Решение № 20 от 14.01.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 20 гр. ПЛОВДИВ 14. 01. 2019 г.

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 14. 12. 2018 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА

ЧОЛАКОВА с участието на секретаря Катя

Митева, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ т. дело № 609 по описа на ПАС за 2018 г., установи следното:

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Предмет на същото е изходяща от „Д.“ ЕООД, *** и Г. П. П. в качеството му на Е. Т. с фирма „Г.-Ф. - Г. П.“, ЕИК *********, **** въззивна жалба против постановеното от С. окръжен съд по т. дело № 30/2016 г. решение, с което са отхвърлени предявените от „Д.“ ЕООД, *** и Г. П.

П. в качеството му на Е. Т. с фирма „Г.-Ф. - Г. П.“, ЕИК *********, **** искове с основание чл. 55, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД за осъждането на „МБАЛ Д-р Б.Ш.“ АД, ЕИК *********, **** да заплати на ищците солидарно сумата от 150 000 лв., като част от общодължима сума от 400 000лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно поради получаването й на неосъществено основание с оглед извършени подобрения на вила „З.“, находяща се в м. „А.“, П., община С. със застроена площ от 72 кв.м., състояща се от приземен етаж с разположени в него кухненски помещения, склад за хранителни продукти, помещение за заведение и санитарен възел, първи етаж с разположени в него три стаи с по две легла, тавански етаж, с разположени в него две стаи с по три и четири легла, барака за стопански нужди и прилежащо към сградата дворно място, собственост на болницата, а сега представляваща хотел „Д.П.“ с идентификатор *****.**.**.*. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. С., община С., съгласно скица № **-******/**.**.**г. на СГКК-С. със застроена площ от 291кв.м. на три етажа, предназначение „друг вид сграда за обитаване“, разположена в имоти с идентификатори ******.*.*** и *****.**.** и принадлежащата към поземлен имот с идентификатор *****.**.**, ведно със законната лихва върху тази сума от 04.07.2016 г. до окончателното им изплащане и „Д.“ ЕООД, *** и Г. П. П. в качеството му на Е. Т. с фирма „Г.-Ф. - Г. П.“, ЕИК *********, **** са осъдени да заплатят на „МБАЛ д-р Б.Ш.“ АД, гр. С. разноски в размер на 6 036 лв.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението поискана е отмяната му и постановяване на друго уважаващо исковите претенции.

Първоначално по повод на същата е било образувано в.т. дело № 384/ 2017 г. по описа на ПАС. По него е било постановено решение, с което първоинстанционния съдебен акт е бил обзсилен и делото върнато за разглеждане от друг състав на См ОС със задължителни указания за отстраняване нередовности на исковата молба.

Това решение е било обжалвано пред ВКС, който с решение по т. дело № 3095/2017 г. е отменил актът на въззивния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия. В мотивите е посочено, че не е налице нередовност на исковата молба поради това, че ищците са изложили ясно обстоятелствата, на които основават претенцията си, т.е. същата е редовна и безспорно намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Посоено е и, че съдът следва да разгледа същата по същество, като извърши преценка за основателност на исковете, при която ще се даде и отговор на въпроса дали правата на ищците са защитими именно с тях или следва да бъдат защитени с други такива по чл. 59 ЗЗД, респ. чл. 72 ЗС.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните пред двете инстанции доказателства намери за установено следното:

На

04.07.2016 г. в С.я окръжен съд е постъпила изходяща от „Д.“ ЕООД, ***, и Г. П. П. в качеството му на Е. Т. с фирма

„Г.-Ф. - Г. П.“, ЕИК *********, гр. П. искова молба против „МБАЛ Д-р Б.Ш.“ АД, гр. С..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 14.10.1993 г. бил сключен договор за наем на недвижим имот между ОРБ „Д-р Б.Ш.“ гр. С., чийто правоприемник е МБАЛ „Д-р Б.Ш.“ АД и ЕТ

„Г.Ф. - Л. Т.“. С него Б. отдала под наем на Т. вила „З.“ в м. „А.“, к.к. „П.“ със застроена площ от 72 кв. м. и навеси към нея, т.е. обект с обща площ от 109 кв. метра. По-надолу в исковата молба се споменава, че към договора били подписвани множество анекси и е направено проследяване съдържанието на същите.

