Решение № 65 от 15.06.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. С., 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лилия М. Руневска при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Търговско дело № 20211800900103 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„Г.К. И.“ АД чрез синдика Д.С. е предявило срещу „В. Т. С.” ЕООД обективно съединени искове за разваляне на договор от 18.07.2013 г. за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти срещу поемане на задължение за насрещно прехвърляне в едногодишен срок от сключването на договора на право на собственост върху неиндивидуализирани недвижими имоти, сключен между страните с нотариален акт № 043, том 2, рег. № 1176, дело № 205/18.07.2013 г. на нотариус С.В., и за връщане на имотите, предмет на задължението на „Г.К. И.“ АД по договора, поради отпадане на основанието за полученото по договора от ответника. Твърди се в исковата молба, че с решение от 10.07.2018 г. по т. д. н. № 1667/2014 г. на СГС било открито производство по несъстоятелност за ищеца и определена начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2009 г., а с определение от 08.04.2019 г. съдът по несъстоятелността назначил Д.С. за постоянен синдик на дружеството. В хода на работата си синдикът установил, че „Г.К. И.“ АД е сключило с ответника договор за замяна от 18.07.2013 г., сключен с нотариален акт № 043, том 2, рег. № 1176, дело № 205/18.07.2013 г. на нотариус С.В., съгласно уговореното по който „Г.К. И.“ АД прехвърлило на ответника правото на собствеността върху 21 недвижими имота, описани в договора, а ответникът от своя страна се задължил да прехвърли на „Г.К. И.“ АД правото на собственост върху поземлени имоти с обща площ от 160 дка, находящи се в землището на община Д. б. и/или землището на община К. в срок до една година от сключването на договора. Ответникът обаче не изпълнил задължението си по договора – както в уговорения срок, така и към момента, поради което се предявяват настоящите искове.

1

Исковете са с правно основание чл. 87, ал. 3 и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете. Не твърди изпълнение на своите задължения по договора, а основава защитата си на твърденията, че страните по договора през 2013 г. сключили споразумение за отсрочване на изпълнението на задълженията на ответника, а през 2019 г. ищецът с уведомление до ответника определил нов срок за изпълнение. Не се твърди изпълнение на задълженията по договора от страна на ответника и в така определения нов срок или към момента, твърдението за отсрочване се навежда и се представят доказателства за него, за да се обоснове доводът на ответника, че „Г.К. И.“ АД не е имало намерение да разваля договора.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Исковете са процесуално допустими, а разгледани по същество – основателни.

Относно правната квалификация на исковете /с оглед отбелязаното в тази връзка в отменителното решение на САС, постановено при обжалване на неприсъственото първоинстанционно решение, постановено при първото разглеждане на делото от СОС/:

Обуславящият иск за разваляне на договора е с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, а обусловеният от него иск за връщане на имотите, предмет на задължението на „Г.К. И.“ АД по договора, е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

В отменителното решение на САС, без да е налице конкретизация, е прието, че правната квалификация на иска за връщане на имотите, предмет на задължението на „Г.К.

И.“ АД по договора, е неправилна /в този смисъл настоящият състав тълкува израза в решението на САС „по иск, квалифициран като такъв с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД“/. Очевидно съставът на САС, имайки предвид поетите насрещни задължения по договора – прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти срещу поемане на задължение за бъдещо насрещно прехвърляне в определен срок на право на собственост върху неиндивидуализирани недвижими имоти, и изхождайки от твърдението на ищеца, че ответникът не е изпълнил своето задължение по договора да прехвърли правото на собственост в уговорения срок, приема, че това, което ответникът е получил по договора, е получено с оглед неосъществено основание и съответно правната квалификация на този иск следва да е чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Настоящият съдебен състав не споделя този извод, тъй като съдържанието на договора не следва да се интерпретира самостоятелно, а да бъде отнесено към изразената от ищеца воля по настоящото дело. Именно това отнасяне сочи правна квалификация на иска за връщане от ответника на полученото по договора по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Доколкото ответникът не е изпълнил своето задължение по договора, то наистина не се е осъществило основанието за полученото от него по този договор /тъй като прехвърлянето от ответника в уговорения срок на правото на собственост върху негови недвижими имоти е основанието ищецът да прехвърли по силата на процесния договор правото на собственост върху собствените си имоти/. И тъй като това е така, след като не се е осъществило основанието за полученото по договора от ответника, достатъчно би било изтичането на уговорения срок, в който ответникът е следвало да изпълни своето 2 задължение по договора, за да може ищецът да търси защита на правата си и само чрез предявяване на иск за връщане на полученото по договора. Този иск би бил с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, като ищецът не би имал нужда и да разваля договора, а едва след това - като последица от това разваляне, да иска връщане на прехвърлените от него по договора имоти, а единствено с фактическото твърдение, че ответникът не е изпълнил в уговорения срок своето задължение по договора /на което съответства правното твърдение, че не се е осъществило основанието за полученото по договора от ответника/ би могъл да предяви иск за връщане на полученото по договора от ответника /който, както се посочи, би бил с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД/. След като обаче ищецът е избрал по-трудния път за защита, предявявайки обективно съединени искове за разваляне на договора и за връщане на полученото по него, съдът следва да се съобрази с неговата воля.

