Решение № 3665 от 07.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3665 гр. Пловдив, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330101357 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от И. Н. Н., ЕГН **********, против „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283 (с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), с която са предявени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26 ЗЗД, вр. с чл. 143 и чл. 146 ЗЗП за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер от 995.36 лева, представляваща вземане по клаузи за неустойка, което вземане произтича от предсрочно прекратени договори за мобилни услуги и договори за лизинг на устройства за абонатен номер ****.

В исковата молба се твърди, че ищцата е потребител на предоставяните от ответното дружество услуги, с абонатен номер ****, по силата на възникналите между страните правоотношения, както следва: договор за мобилни услуги от 17.10.2019 г. за предпочетен номер +**** и избран абонаментен план „Тотал +“, при месечен абонамент от 12.99 лева, с период на действие 17.10.2019 г. – 17.10.2021 г.; договор за лизинг от 17.10.2019 г., сключен във връзка с договор за мобилни услуги от дата 17.10.2019 г., като по силата на договора за лизинг ищцата получила устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Black, при месечна вноска от 18.99 лева, за срок 23 месеца; договор за мобилни услуги от 29.11.2019 г. за предпочетен номер +**** и избран абонаментен план ,Любимец“, при месечен абонамент от 3.99 лева, с период на действие 29.11.2019 г. – 29.11.2021 г.; допълнително споразумение от 19.10.2020 г. към договор за мобилни услуги, по силата на което е избран абонаментен план „Тотал+“, с месечни абонамент за номер +**** в размер на 18.99 лева, с период на действие от 19.10.2020 г. – 19.10.2022 г., към което ищцата получила на лизинг устройство SAMSUNG Galaxy АЗ 1 64GB Dual Black, при месечна вноска от 20.59 лева, за срок 23 месеца; допълнително споразумение от 04.06.2020 г. към договор за мобилни услуги, по силата на което е избран абонаментен план „Тотал +“, с месечният абонамент за номер +**** в размер на 44.99 лева, с период на действие от 04.06.2020 г. – 04.06.2022 г., към което ищцата получила на лизинг устройство SAMSUNG Galaxy S20 Ultra 1

128GB Grey, при месечна вноска от 71.99 лева, за срок 23 месеца; договор за мобилни услуги от 17.03.2021 г. за предпочетен номер +**** и избран абонаментен план „Тотал +“, при месечен абонамент от 13.99 лева, с период на действие от 17.03.2021 г. – 17.03.2023 г.; договор за мобилни услуги за номер +****, както и договор за лизинг, по силата на който ищцата получила устройство NOKIA 4.2 Dual Pink Sand.

Твърди се, че по горепосочените договори и допълнителни споразумения било уговорено задължение за заплащане на неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода на договора, като максималният размер не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти.

Ищцата твърди, че всичките й договорите били предсрочно прекратени от ответното дружество, поради неплатени в срок задължения.

След справка в офис на ответното дружество и след депозирана от нея молба, получила фактура с включена в нея сума в общ размер на 995.36 лева – дължима неустойка поради предсрочно прекратяване на договори за услуги, начислена за периода 10.08.2021 г. – 09.09.2021 г., със срок на плащане – 25.09.2021 г.

Сочи, че вземането за неустойка в общ размер на 995.36 лева включва сумата в размер на 477.01 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги, както следва: 50 лева за номер +****; 94.74 лева за номер +****; 90.99 лева за номер +****; 40.37 лева за номер +****; 149.39 лева за номер +****; 51.52 лева за номер +****, както и сумата в размер на 518.35 лева, представляваща неустойка за закупени устройства на лизинг, както следва: 71.47 лева за устройство NOKIA 4.2 Dual Pink Sand;

114.93 лева за устройство SAMSUNG Galaxy А31 64GB Dual Black; 6.68 лева за устройство SAMSUNG Galaxy A20e 32GB Dual Black и 325.27 лева за устройство SAMSUNG Galaxy S20 Ultra 128GB Grey.