С анекс от

01.01.1995 г. бил увеличен размера на наемната цена.

С анекс от 03.09.1996 г. също била уговорена промяна в размера на наема, бил удължен срока на договора до 14.10.1998 г. и била създадена нова т. 5. В същата страните постигали съгласие, че осъществените от наемателя промени в наетия имот са за негова сметка и остават негова собственост след изтичане срока на действие на договора.

С анекс от 30.10.1998 г. отново договорът бил продължен до 01.11.2002 г., бил променен размера на наема, наемателят поел задължение да предоставя на наемодателя за ползване от негови служители два апартамента и било договорено задължение наемателят да приведе вилата във вид за осъществяване на туристическа дейност, като подмени дървените стълби и изгради аварийни такива.

С анекс от 24.10.2002 г. и 16.03.2006 г. бил удължаван срока на договора, като с първия той бил определен до 01.11.2005 г., а с втория до влизане в сила на решението по гр. дело № 294/2002 г., но не повече от три години считано от 01.11.2005 г. Преди тях има сключен анекс и от 29.03.2002. променящ размера на дължимия наем. Говори се и за сключен на 25.02.2014 г. анекс, по който е постигната уговорка за начина на актуализиране на наема.

Последният описан анекс е от

17.03.2006 г., по който било договорено, че за наемател на вила „З.“ следва да се счита ЕТ „Г.Ф. - Г. П.“ в качеството му на правоприемник на ЕТ „Г.Ф. - Г. Н.“.

В тази връзка следва да се посочи, че от ищците освен проследяване на договорните отношения между страните в исковата молба е направено и такова на факти свързани с прехвърляне на търговските предприятия на правните субекти наематели.

Така това на ЕТ „Г.Ф. - Л. Т.“ било прехвърлено на ЕТ „Г.Ф.

- Г. Н.“, като вписването било извършено с решение от 04.04.1995 г. по ф. дело № 3882/97 г. по описа на ПОС. В последствие ЕТ „Г.Ф. - Г. Н.“ прехвърлил търговското си предприятието на ЕТ „Г.Ф. - Г. П.“, като това било вписано с решение от 24.10.2015 г. по ф. дело № 3881/1995 г. по описа на ПОС. На 16.02.2007 г. с решение по ф. дело № 3881/96 г. по описа на ПОС била вписана и продажбата на търговското предприятие от този Е. Т. на „Д.“ ЕООД.

След така извършените проследявания от страна на ищците е заявено, че през 1994 г. , наемателят /ЕТ „Г.Ф.

- Л. Т.“/ осъществил редица СМР в наетия обект довели до значителни преустройства в същия. Направено и детайлно изброяване на същите, а именно:

-изкоп на основите,

-кофражни работи,

-армировка,

-бетонови работи-основи, стени, колони, плочи и греди,

-дървена покривна конструкция покрита с ламарина,

-тухлена зидария на фасадни и преградни стени,

-външна вароциментова мазилка,

-вътрешна варова мазилка по стени и тавани,

-изравнителна замазка по подове,

-настилка с теракот по стълбище, стълбищни площадки, коридори и санитарни помещения,

-фаянсова облицовка по стени и санитарни помещения,

-мозайка по подове на първия етаж,

-настилка с мокет,

-доставка и монтаж на интериорни врати и прозорци,

-направа сгарден водопровод, инсталация и санитарно оборудване,

-ел. инсталация, обзавеждане и присъединяване към разпределителната мрежа.

