Определение № 355 от 21.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 355 гр. Варна, 21.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. С. като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100500846 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на М. В. Л., чрез адв. И. В. с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1399/12.12.2024г., постановено по настоящото дело.

Молителката твърди, че производството е такова по спорна съдебна администрация, в което разноските следва да останат за страните така, както са направени. На следващо място счита, че размера на адвокатското възнаграждение не е съобразено с НМРАВ.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната страна П. Б. Н., чрез адв. С. А. изразява становище за неоснователност.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството е образувано по въззивна жалба на М. В. Л., чрез адв. И.

В., срещу Решение № 4235/28.12.2023г., постановено по гр. дело № 14434/2022г. на 8-ми състав на ВРС, с което е отхвърлен предявения от нея, 1 срещу П. Б. Н., ЕГН иск с правно основание чл. 131, ал. 1 СК за ограничаване родителските права на ответника чрез поставяне на условия за осъществяване на определения режим на лични отношения между бащата и детето А П Н.а, родена на 01.01.2018г., определен с Решение № 1425/31.08.2021г., постановено по в. гр. дело № 1005/2021г. по описа на ВОС, като съдът е определил служебно, на осн. чл. 59, ал. 9 СК мерки за лични отношения между бащата П.

Н. и детето А Н.а.

Постъпила е и частна жалба от П. Б. Н., чрез адв. С. А., срещу Определение № 2525/29.02.2024г., постановено по гр. дело № 14434/2022г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата му за изменение в частта за разноските на Решение № 4235/28.12.2023г., постановеното по първоинстанционното дело, на осн. чл. 248 ГПК.

С Решение № 1399/12.12.2024г. въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от М. Л. иск с правно основание чл. 131, ал. 1 СК за ограничаване родителските права на ответника чрез поставяне на условия за осъществяване на определения режим на лични отношение между бащата и детето, определен с Решение № 1425/31.08.2021г., постановено по в. гр. дело № 1005/2021г. по описа на ВОС и е обезсилил обжалваното решение в частта, с която са определени служебно, на осн. чл. 59, ал. 9 СК мерки за лични отношения между бащата П. Н. и детето А Н.а.

На следващо място е отменил обжалваното определение по чл. 248 ГПК и е изменил първоинстанционното решение в частта му за разноските, като е присъдил в полза на бащата П. Н. разноски по първоинстанционното дело в общ размер на 2 710лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Осъдил е М. Л. да заплати на П. Н. разноски по въззивното дело в размер на 1 215лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Настоящият състав намира за неоснователно искането на молителката за оставяне на разноските за страните така, както са направени. Съгласно ТР № 3/27.06.2024г. по тълк. дело № 3/2023г. на ВКС в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по 2 причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях. В разяснителната част на тълкувателното решение се посочва, че даденото разрешение не се отнася до производствата по ограничаване и лишаване от родителски права, тъй като спорът за характера на тези производства е извън предмета на тълкувателното дело. И тъй като в случая производството е такова за ограничаване родителските права на бащата П. Н., отговорността за разноски се определя съобразно общите правила.

Възражението на молителката, че размера на адвокатското възнаграждение не е съобразен с НМРАВ също е неоснователно. След постановяване на решението на СЕС по дело C-438/22, националният съд ползва Наредбата само като ориентир при определяне размера на адвокатското възнаграждение.

Молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 33004/23.12.2024г. на М. В.

Л., чрез адв. И. В. с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1399/12.12.2024г., постановено по в. гр. д. № 846/2024г. по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението да страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3