Счита, че не дължи начислените й от ответника суми за неустойка, тъй като същите били прекомерни, а освен това и клаузите, предвиждащи заплащането на неустойка били противоречащи на добрите нрави и неравноправни.

Изтъква, че договорът с мобилния оператор е сключен при предварително определени условия. Твърди, че не е имала възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка с оглед начина на попълване на договора и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на мобилния оператор. Сочи, че видно от самия договор и приложенията, същите са бланкови и не са били предмет на предварително договаряне между страните, респ. ищцата не е имала възможност да влияе върху съдържанието им. Счита, че в случая не е налице индивидуално договаряне на клаузите от договора, касаещи отговорността на страните и дължимата неустойка. Позовава се на разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и на ДиректИ. 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

На следващо място сочи, че неустойка в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, се приема за нарушение по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика.

Наред с това счита, че клаузите, предвиждащи заплащането на неустойка по процесните правоотношения, противоречат на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.

3 ЗЗД, тъй като нарушават принципа на справедливост, създават условия за неоснователно обогатяване, излизат извън обезпечителната и обезщетителна функции и не държат сметка за реалните вреди от неизпълнението и причините за прекратяването.

Предвид изложеното, моли предявения иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество „Йеттел България” ЕАД (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД), със становище за 2 неоснователност на предявените искове.

Твърди, че ищцата имала качеството потребител на услуги, предоставяни от ответното дружество, като титуляр по следните сключени договори за мобилни услуги и договори за лизинг: договор за мобилни услуги № 624412548 от 17.03.2021 г. за номер +****, с месечен абонамент – 13,99 лева, ведно с договор за лизинг на мобилно устройство SANSUNG Galaxy S21 256GB White, с месечна лизингова вноска – 80,99 лева; допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № 043410595 от 19.10.2020 г. за номер +****, с месечен абонамент – 18,99 лева, ведно с договор за лизинг за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А31 64GB Dual Black, с месечна лизингова вноска – 20,59 лева; допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № 038548657 от 04.06.2020 г. за номер +****, месечен абонамент – 44,99 лева, ведно с договор за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S20 Ultra 128GB Grey, с месечна лизингова вноска – 71,99 лева; договор за мобилни услуги № 622803554 от 24.01.2020 г. за мобилен номер +****, с месечен абонамент – 27,99 лева, ведно с договор за лизинг на мобилно устройство NOKIA 4.2 Dual Pink Sand, с месечна лизингова вноска – 6,59 лева; договор за мобилни услуги № 622538388 от 29.11.2019 г. за мобилен номер +****, с месечен абонамент – 3,99 лева; договор за мобилни услуги № 622349565 от 17.10.2019 г. за мобилен номер +****, с месечен абонамент – 12,99 лева, ведно с договор за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Black, с месечна лизингова вноска – 18,99 лева.

Ответникът сочи, че в качеството си на страна по договорите, предоставяща мобилни услуги, е осигурявал достъп до същите, като срещу изпълнение на това свое задължение ежемесечно били издавани фактури, съобразно потреблението и избраните абонаментни планове.

Твърди, че на 03.09.2021 г. горепосочените договори за мобилни услуги и договори за лизинг са прекратени от страна на ответното дружество преди изтичане на съответните срокове по тях, поради липса на постъпили плащания от страна на ищеца по вече издадени фактури.

Сочи, че крайният срок на договорите е различен, като размерът на начислената неустойка, макар и определен в размер на месечните абонаментни такси до края на срока на договора, представлява стойност от максимум три месечни абонаментни такси по всеки договор и счита, че това не я превръща в прекомерна или накърняваща добрите нрави.