Сочи се, че всички тези СМР са извършени от наемателя въз основа пълна строителна документация-виза от 04.06.1994 г. за проучване, проектиране и реконструкция на вилата върху застроен площ от 72 кв.м., одобряване на изготвени възоснова на същата на проекти от Община С., издаване на Разрешение за строеж на 23.09.1994 г. и акт за установяване на годността на строеж образец 15 от

05.12.1994 г.

Сочи се, че на 08.10. 1997 г. страните по наемното правоотношение били подписали двустранен протокол неразделна част от договора за наем. В него били описани действителното състояния на вилата след реконструкцията и разширението й, като се сочело, че имотът собственост на ответника представлявал триетажна сграда с масивна монолитна смесена конструкция, стени от каменна и тухлена зидария, гредоред и железобетонна плоча. Покривът бил двускатен, дървен, покрит с ламарина. Имало изпълнени вътрешни и външни мазилки, поставена дървена и метана дограма. Имало изпълнени ел и В и К инсталация. Било посочено, че общо бруто площта на вилата била 331, 08/349, 24/ кв.м., а нето същата била 242, 60/260, 86/ кв.м., като квадратурата в скоби показвала площта с таванското помещение.

По-надолу в исковата молба се споменава, че с писмо от 16.11.2009 г. наемодателят отправил до наемателя предизвестие за прекратяване на договора за наем считано от 20.12.2009 г. С оглед на същото с влязло в сила решение по гр. дело №І 1166/20109 г. на См РС ищцовото дружество било осъдено да предаде владението на наетия имот. По същото бил издаден изп. лист и образувано изп. дело, което било спряно и възобновено на 06.06.2016 г. след влизане в сила на решението по гр. дело № 182/ 2011 г. по описа на См ОС. С него бил отхвърлен искът на дружеството наемател против болницата за собственост върху наетия имот.

В края на обстоятелствената част е направен анализ на описаната до тук фактическа обстановка и е казано, че извършените подобрения и реконструкции в имота са продиктувани от постигната договорка в т.5 от анекса от 03.09.1996 г., която имала характер на предварителна договор за прехвърляне правото на собственост върху извършените подобрения. Твърди се, че те са направени именно с оглед очакваното бъдещо придобиване на собствеността, което обаче не било осъществено.

Посочено е, че след прекратяване на договора от 20.12.2009 г. вместо да изпълни задължението си за прехвърляне на собствеността, ответникът предявил иск за освобождаване на имота и връщането му в него владение.

На тази база е направен извод, че

Б. е получила нещо на неосъществено основание. Направено е подробно описание на размерът на полученото, като той се свързва с реконструкцията на вила „З.“ чрез пристрояване и разширяване и превръщането й в хотел „Д.П.“. Сочи се, че стойността на хотела била 399 110 лв. В тази връзка е направен извод, че ответникът се е обогатил със сумата от 400 000 лв. явяваща се получена на неосъществено основание с оглед неизпълнението на задължението за прехвърляне на собствеността върху извършените подобрения в наетия имот.

Отправено е и искане за осъждането на ответника на основани чл. 55, ал.1, изр. 2 от ЗЗД да заплати солидарно на ищците сумата от 150 000 лв., като част от общо дължимите им 400 000 лв.

Ответникът в отговора на исковата молба е изразил становище за неоснователност на субективно съединените искове.

В тази връзка на първо место е заявено, че правилната квалификация на същите би следвало да е по чл. 59 от ЗЗД и е възразено, че са погасени по давност, с оглед на това, че твърдените ремонтни работи са извършени през 1994 г. и оттогава до 2016 г. е изтекъл давностния срок по ЗЗД. Посочено е също, че дори да се приеме, че е искът е по чл. 55, ал.1, изр. 2 от ЗЗД /връщане на дадено на неосъществено на основание/ то неосъществяването му е станало факт на 20.12.2009 г. и от тази дата до предявяването исковете давностния срок по ЗЗД също бил изтекъл.