Решение № 617 от 12.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 617 гр. Пловдив, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330104954 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Д. К. Н. е предявил против Кредит Тайм ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал.1, т. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 1211,68 лв.- получена без основание въз основа на Договор за паричен заем № *** от *** г. и обективирана в т. 3 „Условия по заема“, предвиждаща заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 1211,68 лв., поради недействителност на клаузата, като противоречаща на принципа на добрите нрави, неравноправна клауза, както и противоречие на на закона – разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл.11, т.9 и т. 10 ЗПК.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за кредит от *** г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, е предоставена сумата в размер от 1500 лв. при фиксиран лихвен процент по заема от 10,00 % и годишен процент на разходите от 10,21%.

Сочи, че в съгласно т. 3 раздел „Условия по заема“ кредитополучателят дължи

„еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 1211,68 лв.“

Оспорва се клаузата, като неравноправна по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, тъй като с нея се цели неоснователното обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, като таксата представлява скрит разход.

Ищецът твърди, че с предвиждане на задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане по същество се осигурява допълнително възнаграждение за кредитора, което се 1 кумулира с възнаградителната лихва, по който начин се заобикаля, установената в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК забрана. Излага съображения за нищожност на клаузата като противоречаща на добрите нрави.

По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

Ответникът не е депозирал отговор в срок, като заседание е депозирано становище. преди първото по делото съдебно

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че на *** г. между ищеца и ответника „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД е сключен договор за паричен заем № *** с лихвен процент по кредита 10 % и Годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 10,21 %.

Съгласно сключения договор ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата от 1500 лв., като същият служи като разписка за получената сума. В договора е отразено, че при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забави и неустойки за неизпълнение.

Отразено е, че общият размер на кредита, включващ главница, лихви и такса за индивидуално кредитно предложение и еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем е в размер на 1211,68 лв., която е уговорено да се погаси чрез заплащане на 16 броя погасителни вноски от по 252 лв. с дата на плащане на първата погасителна вноска – 14.10.2021 г. В договора за кредит е отразено, че се дължи такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 1211,84 лв. и еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 1211,68 лв.

Отразено е правото на отказ от договора, както и на предсрочно изпълнение. С подписване на договора, заемополучателят е удостоверил, че преди неговото сключване му е предоставен стандартен европейски формуляр, запознат е с Общите условия на договора и е уведомен подробно за всички клаузи от този договор, разбира значението им и се съгласява с тях. Уговорено е и право на прехвърляне на правата на заемодателя на трети лица. Сочи се, че неразделна част от договора е погасителен план, който е приет и като писмено доказателство по делото. В него е отразен размер на месечната вноска, оскъпяване в случай на непредставяне на обезпечение, общ размер на погасителната вноска и падеж на плащане на всяка от погасителните вноски.

Приети са като писмени доказателства и погасителен план и платежни нареждания.

От приетата по делото справка се установява, че ищецът е заплатил по процесния договор за кредит обща сума в размер от 4058, 51 лв., с която са погасени главница в размер на 1500 лв., лихва в размер на 108,48 лв., неустойка по т. 11 в общ размер от 2423, 48 лв./сбор от 2 горепосочените такси/, както и глоба в размер от 26, 55 лв., която не става ясно на какво основание е начислена.

Между ищеца и „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД са възникнали правоотношения, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит, за който приложими са разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, доколкото ищецът – физическо лице се явява потребител на финансова услуга.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Кредит Тайм" ЕООД като заемодател и ищеца като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1500 лева.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за допълнителни услуги.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо 3 кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Несъответното в случая е че заемната сума по договора за кредит възлиза на 1500 лева, а сумата, която е следвало да върне кредитополучателя е почти три пъти пъти по-голяма – 4032 лева.

Така уговорената клауза за заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем противоречи и на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съобразно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК дава възможност на страните по договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да породят правно действие, същите следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3 от ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.

Клаузата за заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем вменяват в тежест на заемополучателя да заплати на заемодателя едновременно с дължимата договорна (възнаградителна) лихва за ползване на предоставената в заем сума, още и възнаграждение за услуги, които по естеството си представляват действия по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Клаузата също така е формулирана неясно и в противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

От съдържанието на договора за паричен заем не става ясно как тези допълнителни услуги са остойностени, по каква методика е формирана цената за ползването им и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват във всяка от тези услуги.

4

Услугата е пряко свързана с договора за паричен заем, доколкото касае оценката на риска за заемодателя и свързаната с нея преценка за кредитоспособността на заемополучателя.

Известна е на кредитора към момента на сключване на договора за паричен заем, тъй като се съдържат в искането за отпускане на заем и е уговорени в договора за паричен заем.

Следователно дължимото за нея възнаграждение представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР.

Така реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство, чиято стойност не е включена в определения в договора за кредит ГПР. По този начин се нарушава разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, предвиждаща като част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит посочването на ГПР по кредита, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.