Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 110 от 20.02.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 1372/2023
Вид
Решение № 110
Подписан
20.02.2024
В сила
20.02.2024
Състав
Илияна Папазова, Майя Русева, Джулиана Петкова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. София, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова при участието на секретаря Кристина Григорова като разгледа докладваното от Папазова Касационно гражданско дело № 20238002101372 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 3061 от 17.10.2023г. по касационната жалба на М. С. Е. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат Б. против въззивно решение № 3942 от 21.12.2020г. по в.гр.д. № 1711 по описа за 2022г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 28338 от 31.01.2019г. по гр.д.№ 64828/2016г. на Районен съд София и вместо това е постановено друго, с която е отхвърлен иска му срещу А. М. Е. и И. П. З., с правно основание чл.128 СК, за определяне на мерки за лични отношения с детето Е. И. З., [дата на раждане] и са присъдени разноски.

Касационното обжалване е допуснато по следните два въпроса: Контактите на дете с неговия дядо следва ли да бъдат прекъснати само, ако дядото въздейства на детето по опасен за здравето, психическото и физическото му развитие начин? и Следва ли съдът при наличие на данни, че емоционалната връзка между дядото и детето е прекъсната или до момента не е изграждана, да регламентира контактите между тях, включително и чрез защитни мерки по начин, че изграждането на такава връзка да става поетапно или такава регламентация не е в интерес на детето? Позовава се на противоречие с приетото в решения по гр.д.№ 914/2010г.на ІV г.о.и гр.д.№ 187/2018г.на ІV г.о.

В проведеното съдебно заседание, касаторът се явява лично. Той и неговият процесуален представител желаят обжалвания въззивен акт да бъде отменен и вместо това постановен 1 друг, с който да се определи режим на лични отношения. Претендира направените по делото разноски.

От ответната страна е постъпило писмено становище, чрез процесуалния представител адвокат К., за неоснователност на подадената касационна жалба. Считат, че след като е установено /с експертиза/, че детето не познава своя дядо, не е привързано към него и че касаторът не е полагал грижи за собствените деца, то не е в интерес на малолетната да осъществява контакт със своя дядо. В становището се поддържа тезата, че липсват основания да се приеме, че контактът би бил полезен за детето, като е по-вероятно той да предизвика в него смущение и объркване.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на ангажираните по делото доказателства, намира следното :

По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав споделя установената практика, съгласно която регламентираното от разпоредбата на чл.128, ал.1 СК право на лицата, които са баба или дядо на лични контакти с техните внуци, винаги следва да бъде съобразено с интереса на детето, като конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата, който винаги трябва да е водещ. С нормата на чл.128 КТ законодателят е признал на бабата и дядото самостоятелно право на личен контакт с детето. Принципът е, че в интерес на детето е да расте в нормална семейна среда, контактувайки с всеки един от близките си роднини и поддържайки близки човешки отношения. /Никое дете не може да има интерес се отчужди от близките си/. Обичайно, между дядото/бабата и техните внуци, се изгражда специална връзка. По принцип бабата и дядото притежават опит и знания, разполагат със свободно време и когато имат и желание да използват част от това време за да го прекарват със своите внуци, полагайки грижи за тях, това е в интерес и за двете страни – за дядото и бабата това е извор на радост, а внуците получават повече внимание, добро отношение и обич, които те ценят. Създаването на добри отношения чрез осъществяването на личен контакт между внуците и техните баба и дядо, следва да се стимулират и подпомагат, включително от родителите и техния приятелски кръг, от роднините и институциите. /вж.решение по гр.д.№ 4889/21г.на ІV г.о./ Изпълнявайки задължението си да следи за интереса на детето, ако съдът установи наличието на проблем във взаимоотношенията между дядо/баба и внук/внучка, той е длъжен да предприеме подходящи мерки, включително и като ограничи периодът, в който се осъществява контакта или като постанови той да се осъществява в присъствието на представител на Дирекция "Социално подпомагане", която институция се утвърди, като гарант за защита на публичния интерес при осъществяване на държавната политика за закрила на децата. Контактите на дете с неговите дядо и баба следва да бъдат прекъснати само, ако по надлежния ред бъде установено, че с поведението си дядото/бабата/ въздействат на детето по опасен за неговото здраве или за психическото и физическото му развитие начин. Когато се установи, че емоционалната връзка между дядото /бабата/ и детето е прекъсната или до момента такава не е изграждана, съдът следва да положи усилия за създаването й, регламентирайки контактите между тях по адекватен начин, включително и чрез защитни мерки, за да е възможно изграждането на връзката да става поетапно и 2 постепенно. Наличието на влошени отношения между дядото/бабата и родителите на детето не е критерий, възпрепятстващ установяването на връзка с детето. Когато за дядото/бабата е установено поведение, което накърнява интересите на родителите, но не е установено, подобно поведение спрямо детето, не е в интерес на последното, то да бъде лишено от възможност за лични отношения със своите дядо и баба /вж.решение по гр.д.№914/2010г. на ІV г.о./ Настоящият съдебен състав споделя установената практика с решения по гр.д.№ 4353/2018г.на ІV г.о. и по гр.д.№ 799/2018г.на ІV г.о., съгласно които възрастта на детето и здравословното състояние на неговите баба и дядо са едни от определящите фактори дали и с какво продължителност следва да бъдат определени мерките по чл.128 КТ. В хипотеза, когато продължително време не са осъществявани контакти между дядо/баба и внуче, за да не възникне неоправдан риск, съдът – когато прецени, че въпреки прекъсването, контактите са в интерес на детето – следва да определи защитни мерки, които да са в присъствието на определено лице или на определено място.

