Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 22.04.2021, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
61/2021
Подписан
22.04.2021

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.21, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.222, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.60 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.90, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • § 1, т.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.208 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1, изр.второ · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3, пр.първо · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.120, ал.2 · Конституция на Република България

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Русе, 22.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ при секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д. № 61 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А.П. ***, чрез процесуалния му представител, против решение № 260013/08.01.2021 г., постановено по АНД № 1873/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № 20-1085-002500/11.08.2020 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе. С наказателното постановление, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.първо от същия закон, на касатора са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Като касационни основания се сочат неправилното приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с изискването за мотивиране на постановения съдебен акт. Касаторът поддържа, че двумесечният срок по чл.143, ал.15 от ЗДвП за регистриране на придобития лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № РР 9989 АН попада в материалния обхват на чл.4, ал.1, т.1 от ЗМДВИППП, както е приела и въззивната инстанция.

Неправилно обаче районният съд счел, че последната норма поражда действие от 09.04.2020 г., т.е. от датата на влизане в сила на изменението й с ДВ, бр. 34 от 9.04.2020 г., към който момент срокът по чл.143, ал.15 от ЗДвП вече бил изтекъл. Акцентира на обстоятелството, че правилото, съдържащо се в чл.4, т.1 от ЗМДВИППП, не е било изменяно с ДВ, бр.34 от 9.04.2020 г. и по съдържание то съответства на първоначалната редакция на текста, приет с ДВ бр.28 от 24.03.2020 г., който има обратно действие (ex post facto), тъй като е в сила от 13.03.2020 г. Сочи, че в обжалвания съдебен акт липсват каквито и да било мотиви защо въззивната инстанция приема, че касаторът е осъществил състава на вмененото му административно нарушение от субективна страна при условие, че не той е приобретател на посоченото МПС и поради това за него не съществува задължението по чл.143, ал.15 от ЗДвП. Иска се отмяната на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмено възражение, в което изразява становище за неоснователност на жалбата и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за основателност на касационната жалба и счита, че въззивното решение и потвърденото с него наказателно постановление следва да бъдат отменени.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните във въззивното производство доказателства се установява, че с договор за продажба с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 141/13.01.2020 г. (а не както погрешно е посочил районният съд – от 15.01.2020 г.) на нотариус Ева Добрева, № 755, район на действие Районен съд – Разград, процесният лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № РР 9989 АН, бил закупен от Десислава Стефанова Дъчева, с която касаторът живеел на съпружески начала, видно от мотивите към постановление от 18.06.2020 г. по преписка № 2735/2020 г. по описа на РРП. Данните за прехвърляне на собствеността върху това МПС били подадени от информационната система на Нотариалната камара към информационната система на МВР по електронен път, на основание чл.16, ал.1 и ал.5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. – електронна преписка от портала на МВР № 9897/49983 от 13.01.2020 г. На 13.01.2020 г. в 16:03 часа, въз основа на така подадената информация, била извършена служебна промяна по регистрацията на МПС чрез регистриране на посочения договор за неговата продажба. От саморъчните обяснения на П. от 18.05.2020 г. става ясно, че макар собственик на автомобила да е Дъчева, фактическите действия по неговото придобиване и последващите действия по възлагането на неговия ремонт били извършени от него като той бил наясно и със задължението за отразяване на промяната в собствеността в сектор „Пътна полиция“ – Русе. Няма спор, че заявление за регистриране на процесното МПС в законоустановения двумесечен срок не е било подадено от Дъчева. Видно от приложената справка от АИС-КАТ, на 15.03.2020 г., в 18:30 часа, на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, било извършено служебното прекратяване на регистрацията на лекия автомобил с рег. № РР 9989 АН, а табелите с посочения регистрационен номер били обявени за невалидни. Според фактическите констатации в АУАН бл. № 550003/18.05.2020 г., ползващ се с презумптивна доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, на 18.05.2020 г., около 08:35 часа, било установено, че касаторът управлява посочения автомобил, с вече прекратена регистрация, по ул.“Вега“ в гр.Русе, до № 11, в посока бул.“Христо Ботев“.

За да потвърди обжалваното пред него наказателно постановление районният съд приел, че разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП попада в материалния обхват на чл.4, ал.1 от ЗМДВИППП, но последната породила действие на 09.04.2020 г., към който момент двумесечният срок за регистриране на придобитото МПС вече бил изтекъл. Този извод е неправилен.

Регистрацията на автомобила, управляван от касатора, била прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Посоченият в чл.143, ал.15 от ЗДвП ред за прекратяване на регистрацията, а именно – чрез отбелязване в автоматизираната информационна система (АИС), не означава, че това отбелязване не е предшествано от издаването на индивидуален административен акт – волеизявление, с което се преценява налице ли са предвидените в разпоредбата предпоставки, а именно - неизпълнение на задължението за регистриране на пътното превозно средство в двумесечен срок.

Съответният орган обективира волеизявлението си по констатиране на един вече възникнал друг юридически факт (неизпълнение на задължението за регистриране на пътното превозно средство в двумесечен срок), чрез отбелязването в АИС.

Следователно, прекратяването на регистрацията в разглежданата разпоредба е обусловена от издаването на индивидуален административен акт по чл.21, ал.2 от АПК.