В резултат на предсрочното прекратяване, на потребителя била начислена неустойка на основание чл. 9 /чл. 11 в параграф „Условия“, в зависимост от съответния договор за мобилни услуги. Съгласно посочената клауза, фигурираща във всички изброени договори, в случай на прекратяване на услугите, предоставяни на потребителя от дружеството, преди изтичане на срока по договора по вина или инициатИ. на потребителя, последният дължи неустойка за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи, според условията на плана, месечни абонаменти, но за не повече от три месеца.

Поради предсрочното прекратяване на договорите за лизинг била начислена неустойка, която е част от разликата между стандартната цена на мобилното устройство и преференциалната цена, уговорена между страните при сключване на договорите за лизинг.

Сочи, че общият размер на всички начислени неустойки по процесните договори за мобилни услуги и договори за лизинг е отразен във Фактура № 7325104635 от 10.09.2021 г., с краен срок за плащане – 25.09.2021 г.

Твърди, че непогасените задължения възлизат на сумата от общо 995.36 лева, от която: сумата 477.01 лева, представляваща сбор от неустойките по договор за мобилни услуги № 622538388 от 29.11.2019 г. за мобилен номер +**** (неустойка в размер на 50 лева); договор за мобилни услуги № 622803554 от 24.01.2020 г. за мобилен номер +**** 3

(неустойка в размер на 94.74 лева); допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № 043410595 от 19.10.2020 г. за номер +**** (неустойка в размер на 90.99 лева); договор за мобилни услуги № 622349565 от 17.10.2019 г. за мобилен номер +**** (месечен абонамент в размер на 40.37 лева); допълнителни споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № 038548657 от 04.06.2020 г. за номер +**** (неустойка в размер на 149.39 лева); договор за мобилни услуги с № 624412548 от 17.03.2021 г. за номер +**** (неустойка в размер на 51.52 лева) и сумата 518.35 лева, представляваща сбор от неустойките по договор за лизинг № 622803554 от 24.01.2020 г. на мобилно устройство NOKIA 4.2 Dual Pink Sand за мобилен номер +**** (неустойка в размер на 71.47 лева); договор за лизинг № 043410595 от 19.10.2020 г. на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А31 64GB Dual Black за номер +**** (неустойка в размер на 114.93 лева); договор за лизинг № 622349565 от 17.10.2019 г. на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Black за мобилен номер +**** (неустойка в размер на 6.68 лева); договор за лизинг № 038548657 от 04.06.2020 г. на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S20 Ultra 128GB Grey за номер +**** (неустойка в размер на 325,27 лева).

Твърди, че прекратяването на договорите за мобилни услуги и договорите за лизинг е настъпило поради виновно неизпълнение от страна на потребителя. Това довело до начисляване на уговорените между страните неустойки по абонатния номер на ищцата, която била наясно с условията по договорите още при тяхното сключване, като с подписването им се обвързала с всички последици от тяхното изпълнение и следвало да носи отговорност в случай на неизпълнение на договорните ангажименти, каквото по своята същност представлявало неплащането на дължимите суми по издаваните месечни фактури.

Сочи, че ищцата не е изпълнила изцяло задълженията си до края на посочените в договорите срокове, поради което на основание чл. 9 от същите договори дължи заплащане на неустойките, начислени в резултат от предсрочното им прекратяване. Излага подробни съображения по отношение на начислените неустойки. Сочи, че в настоящия случай са реализирани две от функциите на неустойката, а именно да обезщети изправната страна от неизпълнение на задължението на длъжника и в същия момент да го санкционира за това, че не е спазил договорните си задължения, както ги е поел с подписването на договора. Твърди, че неустойката е начислена, както е уговорено между страните и се явява парично обезщетение в полза на ответното дружество за това, че ищецът, неизпълнявайки своето задължение, е допринесъл за това да не се спазят уговорените срокове, а дружеството е предоставяло непрекъснат и необезпокояван достъп до мрежата си за ползване на предоставяните от него услуги. Поради изложеното счита, че начислената неустойка е дължима от ищеца.