В случая фактите са следните:

Настоящият иск е предявен на 14.11.2016г. Ищецът е дядо на малолетната Е., [дата на раждане] , която е дете на неговата дъщеря А. Е.-З.. Понастоящем той е на 79г.,а детето на 7г. Ищецът е пенсионер. Живее сам, в собствено жилище /апартамент/, находящ се в [населено място]. Безспорно е, че отношенията между него и неговата дъщеря А. са изключително влошени и те не желаят да поддържат контакт./Той има и друга дъщеря, от друг брак, която има двама сина, като той не поддържа връзки и с тях/. А. е била отгледана само от майка си, с която ищецът се е развел още през 1989г., когато дъщеря му е била на 4 години. Ищецът не се е интересувал от нея, не е плащал издръжка, не са поддържали връзка /видно от показанията на свидетелката С., която е сестра на бившата му съпруга/, а според обясненията на А. Е., когато тя е направила опит да възобнови контактите с баща си, той й е наговорил само обидни думи. Според свидетелката С. – ищецът е „много агресивен и опасен човек“, „злобен“, особено след употреба на алкохол. Според свидетелката, на ищеца е предоставен шанс да види внучката си, когато тя е била бебе, но тогава той е започнал да отправя обиди към майката на детето.

Детето Е., се отглежда от майката си /дъщеря на ищеца/, подпомагана от нейния съжител.

Майката и бащата на Е. са разведени. Детето Е. контактува с баба си, но не и с дядо си по майчина линия. Родителите на Е. не са съгласни детето да контактува с дядо си, защото считат, че той няма необходимия капацитет за това и би оказал негативно влияние върху психо-емоционалното развитие на детето. Свидетелката С. /приятелка на А. Е./ установява, че бащата винаги е бил агресивен към дъщеря си и винаги й е причинявал страдание.

Именно заради лошото отношение към нея, тя не желае детето Е. да има връзка с дядо си.

Според свидетелите К. и Н. – ищецът има голямо желание да вижда внучката си Е.. Според свидетеля К., той лесно контактува с деца /вж.стр.42 от гр.д.№ 64828/16г.на СРС/, а според свидетелката Н. винаги е говорил с гордост за децата си. Двамата са единни, че страда от невъзможността да поддържа лични отношения с Е..

