Решение № 6441 от 27.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6441 гр. София, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100509715 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по жалби с вх. № 10625/24.06.2025 г.; № 10626/24.06.2025 г.; № 10627/24.06.2025 г.; № 10628/24.06.2025 г. от регистъра на ЧСИ Г.Д., рег. № 537 на КЧСИ, подадени от взискателя С. Ж. П., чрез адв. С.Н., срещу разпореждането на ЧСИ, обективирано в резолюция от 09.06.2025 г. по изпълнителни дела № 20257810400537; № 20257810400538; № 20257810400540; и № 20257810400549 на ЧСИ Г.Д., рег. № № 537 на КЧСИ, с която е отказано събиране на адвокатски хонорар и платени такси по посочените изпълнителни дела.

Частният жалбоподател твърди, че длъжникът не е изплатил задълженията си по изпълнителни дела са образувани въз основа на изпълнителни листи № 3215/30.12.2024г. на Районен съд - Пловдив за сумата от 700 лв., изп. лист № 17/14.02.2025г. на Районен съд Девин за сумата от 75 лева. изп. лист № 18/14.02.2025г. на Районен съд - Девин за сумата от 325 лева и изп. лист № 3213/30.12.2024г. на Районен съд - Пловдив за сумата от 75 лева.

Излага доводи, че длъжникът по делото „Сити Кеш“ ООД не е изпълнил задължението си, както твърди преди образуването на изпълнителните дела, но задължението не е било изпълнено, тъй като сумите са били наредени по специална сметка на адв. С. П., която е разкрита на основание чл. 39 от Закона за адвокатурата и са били върнати. Моли да бъде отменено разпореждането на обективирано в резолюция от 09.06.2025г., с която не уважава претенцията за събиране на адв. хонорар и платени такси по изпълнението по изпълнителни дела № 20257810400537; № 20257810400538; № 20257810400540; № 20257810400549, като незаконосъобразен, като му бъде указано да бъдат събрани разноските за такси и адвокатски хонорар по цитираните дела.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК „Сити Кеш“ ООД, чрез адв. Х.М. - САК е депозирал становище за неоснователност на подадената жалба.

По делото са постъпили мотиви от съдебния изпълнител по реда на чл. 436, ал. 3 1

ГПК. ЧСИ излага становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок чрез надлежно упълномощено лице, срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване. Представен е документ за внесена държавна такса в съответния размер. Ето защо, тя е процесуално допустима. По съществото на жалбата, настоящият съдебен състав приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноските по изпълнението, а оспорването на тези разноски не лишава длъжника от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение (т. 2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС). Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист, чрез съответното изпълнително действие.

Съгласно нормата на чл. 95 ЗЗД, забава на кредитора е налице, когато той неоправдано не приема предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.

Съгласно константната съдебна практика /решение № 15/04.05.2011 г. по гр. д. № 1575/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 203/30.01.2012 г. по т. д. № 116/2011 г. на ВКС, II т. о, решение № 155/03.01.2018 г. по гр. д. № 4844/2016 г. на ВКС, III г. о., решение № 229 от 28.01.2015 г. по гр. д. № 4936/2013 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС/ изпадането на кредитора в забава по смисъла н а чл. 95 ЗЗД, водеща до освобождаване на длъжника от последиците на собствената му забава, е възможно в две хипотези – ако длъжникът неоправдано не приема предложената му престация и/или ако не окаже необходимото на кредитора съдействие за изпълнението.

Когато дължимата престация е парична, кредиторът изпада в забава в случай на отказ да я получи, но освобождаването на длъжника от отговорност за плащане предполага предприемане на действията, предвидени в чл. 97, ал. 1 ЗЗД - депозиране на дължимата сума в банка по местоизпълнението и уведомяване на кредитора за това. Само тогава, при липса на изпълнение от насрещната страна, е налице възможност за прилагане на чл. 96, ал. 1 и ал.

2 ЗЗД В случая дължимите суми са превеждани по служебноизвестната им банкова сметка на адв. П., тъй като същият е отказал да посочи друга банкова сметка, а при опит плащането да бъде извършено чрез пощенски запис, жалбоподателят е отказал да получи сумите и е образувал изпълнителни дела.

Неоснователни са оплакванията в жалбата, че длъжникът не е правил опит да изплати задълженията си. Ето защо следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 96, ал. 2 от ЗЗД и направените от кредиторите във връзка със събиране на това вземане разноски следва да останат в тяхна тежест. Настоящият съдебен състав намира, че действията на кредиторите по образуване на изпълнително дело срещу длъжника, заявил изрично желание да плати доброволно задължението си, са предприети в нарушение на установения в чл. 3 от ГПК принцип за добросъвестност. Наистина взискателите имат правото сами да преценят как да реализират вземанията си, но цел на осъществяването на това право следва да бъде защитата на интереса на кредиторите, а не пораждането на допълнителни, извънредни задължения за противната страна. В случая кредиторът е можел да получи доброволно изпълнение преди образуване на изпълнителното производство, с което да реализира вземането си и по този начин защити интересите си. В този контекст по отношение на длъжника следва да се приеме, че се е освободил от последиците на забавата, а в тежест на кредитора остават необходимите разноски, които е направил, поради собствената си забава, по аргумент чл. 96. ат. 2 от ЗЗД.

Предвид изложеното подадените жалби от взискателя са неоснователни, поради което следва да бъде оставена без уважение.

2

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалби вх. № 10625/24.06.2025 г.; № 10626/24.06.2025 г.;

№ 10627/24.06.2025 г.; № 10628/24.06.2025 г. . от регистъра на ЧСИ Г.Д., рег. № 537 на КЧСИ, подадени от взискателя С. Ж. П., чрез адв. С.Н., срещу разпореждането на ЧСИ, обективирано в резолюция от 09.06.2025 г. по изпълнителни дела № 20257810400537; № 20257810400538; № 20257810400540; и № 20257810400549 на ЧСИ Г.Д., рег. № № 537 на КЧСИ, с която е отказано събиране на адвокатски хонорар и платени такси по посочените изпълнителни дела.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3