Разпореждане № 1037 от 31.07.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1037 гр. Благоевград, 31.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Екатерина П. Николова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Наказателно дело частен характер № 20251210201213 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по частна тъжба, подадена от Ж. Е. Д. на 02.09.2025г. против Я. Я. Н., с която на подсъдимия е вменено деяние, квалифицирано като престъпление по чл.147 , ал.1 от НК.

Съдът при преценката си за даване ход на тъжбата по чл.252, ал.4 , вр. с чл. 247б, ал.2, т.3, вр. с чл.81 и сл. от НПК, е констатирал, че същата нередовна такава и страда от пороци, изразяващи се в следното: липсата на основни реквизити на същата по чл.81 от НПК, в това число дата или период на извършване на твърдяното престъпление, място или места на извършването му, конкретни действия, с които се счита за извършено това престъпление за всяка от различните дати, доколкото се навежда в тъжбата, че подсъдимият е извършил клевета спрямо тъжителката в някакъв период от време и на различни дати . Констатирана е и неяснота относно основанието и размера на предявеният граждански иск или искове с тъжбата. Ето защо, с нарочно разпореждане №1714/05.11.2025г. по делото, съдът е оставил тъжбата без движение, като е предоставил на тъжителката 7-дневен срок за да отстрани посочените нейни недостатъци.

В този срок е депозирана поправена тъжба с Вх.№3810/16.02.2026г. по описа на БлРС, с която са били отстранени една част от недостатъците на първоначалната тъжба /посочени са някакви конкретни дати в първоначално фиксирания период за деянието и е конкретизирано твърдяно поведение за подсъдимото лице/, но същевременно са допуснати нови нередовности, а именно: наред с твърдяната клевета по чл.147, ал.1 от НК, с тази поправена тъжба напрактика вече е въведено и ново второ престъпление –обида по чл.146, ал.1 от НК, без да се посочва кога тъжителката е разбрала за нея. Не била посочена и дата за узнаване извършването на въпросните деяния с оглед преценката на съда по допустимост на тъжбата по чл.81, ал.3 от НПК. Отделно от това, е въведена фактическа неяснота с посочените обстоятелства във връзка с тези две вече престъпления и начинът им на извършване, защото с едни и същи изявления, вменени на подсъдимия и изведени от съдържанието на негов сигнал, се поддържа, че са извършени едновременно и двете визирани деяния и същевременно с тази поправена тъжба е материализиран един граждански иск с обща цена за обезщетение за вреди, като пряка и непосредствена последица едновременно и от двете деяния.

Заради тези нови и ненапълно отстранени недостатъци в тъжбата, с Разпореждане №352/11.03.2026г., съдът отново е оставил без движение и тази поправена тъжба и отново е предоставил на тъжителката 7-дневен срок за да отстрани недостатъците й.

В предоставения й нов срок, тъжителката е депозирала чрез адв.Ю. нова поправена тъжба с Вх.№9590/22.04.2026г. по описа на БлРС, с която твърди, че поддържа отново и 1 твърдението за извършено спрямо нея престъпление, което има признаците на обида по чл.146, ал.1, предл.1 от НК, наред с първоначално заявената клевета по чл.147, ал.1, предл.1 от НК, като вече посочва и конкретна дата, на която сочи, че е разбрала за тези деяния, а именно на 24.07.2025г. С тази нова поправена тъжба, тъжителката е материализирала вече и два отделни граждански искове срещу подсъдимото лице, които са конкретизирани като претендирани обезщетения с отделен размер, във връзка с причинени вреди на същата, като пряка и непосредствена последица, за всяко от двете твърдени престъпления с признаци на обида и клевета.

Така съдът е констатирал едва към този момент, че при тази уточнена дата за узнаване от страна на тъжителката относно твърдяното поведение на подсъдимото лице, квалифицирано едновременно от нея напрактика и като обида и като клевета, е бил спазен срока по чл.81, ал.3 от НПК за първоначално подадената тъжба. Същевременно обаче съдът отчел, че отново е допусната същата фактическа неяснота относно вида и броя на вменяваните престъпления на подсъдимото лице и формата им на изпълнително деяние.