По делото е прието заключение на съдебно-психологическа експертиза /вж.стр.47 от гр.д.№ 9366/19г.на СГС/, съгласно което „детето няма формирано отношение към дядо си, нито 3 позитивно, нито негативно“. Според експерта - успехът на евентуален бъдещ контакт зависи изцяло от „подкрепата на родителите и непосредственото държание на дядото спрямо тях и детето“. Той посочва и че „от психологическа гледна точка детето би имало полза от това да познава разширения си роднински кръг и да получава допълнителна обич, за да се чувства ценено и поощрявано, а не ограничавано в контактите със своите родственици“. Относно способността на дядото да се грижи за детето в същото заключение е посочено, че той като психологически типаж може да бъде отнесем към т.нар.“акцентуирани личности /граничен вариант на нормата, включващ по- изразени особености на характера и нагласите, недостигащи обаче до степен на личностно разстройство или други психопатологични състояния/, като не са налице основания от психологическа гледна точка, той да бъде лишен от право да контактува със своята внучка“. Независимо от това, следва да се имат пред вид и някой неизбежни възрастови фактори: начални когнитивни изменения, изразяващи се в повишена изтощаемост и забавеност на психичното темпо, паметови и репродуктивни затруднения, обстоятелственост на мисленето, по-бавно съобразяване и реагиране в нови и необичайни ситуации“. Според експерта „евентуалните бъдещи контакти с детето следва да бъдат провеждани в присъствието на друго лице“.

Делото е за втори път пред касационната инстанция след като с решение № 60270 от 21.01.2022г. по гр.д.№660/2021г., състав на ІV г.о. на ВКС е отменил постановения въззивен акт и е върнал делото за ново разглеждане със задължителни указания „за изготвяне на нов социален доклад, който след посещение в дома на ищеца да даде заключение за условията му на живот и възможностите му да общува с детето“ и за назначаване на комплексна психиатрична и психологическа експертиза относно личностната, характеровата и психическата годност на ищеца да общува с детето и да се установи дали той страда от психично заболяване.

След връщане на делото са постъпили два нови социални доклада. Съгласно първия /изх.№ ПР/Д-С-СК/92-001 от 20.05.2022г.на АСП/ – жилището на ищеца е със занижени хигиеннобитови условия, като не са създадени условия за пребиваване на дете. Според същия – е в интерес на детето Е. да общува с дядо си по майчина линия, но в присъствие на значим възрастен за нея. Според втория /изх.№ ПР/Д-С-М/110-001 от 1.06.2022г.на АСП/ - при Е. и майка й не са настъпили нови актуални обстоятелства от предходното социално проучване.

Прието е и заключение на комплексна психиатрична и психологическа експертиза, в което относно ищеца е посочено следното: Той не е практикувал ролята на дядо и на грижещ се за дете възрастен в живота си, т.е. той няма опит. „Притежава слаб личностен ресурс да отчита чувствата, преживяванията и гледната точка на друг човек“. Не страда от психично заболяване в тесен смисъл. Установяват се когнитивни промени, изразени в лека степен.

Според експертите „М. Е. не притежава нужните умения да полага грижи за детето Е., нито може да се допусне , че има добър ресурс да развие такива“. Освен това, според тях, съществува риск евентуалният контакт между дядото и детето да „донесе смущение и объркване у детето, доколкото е твърде вероятно дядото да не успява да се въздържа от негативни коментари по отношение на бабата на детето“.

При тези доказателства, въззивният съд е приел, че не е в интерес на детето да има лични 4 отношения с дядото, защото той не е полагал грижи за нито едно от децата си и не поддържа връзка с членовете на разширеното си семейство, обичайно използва нецензурни изрази по отношение на бившите си съпруги и вероятно ще е в невъзможност да се въздържа от отрицателни коментари, с което би бил неподходящ пример за подрастващо дете. Държал се е агресивно към своите деца, не е практикувал ролята на грижещ се възрастен за дете и не разполага с добър ресурс за развитие на подобни умения, според заключението на приетата по делото комплексна експертиза. Не разполага с подходящи жилищни условия за пребиваване на детето в дома му, където хигиенно-битовите условия са занижени /според проведеното от АСП,Д „СП“Сердика социално проучване/. Родителите на детето се страхуват да му разрешат да се вижда с него, заради психологическите травми, които той е нанесъл на майката на детето /неговата дъщеря/ и разочарованието, което е предизвикал у нея с поведението си. Детето не познава дядо си и между тях няма изградена емоционална връзка. Според въззивния съд, определянето на мерки за лични отношения към настоящия момент би поставило в неопределен риск детето Е. от емоционално травмиране, смущаване и объркване.