Независимо, че в ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. това не е посочено изрично, по силата на чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България волеизявлението за служебно прекратяване на регистрацията на ППС подлежи на оспорване пред съда, като по този начин се гарантира правото на собственика на превозното средство на съдебна защита (в този смисъл изрично определение № 2785 от 1.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1828/2021 г., VII о.).

Този административен акт е издаден на 15.03.2020 г. като още в същия ден, в нарушение на закона – чл.90, ал.1 от АПК и чл.268, т.1 то АПК, без той да е бил влязъл в сила и при липса на предвидено от закона или допуснато с разпореждане по чл.60 от АПК негово предварително изпълнение, са предприети фактическите действия по неговото изпълнение чрез отбелязване на прекратяването на регистрацията на автомобила в АИС, на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП и чл.18б, ал.1, т.10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Няма данни актът да е бил съобщаван на собственика на автомобила. Дори и да се приеме, че нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП съдържа фикция, че последният знае за издаването на този акт предвид липсата на предприети от него действия по регистрация на превозното средство в двумесечния срок от придобиването му, поради което срокът за съдебно обжалване тече за собственика на автомобила от 15.03.2020 г., то този процесуален срок (срокът по чл.149, ал.1 от АПК) е бил спрян по силата на чл.3, т.1 от ЗМДВИППП. Според тази разпоредба, в първоначалната й редакция, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда. След изменението с ДВ, бр.34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., разпоредбата предвижда, че за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението. В раздел III “Административни съдебни производства” от посоченото приложение към закона не е предвидено изключение за сроковете по оспорване на индивидуалните административни актове по ЗДвП, какъвто е настоящия случай. Следователно, както беше посочено, по силата на чл.3, т.1 от ЗМДВИППП срокът за съдебно обжалване на индивидуалния административен акт по чл.21, ал.2 от АПК, който обуславя предприемането на изпълнителните действия по прекратяване на регистрацията на ППС в АИС съгласно чл.143, ал.15 от ЗДвП, е било спрян от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение.

Самото извънредно положение е обявено с решение на НС обн. в ДВ бр. 22, от 13.03.2020 г., първоначално с продължителност, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г. С решение на НС обн. в ДВ бр.33 от

07.04.2020 г. неговият срок е удължен до 13.05.2020 г. По силата на § 13 от ПЗР към ЗИДЗЗ (ДВ, 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Следователно срокът за обжалване на административния акт, по силата на който са предприети фактическите действия по прекратяване на регистрацията, е започнал да тече, считано от 21.05.2020 г. В случая проверката, при която е установено, че касаторът управлява процесния автомобил, е извършена на 18.05.2020 г., т.е. преди още срокът за оспорване на този акт да е започнал да тече. Тъй като към тази дата невлезлият в сила административен акт не е подлежал на изпълнение, фактическите действия по прекратяването на регистрацията на автомобила чрез отразяването на това обстоятелство в АИС, извършени още на 15.03.2020 г., се явяват незаконосъобразни.

Съставът на административното нарушение по чл.175, ал.3, пр.първо от ЗДвП изисква управляваното МПС да не е регистрирано по надлежния ред. За да бъде налице този елемент налице, в случаите на предшестваща редовна регистрация на превозното средство, е необходимо тя да е била законосъобразно прекратена впоследствие, което условие не е изпълнено. Предприетите незаконосъобразни изпълнителни (фактически) действия по отразяване прекратяването на регистрацията на автомобила в АИС не са довели до целения с тях ефект и към датата на извършената проверка – 18.05.2020 г. същият, от гледна точка на закона, не е бил с прекратена регистрация.

Следва да се добави, че самият двумесечен срок по чл.143, ал.15 от ЗДвП за регистриране на превозното средство първоначално е попадал в приложното поле на чл.3, т.2 от ЗМДВИППП. Тази разпоредба, в първоначалната й редакция, до изменението с ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., е предвиждала, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Срокът по чл.143, ал.15 от ЗДвП е именно такъв друг срок, който е предвиден в нормативен акт и с изтичането на който се прекратяват права (регистрацията на превозното средство) за частноправните субекти. Щом автомобилът е бил придобит на 13.01.2020 г., то двумесечният срок изтича на 13.03.2020 г., т.е. в първия ден от обявеното в страната извънредно положение, поради което попада в темпоралния обхват на посочената норма. Така срокът по чл.143, ал.15 от ЗДвП в случая е спрян в последния ден от него. С ДВ, бр.34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., разпоредбата на чл.3, т.2 от ЗМДВИППП е изменена като от нейното приложно поле отпадат „другите срокове“, сред които попада и срокът по чл.143, ал.15 от ЗДвП, който може да бъде определен като прекратителен (краен) такъв. Разпоредбата на § 13, ал.1 от ЗР към ЗИДЗМДВИП (ДВ, бр. 34 от 9.04.2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) предвижда, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно "други срокове" в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в "Държавен вестник". Така двумесечният срок за регистрацията на процесното МПС първоначално попада в приложното поле на понятието „други срокове“ по смисъла на чл.3, т.2 и поради това е бил спрян в последния негов ден, по силата на чл.3, т.2 и § 13, ал.1 от ЗР към ЗИДЗМДВИП (ДВ, бр. 34 от 9.04.2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) и би следвало да продължи да тече, считано от 17.04.2020 г. След изменението чл.3, т.2 от ЗМДВИППП обаче посоченият срок занапред попада в обхвата на чл.4, ал.1, т.1 от същия закон.