Констатирано е че в тази връзка се поддържат и два отделни искове за обезщетение относно причинени вреди на тъжителката, като пряка последица както от обида по чл.146, ал.1 от НК, така и от клевета по чл.147, ал.1 от НК.

По този начин на първо място, абсолютно недопустимо съдът е констатирал, че извън срока по чл.81, ал.3 от НПК, с последната поправена тъжба вече се вменяват 2 отделни престъпления на подсъдимото лице /по чл.146, ал.1 предл.1 и такова по чл.147, ал.1, предл.1 от НК, изхождайки от наведените фактически обстоятелства в тази поправена тъжба/, а не едно такова с правна квалификация по чл.147, ал.1 от НК, което се сочи като предмет на въпросната първоначална тъжба, въпреки че срокът за вменяване на ново второ престъпление е преклудиран с изтичането на 6-те месеца от узнаване за извършването на твърдяното престъпление, квалифицирано с първоначалната тъжба само като клевета . /Този срок, считано от посочената дата за узнаване на описаното в тъжбата поведение на подсъдимото лице /24.07.2025г./, е изтекъл към 26.01.2026г./работен и присъствен ден/. Тук следва да се посочи, че предоставеният от съда срок за снабдяване на тъжителката с писмени документи от 22.01.2026г. до 29.01.2026г., няма отношение към това уточнение и завеждане на тъжба и за второто твърдяно от подсъдимата престъпление срещу личността й, наведено за първи път едва с поправената й тъжба с Вх.№16.02.2026г. / На второ място съдът е констатирал, че абсолютно недопустимо, отново са смесени с наведените фактически обстоятелства, две различни престъпления срещу личността / по чл.146, ал.1 и по чл.147 от НК/, които са посочени вече както в обстоятелствена, така и в диспозитивна част на последната поправена тъжба, макар да касаят и описват едно и също поведение на подсъдимото лице и на една и съща дата /подаден от негова страна сигнал до СРП от дата 04.08.2024г., чрез изведен един и същи текст от този сигнал в рамките на няколко изречения./ Тези вменени твърдения на подсъдимия от посочения сигнал до СРП, едновременно се квалифицирани и с последната поправена тъжба като обида по чл.146, ал.1 от НК, с която е засегнато доброто име и достойнство на тъжителката-, че тя се почувствала обидена, и като разгласяване на позорно обстоятелства, което е клевета по чл.147, ал.1, педл.1-во от НК, а това съдът е отчел, че е процесуално недопустимо и водещо до съществено засягане на правото на защита и невъзможност за изясняване предмета на процесната тъжба и рамката на въведеното с нея обвинение спрямо подсъдимото лице.

Ето защо с ново Разпореждане по делото с №754/30.05.2026г., съдът пак е оставил тъжбата без движение и е предоставил нов 7-дневен срок на тъжителката, за да отстрани напълно и окончателно всички констатирани недостатъци в тъжбата си .

В това разпореждане съдът изрично е указал на тъжителката, че престъплението обида по чл.146, ал.1 от НК, може да се реализира с изпълнително деяние когато някой „каже“ 2 или „извърши нещо“, което е унизително за честта и достойнството на другиго, но това се случва в присъствие на засегнатото лице / в негово присъствие/. От своя страна клеветата по чл.147, ал.1 от НК, е пояснено, че може да се реализира също с две различни изпълнителни деяния : разгласяване на позорни обстоятелства и преписване на престъпление, като тук момента на узнаване на такова деяние не е елемента от фактическия състав на престъплението клевета. Именно за това е посочено на тъжителката от съда, че е абсолютно недопустимо фактически неясно като начин на извършване твърдяно престъпление, когато се сочи, че с едно и също поведение на подсъдимото лице /извадка с текст в Сигнал на подсъдимото лице, в който текст се съдържат едни и същи изречения, думи и изрази/, са реализирани едновременно и престъплението обида по чл.146, ал.1 и престъплението клевета по чл.147, ал.1 от този Кодекс. Тази конструкция на обвинението, въведена с последната поправена тъжба, съдът е посочил, че накърнява в съществена степен правото на защита, защото самият подсъдим също не може да разбере с какво конкретно изпълнително деяние и какво конкретно престъпление му се вменява по делото с тъжбата.

