10.2024г. по търг.дело № 135/2023г. на Окръжен съд Пазарджик, в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил иска на Н. П. К. за имуществени вреди по чл.432 КЗ за разликата над присъдените 1 115,33 лева до размера от 1 673 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2023г. до окончателното плащане, както и да се отмени Решение № 90/08.10.2024г. по търг.дело № 135/2023г. на Окръжен съд Пазарджик, в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил иска за неимуществени вреди по чл.432 КЗ на М. Т., предявен за сумата от 1 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2023г. до окончателното плащане.

Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна ЗК“Л. И.“АД. Излагат се съображения, че въззивната жалба е неоснователна поради съображения които са подробно изложени в отговора. Въззиваемият счита, че постановеното решение на ОС Пазарджик е правилно и законосъобразно в обжалваната от насрещните страни част, поради което искането към въззивния съд е да бъде потвърдено. Претендират се и направените в хода на въззивното обжалване съдебноделоводни разноски.

Постъпила е и въззивна жалба от ЗК“Л. И.“АД, подадена от процесуалния 2 представител юрк. И. Г., с която се обжалва Решение № 90/08.10.2024г. по търг.дело № 135/2023г. на Окръжен съд Пазарджик, с което предявените искове на Н. П. К. с правно основание чл.432 КЗ са уважени за сумата от 30 000 лева за неимуществени вреди, като счита съдебния акт за неправилен в частта, с която исковата претенция на този ищец е уважена за сумата над 20 000 лева.

Твърди се във въззивната жалба, че съдът неправилно е преценил събраните в хода на съдебното дирене доказателства, в резултат на което е достигнал до погрешни изводи и заключения, релевантни за делото. Жалбоподателят намира определената с обжалваното решение парична сума за изключително завишена и прекомерна с оглед на установеното относно морфологичния характер на травматичните увреждания причинени на ищцата. При преценка на обективните критерии, определящи приложението на принципа за справедливост, тази сума е била несправедливо завишена и определена без оглед на настъпилите вреди, като същевременно е в колизия с икономическия критерий, който самостоятелно следва да се съблюдава при приложението на чл.52 ЗЗД. Сочи се също така, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не са ангажирани доказателства, които да обосноват присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в толкова значителен размер, поради което жалбоподателят намира, че постановеният съдебен акт в обжалваната от него част е постановен в отклонение от задължителната практика на ВС- ППВС №4/1968г., като конкретни съображения за това са подробно и изчерпателно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към съда е да се отмени Решение № 90/08.10.2024г. по търг.дело № 135/2023г. на Окръжен съд Пазарджик, като вместо това се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция на ищеца в обжалваната част като неоснователна, недоказана и недължима, ведно с всички законни последици от това. Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба на ЗК“Л. И.“АД от насрещната страна Н. П. К.. Твърди се в отговора, че решението в обжалваната от ЗК“Л. И.“АД е правилно и законосъобразно по съображенията изложени в отговора. Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и да се потвърди първоинстанционното решение в обжалванато от ЗК“Л. И.“АД част.

Претендират се разноски.

Пловдивски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

3

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на М.

В. К., Н. П. К.- лично и като законен представител на М. В. Т. срещу „ЗК Л. И.“АД за заплащане на първия ищец на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, след допуснато увеличение по размер на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК, ведно със законната лихва от датата на завеждане на щетата пред застрахователя – 27.03.2023 г. до окончателното плащане; на обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение в размер на 300 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 24.07.2023 г. до окончателното плащане; за заплащане на втория ищец на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, след допуснато увеличение по размер на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК, ведно със законната лихва от датата на завеждане на щетата пред застрахователя – 27.03.2023 г. до окончателното плащане; на обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение в размер на 1 673 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 24.07.2023 г. до окончателното плащане; за заплащане на третия (малолетен) ищец на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на щетата пред застрахователя – 27.03.2023 г. до окончателното плащане, всички настъпили от ПТП от 28.02.2023г. по вина на водача на лек автомобил „Б** *** *“, рег. № * **** **, И. А. Г., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Твърденията в исковата молба са, че на 28.02.2023г. малолетният М. В. Т./ към него момент все още бебе на 1г./ вдигнал температура, при което майка му- вторият ищец Н. К. помолила съседа им М. К./третият ищец/ да ги откара за спешен преглед до болнично заведение в гр. П. с управлявания от него лек автомобил „М.“, с рег.№ ** **** **. Сочи се в исковата молба, че на връщане от болничното заведение, около 21.15ч., на второстепенния път между гр.П. и с.Ю., в района на км *-***, е настъпило ПТП, при което в лентата за движение на управлявания от М. К. автомобил неправомерно е навлязъл насрещно движещият се лек автомобил „Б**“, с рег.№ * **** **, управляван от И. А. Г., при което е настъпил челен удар между двете превозни средства. Твърди се, че пътно-транспортното произшествие са пострадали и тримата ищци, като видно от съставения от органите на пътна полиция Протокол за ПТП подробно се установявали претърпените от тях телесни увреждания.

Твърди се още, че на 27.03.2023 г. ищците са отправили молби до застрахователя по гражданската отговорност на виновния водач, с които са претендирали обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, но ищците са получили неоснователен отказ да им се изплати дължимото застрахователно обезщетение.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „ЗК Л. И.“ АД е възразил като е оспорил предявените искове по основание и по размер. Не е оспорил наличието на застрахователно правоотношение по „гражданска отговорност“ по отношение на лекия автомобил с марка „Б**“, с рег.№ * **** **, управляван от водача И. А. Г.. Твърдял е обаче, че вина за ПТП няма водачът на л. а. Б**, а такава имал водачът на л. а. М. – първият ищец, който поради това, че се е движил със скорост несъобразена с конкретната пътна обстановка е създал предпоставки за настъпване на процесното ПТП. Допълнително се сочи, че дори и 4 другият водач действително да се е движил със скорост превишаваща максимално разрешената в конкретния пътен участък, ищецът М. К. от своя страна също е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат поради това, че той е можел своевременно да спре или да предприеме спасителна маневра, с което да предотврати настъпването на ПТП.

Направил е и възражение за съпричиняване от страна на пострадалите поради неспазване правилата за движение, конкретно поради непоставен предпазен колан по време на инцидента от страна на ищците Н. П. К. и М. В. Т..

Обстоятелствата на които ответникът е основал твърденията си са, че детето е било в скута на майка си, която от своя страна нарушавайки императивната разпоредба на чл. 125 от СК не е положила необходимата грижа по отношение на малолетното си дете, като не е спазила и разпоредбите на чл. 137б и чл. 137в от ЗДвП, предвиждащи системата за обезопасяване на детето в зависимост от теглото и височината на същото. Излага се също така съображения, че счупването при ищцата Н. К. е установено около десет дни след инцидента, поради което се приема, че няма връзка с него. Оспорва се продължителността на възстановяването за ищците. Оспорва се ищците да са направили и съответните разходи, претендирани като имуществени вреди. Претендираните размери на обезщетенията се сочат като прекомерно завишени. На възражението за съпричиняване на вредоносния резултат с допълнителната искова молба ищцата Н. К. е отговорила, че е била бременна към момента на произшествието, поради което обстоятелство счита че е освободена от задължението да поставя предпазен колан – чл. 137а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.

Разпечатката съдържа 34 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/424d7270-4451-4a54-a137-fff71f52ab84