И съобразно тази воля при уважаване на обуславящия иск /независимо че развалянето се дължи на неизпълнение на задължението на ответника, поради което именно не се е осъществило основанието за полученото от него по договора/ ответникът ще бъде осъден да върне имотите, но като последица от разваляне на договора. Т. е. задължението на ответника за връщане на имотите в тази хипотеза ще произтича вече не от неосъществилото се основание, а от отпадането на основанието за полученото от него по договора поради развалянето на този договор. И в този случай въпросът има ли ищецът правен интерес от иск за разваляне на договора /след като би могъл да се брани и само с иск по чл. 55, ал. 2, пр.

2 ЗЗД/ не стои, тъй като при уважаване на така съединените искове се получава по-пълна защита на неговите права /доколкото самото съществуване в правния мир на неразваления договор би могло да доведе до претенции, независимо дали са основателни или не, на ответника, съответно ищецът a priori има интерес от такава защита/.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че правната квалификация на предявения обусловен иск за връщане от ответника на полученото по договора е именно чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Независимо обаче коя е надлежната правна квалификация на този иск предметът на доказване и разпределението на доказателствената тежест, предвид твърденията на страните, очертаващи спорните и безспорните факти, не биха били различни /т. е. дори изводите на настоящия съд да са неправилни, това не би нарушило по никакъв начин правата на страните/. Поради това горното съдът излага само за процесуална прецизност и пълнота на изложението.

Относно характера на договора - настоящият съдебен състав намира, че процесният договор не е такъв за замяна. По дефиниция предмет на договора за замяна могат да бъдат единствено права. Договорът за замяна комбинира ефекта на две последователни покупкопродажби между едни и същи страни, при които получената от първата сделка продажна цена се заплаща като продажна цена за придобиване на правото по втората сделка. По този начин не се стига до плащането на цена, тъй като двете насрещни вземания се прихващат.

Поради това договорът за замяна е със специфично вещно-правно действие и по правило договор с еднократно действие - с договора за замяна се свързва настъпването на двоен вещно-прехвърлителен ефект, налице са две прехвърляния със самостоятелно вещно-правно 3 действие и по правило прехвърлянето на заменяните права става едновременно – със сключването на договора. Възможно е и страните да уговорят условия и срокове /изключения от правилото/ – или по отношение на договора като цяло /обуславяне на всички – както вещно-правни, така и облигационно-правни последици на договора, от настъпването на определено бъдещо събитие/, или по отношение само на една от насрещните престации /обуславяне на част от вещно-правното действие на договора – с оглед престацията на едната страна/. Процесният договор обаче няма такъв характер. По него срещу прехвърленото право на собственост върху недвижими имоти ищецът не е получил насрещна престация, а е получил само обещание за бъдещо /макар и в определен срок/ насрещно прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти, при това неиндивидуализирани /поради което и в тази част договорът не може да се разглежда като предварителен договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти, притежавани от ответника/. В случая и след изтичането на уговорения срок вещно-правен ефект само по силата на процесния договор няма да настъпи по отношение на имотите, правото на собственост върху които ответникът се е задължил да прехвърли в по-късен момент /дори при намерение у ответника да изпълни задължението си в срок/, а следва имотите, предмет на задължението на ответника, да бъдат индивидуализирани, след което, с оглед законовото изискване /чл. 18 ЗЗД/ относно формата за действителност на договори, с които се прехвърля право на собственост или се учредяват други вещни права върху недвижими имоти, да се сключи допълнителен договор /в съответната нотариална форма/.

Поради това настоящият съдебен състав приема, че процесният договор не е за замяна, а е ненаименован, сключен в съответствие с принципа за свобода на договарянето и имащ обсъдените по-горе характеристики.

Независимо обаче какъв е характерът на договора – замяна или ненаименован договор с описания по-горе характер, исковете са основателни, тъй като предмет на спора не е характерът на договора, а последиците от неизпълнението на задължението на ответника /доколкото самият ответник не твърди изпълнение/.

Съдът намира за основателни доводите на синдика, изложени в допълнителната искова молба, относно формата за действителност на споразумението от 18.11.2013 г. и приложимостта на чл. 293, ал. 6 ТЗ. Ответникът не доказа и достоверните дати на представените от него споразумение от 18.11.2013 г. и уведомление, получено на 22.11.2019 г., въпреки изрично указаната му доказателствена тежест съобразно направеното от синдика оспорване. Дори да не бяха основателни тези доводи обаче, исковете са основателни. Както се посочи по-горе, ответникът не твърди изпълнение на задължението си в уговорения срок, основава защитата си на твърденията, че страните през 2013 г. сключили споразумение за отсрочване на изпълнението на задълженията на ответника /видно от споразумението, в дванадесет месечен срок от поискването/, а през 2019 г. ищецът с уведомление до ответника определил нов срок за изпълнение, поканвайки ответника да изпълни задълженията си /видно от уведомлението, в дванадесет месечен срок от получаване на уведомлението, като същото е получено на 22.11.2019 г./. Той обаче не твърди изпълнение на задължението си и 4 в този срок. Не предлага и изпълнение в течение на процеса /каквато възможност дава чл.