Определение № 6849 от 24.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6849 гр. София, 24.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Въззивно частно гражданско дело № 20261100502557 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 92, ал. 3 ГПК.

Подадена е частна жалба от юрисконсулт П.И.П. – процесуален представител на заявителя „А1 България“ ЕАД, срещу Определение № 521282/26.12.2024 г. по ч.гр.д.№ 71513/2023г. по описа на СРС, 28 състав, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 92, ал. 2 ГПК за отмяна на наложена му глоба с Определение № 5516/04.02.2024 г. по ч.гр.д.№ 71513/2023 г. на СРС, 28 състав.

Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно по подробно изложените доводи в жалбата. Заявява, че „А1 България“ ЕАД е кредитор от голям мащаб със стотици длъжници на територията на всички районни съдилища в страната, срещу които се образуват заповедни дела, подари което дружеството се старае да подготви и депозира заявления по реда на чл.

410 ГПК, които да отговарят на закона, но така също и на всички районни съдии, които ги разглеждат. В ГПК нямало конкретно изискване колко подробна следва да е предоставената информация и в какъв вид следва да е предоставена на съда освен изискването на чл. 410, ал. 2 ГПК, като дружеството се стреми да предостави на съда достатъчно задълбочено и същевременно обобщено ннформацията относно дълга на длъжника. За „А1 България“ ЕАД и в частност лично за П.И.П. като служител на дружеството няма практическа възможност чрез унифициране на информацията в депозираните заявления да отговори на изискванията на всички съдебни състави дори само на територията на СРС. Сочи, че в тридневен срок, в изпълнения на всички получени указания по заповедните производства, заявителят се стреми да изпълни всички указания, съгласно изискванията на всеки конкретен състав, като настоящото определение и указанията, които са получени, не правят изключение. Сочи, че в 1 указания от съда и закона срок същите са изпълнени и заявителят и в частност юрисконсултът не са станали повод за умишлено забавяне на процеса. Ето защо се моли за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Софийски градски съд, като взе предвид наведените с частната въззивна жалба доводи, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законовия срок, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

По същество, съдът намира следното:

Жалбоподателят П.И.П. е пълномощник на „А1 България“ЕАД и в това си качество от името на дружеството подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника И.Г.К. за парични суми, произтичащи от договор за електронни съобщителни услуги, лихви за забава и начислени неустойки и такси. По така подаденото заявление първоначално е било образувано ч. гр. д. № 7402/2023 г. по описа на Бургаски районен съд, но с определение от 08.12.2023 г. делото е прекратено и изпратено по подсъдност на РС-София, където е образувано . гр. дело № 71513/2023 г по описа на СРС.

С определение от 04.02.2024 г., постановено по ч. гр. дело № 71513/2023 г. по описа на СРС, 28 състав, на заявителя са дадени указания по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК за отстраняване на констатирани нередовности на заявлението по отношение на индивидуализация на вземанията, които са негов предмет. Със същото определение първоинстанционният съд е наложил глоба в размер на 150 лв. на основание чл. 89, т. 2 ГПК, вр. чл. 91, ал. 2 ГПК на юрк. П.И.П. – процесуален представител на заявителя, като е указано на глобеното лице, че може да поиска изменение на глобата в едноседмичен срок от връчване на съобщението. В мотивите на съдебния акт е прието, че глобеното лице подава пред съдебния състав поне за осми път написано по същия начин заявление, за което вече му е указано с разпореждане № 85747/10.07.2023 г. по друго частно гражданско дело № 28248/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 28 състав.

С молба от 19.02.2024 г., подадена от юрисконсулт П.И.П., е поискана отмяна на глобата по реда на чл. 92 ГПК.

С обжалвания съдебен акт от 17.11.2024 г. съдът е оставил без уважение искането за отмяна на глобата. Прието е, че подаването на голям брой неконкретизирани заявления представлява затруднение на съда със задачи, които заявителят следва да извърши. Целта на глобения била да полага минимални усилия и само в случай че някой съдия му даде указания, тогава да уточни исканията си. Тази практика била неколегиална към още поне други девет съдебни състава, които дали идентични указания за отстраняване на нередовности до глобения, като целяла избягване на собствените му процесуални задължения и натоварване на съда с 2 указания. Въпреки изпълнението на указанията, е направен извод, че поведението му по подаване на нередовни заявления е системно, затруднява работата на съда и води до забавяне своевременното произнасяне.

Частната жалба е основателна.

Разпоредбата на чл. 89, т. 2 ГПК предвижда налагането на глоба за нарушение, изразяващо се в неизпълнение разпореждания на съда при разглеждане на делото.

Визираното в чл. 89, т. 2 ГПК нарушение „неизпълнение на разпорежданията на съда“ касае разпореждания, дадени по конкретно гражданско дело, а не актове на съда, които са постановени по друго дело. Процесната глоба е наложена, не защото юрисконсулт П.И.П. не е изпълнил указанията, дадени със съдебния акт по процесното заповедно производство – ч. гр. д. № 71513/2023 г. по описа на СРС, 28 състав, а защото са дадени указания с разпореждане № 85747/10.07.2023 г., постановено по частно гражданско дело № 28284/2023 г. от същия съдебен състав, които той не е изпълнил.

Подобно нарушение излиза извън обхвата на чл. 89 ГПК. Т.е. санкционирано е поведение, за което не е предвидено наказание, поради което глобата е наложена незаконосъобразно.

Наред с това следва да се посочи още, че подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК съставлява искане за защита и съдействие на имуществени права, което българският съд е длъжен да разгледа и разреши /арг. чл. 2 ГПК/. В случаите, в които заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, съдът е длъжен да даде указания и срок за отстраняване на нередовностите, както е процедирано. Съдът следи за надлежното извършване на процесуалните действия на страните по арг. на чл. 7 ал.1 от ГПК, т.е. даването на указания при констатирана нередовност на заявление по чл. 410 ГПК е част от служебните му задължения. Извършеното по този начин действие по сезиране на съда, дори и да е едно от множеството идентични, доколкото изхождат от един и същ заявител, представляван от един и същ пълномощник, не може да се определи като нарушение, което да бъде санкционирано с глоба. С оглед регламентираните в ГПК правила санкцията при подадено нередовно заявление за издаване на заповед за изпълнение е не глоба, а отхвърлянето му в случай, че дадените на заявителя указания не бъдат изпълнени. Да се приеме, че налагането на глоба при неизпълнение на тези задължения е закономерна санкция, не почива на законовите разпоредби.

По изложените съображения настоящият състав определение за неправилно и като такова следва да се отмени.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3 намира обжалваното

ОТМЕНЯ Определение № 52128/17.11.2024 г. по ч.гр.д.№ 71513/2023г. по описа на СРС, 28 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наложената на юрисконсулт П.И.П., пълномощник на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, с Определение № 5516 от 04.02.2024 г. по ч. гр.д. № 71513/2023 г. на СРС, 28 състав, на основание чл. 89, т. 2 ГПК, глоба в размер на 150 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4