Решение № 992 от 16.07.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 992 гр. Плевен, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20244430102183 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от „****, със седалище и адрес на управление гр.Соф**** №25, офис сграда „**** ет.2 офис 4 срещу И. Н. М. с ЕГН ********** от с.Бу*** №4. Ищецът твърди, че на 14.06.2023г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.06.2023г., на основание чл.99 ЗЗД между „**** и „**** по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит от 16.03.2022г. сключен между „**** и ответника било прехвърлено в полза на „***** изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително с всички лихви. Твърди, че Общите условия на договора за заем съдържат клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си на трето лице. Ищецът твърди, че на 16.03.2022г. „**** като посредник на „**** като заемодател и ответницата сключили договор за заем, по силата на който заемодателят се задължил да предостави на заемателя заем в размер на 700 лева. Твърди, че с полагането на подпис, ответницата е удостоверила, че е получила заема, с което кредитодателят е изпълнил задължението си. Твърди, 1 че с договора страните са уговорили годишен процент на разходите, който не може да бъде променян едностранно от заемателя. Договорили са договорната лихва да бъде в размер на 140,72 лева, като общата стойност на плащанията е в размер на 840,72 лева, платима на 21 броя равни двуседмични вноски в размер на по 44,89 лева от 30.03.2022г. до 04.01.2023г. Ищецът посочва, че страните са договорили в общите условия при забава плащането на дължима погасителна вноска, същият да дължи на заемодателя обезщетение в размер на на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми.

В заключение моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи оБщо сума в размер на 700 лева главница, 108,02 лева договорна лихва от 30.03.2022г – 04.01.2023г., както и обезщетение за забава в размер на 507,42 лева за периода 31.03.2022г. до 26.02.2024г. Претендира разноски.

В едномесечния срок ответницата не представя писмен отговор.

По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство ч.гр.дело № 1038/2024г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника. Срещу заповедта за изпълнение длъжникът е подал възражение с молба с Вх.№ 7280/13.03.2024г. С оглед подаденото възражение, с разпореждане №3116/15.03.2024г. съдът е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви искова молба. Разпореждането е получено от заявителя на 20.03.2024г. и исковата молба е подадена в едномесечния срок, на 19.04.2024г, което я прави допустима.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1038/2024г. по описа на Плевенския районен съд.

Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията 2 по чл.422 от ГПК.

В едномесечния срок ответницата не е представила писмен отговор и не е изразила становище по предявените искове. Копие от исковата молба заедно с доказателствата е връчено на ответницата на 17.05.2024г. В отрязък от съобщението, с което са връчени книжата, ответницата е уведомена за разпоредбата на чл.41 ал.2 ГПК, за задължението в случай, че е призована веднъж на посочения адрес и го е сменила, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, както и последиците от неизпълнението на това задължение.

За проведеното по делото съдебно заседание, призовката е изпратена на същия адрес и е връчена на член на домакинството, което е удостоверено с подпис.

Както в съобщението, с което е изпратен препис от исковата молба, така и в призовката, ответницата е уведомена, че в случай, че не представи в срок писмен отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу нея или да оттегли иска си. С оглед изпълнената процедура по връчването на книжата със съобщение, съдът е приел, че ответницата е редовно призован за съдебно заседание.

В проведеното на 11.07.2024г. ответницата не се е явила и не е подала молба за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:

-въпреки че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично съдебно заседание.

-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства. Представен е с исковата молба договор за потребителски кредит № 649149 към искане с № 9067101, сключен на 16.03.2022г., подписан от страните. Видно от приложения в него погасителен план, договорът е 3 изтекъл на 04.01.2023г. с плащане на последната погасителна вноска.

Договорът е подписан от страните и подписите не са оспорени от страните.

Видно от договора, в чл.4 страните са договорили, че с полагане на подписа си в договора, ответницата кредитополучател е получила в брой договорената сума в размер на 700 лева.

Представените писмени доказателства не са оспорени от страните. При така представените доказателства, съдът приема, че по делото се установиха посочените в исковата молба обстоятелства. В определението за насрочване, с което е разпределена доказателствената тежест, съдът е указал, че в тежест на ответника е да представи доказателства за извършени плащания на дължимите суми.

С оглед обстоятелството, че ответницата не е оспорила исковата молба и приложените с нея доказателства, съдът не е назначавал съдебно-счетоводна експертиза.

С оглед на така събраните доказателства, съдът приема, че предявените искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени, като на основание чл.240 ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД по реда на чл.422 ГПК, следва да бъде признато за установено, че И. Н. М. с ЕГН ********** от с.Бу*** №4 дължи на „**** ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Соф**** №25, офис сграда „**** ет.2 офис 4 сума в размер на 700 лева главница, 108,02 лева договорна лихва от 30.03.2022г – 04.01.2023г., както и обезщетение за забава в размер на 507,42 лева за периода 31.03.2022г. до 26.02.2024г, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на сумата, които суми представляват дължими по договор за кредит главница и лихва и за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №1038/2024г. по описа на РС Плевен.

При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в настоящето производство в размер на 175 лева, от които 75 лева държавна такса и 100 лева юрк.възнаграждение. За заповедното производство ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати сумата от 76,31 лева, от която 26,31 лева държавна такса и 50 лева юрк.възнаграждение.

По изложените съображения Плевенският районен съд

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79 ал.1 и чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че И. Н. М. с ЕГН ********** от с.Бу*** №4 дължи на ищеца „**** ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Соф**** №25, офис сграда „**** ет.2 офис 4 сума в размер на 700 лева главница, 108,02 лева договорна лихва от 30.03.2022г – 04.01.2023г., както и обезщетение за забава в размер на 507,42 лева за периода 31.03.2022г. до 26.02.2024г ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 26.02.2024г. до изплащане на сумата, които суми са дължими по договор за кредит № 649149/16.03.2022г. по искане № 9067101 и за които суми е издадена заповед за изпълнение № 642/27.02.2024г. издадена по ч.гр.дело №

1038/2024г. по описа на РС Плевен.

ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.1 от ГПК И. Н. М. с ЕГН ********** от с.Бу*** №4 да заплати на ищеца „**** ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Соф**** №25, офис сграда „**** ет.2 офис 4, разноски в исковото производство в размер на 175 лева и разноски по ч.гр.д. № 1038/2024г. на ПлРС в размер на76,31 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5