Решение № 3881 от 04.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3881 гр. София, 04.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110128980 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу В. Г. Б. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 5 151,54 лева, представляваща стойност на главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № [№], 764,71 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 20.10.2021 г. върху главницата за доставена топлинна енергия; 151,22 лева, представляваща стойност на главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г. и 7,30 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.10.2018 г. до 20.10.2021 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми по ч. гр. дело № 61824/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.11.2021 г.

Ищецът твърди, че между него и ответницата В. Б., в качеството й на собственик на топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № [№], а с това и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че за времето от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е доставил до имота топлинна енергия, като ответницата не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма], в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от 1 изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., В. Б., като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Същата не е погасила в срок дължимите суми, както следва: 5 151,54 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., 764,71 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 20.10.2021 г. върху главницата за доставена топлинна енергия, 151,22 лева – цена за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г. и 7,30 лева - лихва за забава за периода от 31.10.2018 г. до 20.10.2021 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия. За тези суми в хода на производството по ч. гр. дело № 61824/2021 г. по описа на СРС, 51-ви състав в полза на ищеца и срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, като с оглед дадени от съда указания по реда на чл. 415 ГПК дружеството предявява процесните установителни искови претенции, имащи за предмет посочените вземания. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.10.2021 г. до окончателното й заплащане. С тези съображения [фирма] обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата В. Б., чрез пълномощника си адв. И. Д., оспорва исковете по основание с довод, че същата не е задължено лице за заплащане на потребената в имота топлинна енергия, тъй като не е собственик или ползвател с учредено вещно право на ползване по отношение на процесния имот за исковия период. Не оспорва количеството на доставената до имота топлинна енергия и не твърди Б. да е извършвала плащания за погасяване на процесните суми. Оспорва вземания за периода месец май 2018 г. – месец септември 2018 г. с доводи за погасяването им с изтичане на тригодишен давностен срок по чл. 111, б. в ЗЗД. Намира, че началото на погасителната давност за сумите по месечните фактури е от изтичане на 45-дневния срок от датата на издаването им, предвиден в Общите условия на топлофикационното дружество като срок за заплащане на сумите. Счита, че последващото издаване на кредитни известия не е от естество да промени началния момент на давността. Оспорва [фирма] да е носител на вземанията, свързани с дяловото разпределени на топлинна енергия, доколкото тази услуга се извършва от друго дружество. С тези доводи ответната страна отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца [фирма] не изразява становище по същество относно предявените искови претенции.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 6182482021 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав. Съдът, като съобрази, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира процесните искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

2

Основателността на исковете, имащи за предмет вземания за цена на потребена топлинна енергия и на услугата дялово разпределение предполага установяване от страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, възникването и съществуването между него и ответницата на облигационно отношение (обусловено от притежавано от ответната страна право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата) през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, отчетени чрез изправно средство за търговско измерване, при което за ответницата е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер, както и наличието на основание за спиране/прекъсване на давността.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл са е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов клиент“е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на чл. 12, т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.

Както беше изяснено, с отговора на исковата молба ответницата изрично оспорва предявените искове по основание, отричайки през релевантния период да е била ползвател или собственик на процесния топлоснабден имот, което обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.

Събраните по делото писмени доказателства сочат, че с договор за продажба на държавен недвижим имот от 14.03.1991 г. по реда на Наредбата за държавните имоти председателят на ИК на Общински народен съвет „Връбница“, въз основа на Заповед № ДИОЗ-125/05.08.1991 г., продава на В. Г. Б. – ответницата по делото, в качеството й на купувач, следния държавен недвижим имот, находящ се в [адрес], представляващ апартамент, състоящ се от дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 44,75 кв. м., принадлежащите към него избено помещение № 16 с полезна площ от 3,44 кв.м., с идеални части от общите части на сградата и 3,643 % от правото на строеж върху мястото, срещу задължението за заплащане на покупно-продажна цена, заплатена към момента на сключване на договора – с квитанция от 14.03.1991 г. В клаузата на т. 5 от договора е 3 отразено, че съгласно чл. 18 от Закона за собствеността договорът прехвърля правото на собственост върху недвижимия имот, без да е необходима нотариална форма.

Съдържащите се в това писмено доказателство данни обуславят извода, че процесният недвижим имот е придобит от ответницата В. Б. по силата на вещно-прехвърлителния ефект на договора за продажба на държавен недвижим имот от 14.03.1991 г. съгласно Наредба за държавните имоти (приета с ПМС от 15.09.1975 г., отм. ДВ бр. 82 от 27.09.1996 г.). Съгласно клаузата на чл. 111, ал. 1 от последната продажбата на жилища от държавния жилищен фонд се извършва от общинските народни съвети по местонахождението на имотите въз основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет – арг. чл.

120, ал. 1 от Наредбата. Предвидено е също, че въз основа на заповедта, за продажба се сключва договор, подписан от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет (определен от него член на ИК) и от купувача – чл. 121, при предварително (преди сключване на договора) внасяне на цената на жилището – изцяло в брой или в брой и чрез заем от ДСК. В клаузите на чл. 121, ал.4 и ал. 5 от Наредбата е предвидено също, че купувачът на жилището придобива право на строеж върху мястото/идеална част от него, а при жилище в етажна собственост – и върху идеални части общите части на сградата.