Това разпореждане на съда е обявено на тъжителката към 13.07.2026г. и в предоставеният й срок тя е подала поредната поправена тъжба с Вх№1895/20.07.2026г.

При запознаване с тази последна поправена тъжба, съдът констатира, че тъжителката отново не е отстранила посочените й конкретни недостатъци на тъжбата и с Разпореждане №754/30.05.2026г. по делото, като тази последна поправена тъжба напрактика е идентична по съдържание с предходната поправена тъжба и в нея отново са материализирани фактически твърдения, с които се поддържа извършването едновременно на две престъпления срещу тъжителката от страна на подсъдимото лице, сочещи на престъпление обида по чл.146,ал.1,предл.1 от НК и съответно на престъплението клевета по чл.147, ал.1, предл.1 от НК, въпреки че съдът изрично е указал на тъжителката, че въвеждането на ново престъпление с тъжбата й/ в случая и обида с правна квалификация по чл.146, ал.1 от НК/ и то след приклузивния срок по чл.81, ал.3 от НК, е процесуално недопустимо . /В тази насока е и съдебната практика- Решение №477/25.10.2001г. на ВКС, постановено по н.д.

№440/2001г. на 1-во н.о. /

Наред с това отново е посочен един и същи текст, изведен от сигнал, за който се твърди, че е изпратен от подсъдимия до СРП, с който текст, тъжителката едновременно твърди, че е обидена и оклеветена, без да е посочила и разграничила факти, които описват конкретно изпълнително деяние на първоначално посоченото като квалификация инкриминирано деяние клевета по чл.147, ал.1 от НК. Преписването на цял текст от 5 изречения в тъжбата, като извадка от въпросния сигнал на подсъдимия, както неколкоратно вече е указвано на тъжителката с разпорежданията на съда, също е процесуално недопустим начин на излагане на обстоятелствата за описване на твърдяно престъпление и извършването му, защото предполага тълкуване на текста от страна на подсъдимото лице. Тези фактически обстоятелства трябва винаги да са изложени ясно, конкретно и недвусмислено, а не да се извеждат по тълкувателен ред нито от съда, нито от подсъдимото лице и в тази насока е също цитираната практика на ВКС.

Аналогична фактическа неяснота относно обосновката на основанието за завеждане на 2-та граждански иска срещу подсъдимото лице с тъжбата към момент, е налице и не е отстранена и към момента .

Предвид изложеното, настоящото съдебно производство следва да се прекрати заради неотстранените в срок нередовности и процесуалната недопустимост на процесната тъжба , поради което на основание чл. 24, ал.5, т.2, вр. с чл.81, ал.1, предл.4 от НПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ тъжбата по делото на Ж. Ж. Е. Д. с адрес:

3 гр.Благоевград, ул.“********, със съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа по делото –гр.Б. – кантора на адв. Г. Ю., против Я. Я. Н. от гр.С., с която му е вменено едновременно престъпление с признаци на обида по чл.146,ал.1, предл.1 от НК и клевета по чл.147, ал.1, предл.1 от НК , материализирана с последната й поправена Тъжба с Вх.№18195/20.07.2026г. по описана БлРС, поради процесуална недопустимост на тази тъжба и ПРЕКРАТЯВА производството по чнхд №1213/2025г.по описа на РСБлагоевград .

Разпореждането може да се обжалва пред Окръжен съд –Благоевград в 15-дневен срок, считано от датата на съобщаването му за всяка от страните.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

4