Определение № 29 от 13.02.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29 гр. Варна, 13.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600040 по описа за 2025 година В Окръжен съд Варна е образувано НОХД № 69/2025 г. по внесен обвинителен акт срещу М. М. С. и още три лица, за различни престъпления срещу собствеността, извършвани като организирана престъпна група. Делото е насрочено в разпоредително заседание на 13.03.2025 г., но преди провеждането му е поставен въпросът за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ с молба от защитника адвокат А. А..

По молбата съдът се е произнесъл с определение в съдебно заседание на 27.01.2025 г., обективирано в протокол с Рег.№ 94/29.01.2025 г., като я е оставил без уважение. Предмет на настоящата въззивна проверка се явява това определение на съда, постановено по реда на чл.270, ал.2 от НПК, срещу което е насочена разглежданата жалба.

Жалбата е неоснователна.

В производството по чл.270, ал.2 от НПК съдът дължи отговор дали задържането е законно към момента на извършваната проверка. По повод изрично възражение на жалбоподателя, в определението си окръжният съд недопустимо се е занимал с въпроса за законността на задържането в досъдебното производство, при това с позоваване на чл.234, ал.8 от НПК.

Настоящото производство е свързано единствено с преценка мярката за процесуална принуда спрямо подсъдимия М. С. при вече внесен обвинителен акт в съда и образувано съдебно производство. В случая въпросът за мярката 1 за неотклонение „Задържане под стража“ се разглежда по реда на чл.270 от НПК и преценката е свързана единствено с това да се провери налични ли са и към момента основанията, обуславящи нейната законосъобразност съгласно критериите в чл.56, ал.3, чл.57 и чл.63, ал.1 от НПК. Поради това вече не могат да се обсъждат действията на прокурора в досъдебната фаза на процеса, включително и досежно приложението на чл.63, ал.5 от НПК.

Макар да е дал недължими отговори на възраженията, свързани със сроковете по чл.63, ал.4 от НПК, и с движенията и администрирането на материалите по делото, съставът на първоинстанционния съд правилно не е разгледал твърдението за допуснато на досъдебното производство процесуално нарушение по чл.227 от НПК, което няма място в настоящото производство, и в крайна сметка правилно е отграничил пределите на последното – проверява се законността на задържането, проследима през проверка за съществуването на обосновано предположение относно авторството и рискове по чл.63, ал.1 от НПК.

По относимите обстоятелства, с частната въззивна жалба:

- не е оспорено продължаващото съществуване на обоснованото подозрение,

- е отбелязано, че в досъдебния контрол съдилищата никога не са констатирали опасност подсъдимият С. да се укрие и

- се твърди, че съставът на ВОС си противоречи, като от една страна приема, че продължителността на задържането е с отражение върху интензивността на риска да се извърши престъпление, а от друга, че не били налични основания за промяна на този извод.

Доколкото по обосноваността на подозрението за авторство спрямо подсъдимия в жалбата не се спори, е достатъчно да се отбележи, че данните от приключилото разследване сочат на продължаваща фактическа подкрепа, а след последната въззивна проверка в рамките на досъдебния контрол по чл.65 от НПК не са приобщени нови, разколебаващи този извод доказателства.

В проверяваното определение опасността от укриване е отхвърлена с аргумент, че подсъдимият М. С. има постоянен адрес, което е несъстоятелно, доколкото такъв има всеки български гражданин, и на проверка подлежи обстоятелството съществува ли опасност един подсъдим с постоянен адрес да се отклони от него с цел укриване и избягване на наказателното преследване.

2

По настоящото дело, само в една полицейска справка на досъдебното производство се твърди, че подсъдимият М. С. няма регистрирани фирми на негово име, няма участия в търговски дружества, не е встъпвал в регистрирани трудови правоотношения, не се осигурява и не притежава имоти, не притежава СУМПС и лек автомобил, както и че е женен за З. С.а.

От изготвена схема на роднински връзки последното се потвърждава, както и факта, че двамата нямат общи деца. Но същевременно в досъдебното производство не се откриват доказателствени източници, от които да се направят изводи във връзка с наличието, респ. отсъствието на трайни връзки и уседналост с такъв характер, които да се свързват с визирания в чл.63, ал.1 от НПК риск от укриване. Подобна доказателствена празнота е единствено в полза на подсъдимия, като в случая тя се явява и единственото правилно основание да се отхвърля съществуването на такава опасност, поради което очевидно и същата не е била обосновавана до сега от съдебните състави.

Във връзка с опасността подсъдимият да извърши престъпление, първоинстанционният съд е изложил мотиви за да обоснове извод, че тя не е намаляла с изминалия срок на задържането, и той се споделя от въззивния състав. Подсъдимият М. С. е с повдигнато обвинение по четири различни престъпни състава - измама в условията на продължавано престъпление, две изнудвания с утежнени квалификации и участие в организирана престъпна група, като престъпната деятелност е осъществявана продължително време, при разпределение на ролите, съгласуваност на проявите, представяне под чужда самоличност, и тези характеристики в своята съвкупност определят личната му опасност като завишена. За това, и предвид именно степента на тази опасност в контекстна на изложената конкретика, не е налице противоречие в изложението на окръжния съд, който е отбелязал принципното положение, че продължителността на задържане е фактор с отражение за снижаване на рисковете по чл.63, ал.1 от НПК, но и същевременно, че чрез прилаганата близо девет месеца спрямо подсъдимия С. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ все още не се е достигнало до такова снижение, че да се твърди с убедителност отпадане на опасността от извършване на престъпление.

По изложените съображения и по реда на чл.270, ал.4, вр.чл.341, ал.2, вр.чл.345, ал.1, пр.1 от НПК настоящият състав на Апелативен съд Варна 3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението на Окръжен съд Варна, постановено по НОХД № 69/25 г. в съдебно заседание на 27.01.2025 г., с което е оставено без уважение искането на адвокат А. А., като защитник на подсъдимия М. С., за изменение на мярката му за неотклонение „Задържане под стража”.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4