Присъда № 68 от 20.10.2022, Окръжен съд - Пловдив

Мотиви към присъда № 68/20.10.2022 г. на Пловдивския окръжен съд, постановена по ВНЧХД № 1669 по описа на съда за 2022 г.

Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.

С присъда № 48/24.02.2022 г. на Районен съд- Пловдив, постановена по НЧХД №4667 по описа на съда за 2021 година, подсъдимата Н. Л. М. е била призната за виновна в извършването на престъпление по чл.146, ал.1 от НК, на основание чл.78а, ал.1 от НК е била освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева. По част от възведеното обвинение за същото престъпление, реализирано с други изрази, подсъдимата е била оправдана. Подсъдимата М. е осъдена да заплати на М. И. Г. от гр.Пловдив, с ЕГН: ********** сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.146, ал.1 от НК, като до пълния предявен размер от 2000 лв. гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Със същата присъда за друго престъпление по чл.146, ал.1 от НК е била ангажирана административно- наказателната отговорност и на подсъдимия Г. Х. П., като на основание чл.78а, ал.1 от НК е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева. По част от възведеното обвинение за същото престъпление, както и за извършено престъпление по чл. 144 ал. 1 от НК подсъдимият е бил оправдан. Подсъдимият П. също е осъден да заплати на М. И. Г. от гр.Пловдив, с ЕГН: ********** сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.146, ал.1 от НК. Гражданският иск на М. И. Г. срещу подс. П. в размер на 700 лв.за причинени неимуществени вреди от престъпление по чл. 144 ал. 1 от НК е бил отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

В тежест на подсъдимите са били възложени съответната част от направените по делото разноски, както и ДТ върху уважения размер на гражданските искове. Съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото- 2 бр. диск със записи от тел. 112.

От адв. М. К.- защитник на подсъдимата Н. М., е депозирана жалба срещу осъдителната част на присъдата, постановена спрямо М.. Твърди се тя да е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на изцяло оправдателна присъда. В допълнение към въззивната жалба защитникът навява конкретни оплаквания за недоказаност на обвинението и необоснованост на обжалваната присъда, поради неправилна оценка на наличните по делото доказателства с последващо неправилно фактическо установяване на извършеното. Счита, че в противоречие със закона районният съд е приел обидно съдържание в израза- „тате няма парички“, за който е постановена осъдителната присъда.

1

Присъдата се обжалва в осъдителната част и от адв. Т. Р.-защитник на подс. П.. Твърди се материална незаконосъобразност. Иска се отмяната й и постановяване на изцяло оправдателна присъда.

В допълнение към въззивната жалба защитникът аргументира оплаквания за материална незаконосъобразност на съдебния акт и необоснованост. Възразява срещу оценъчната дейност на първостепенния съд. Счита, че изразът, за който подсъдимият е бил признат за виновен- „ Баща ти пак ще прави някакви измами“ нито е изречен от подсъдимия, нито има унизително за честта и достойнството на тъжителя Г. съдържание и не обективира поведение, което да бъде съотнесено към признаците на престъпление по чл. 146 от НК.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция частният тъжител М. Г. не се явява, редовно призован. Преди даване ход на съдебното следствие е депозирал чрез повереника си писмено възражение срещу въззивните жалби със становище, че са бланкетни, а отправените упреци към съдебния актнеоснователни. Обжалваната присъда намира за правилна, обоснована и справедлива. Счита, че следва да бъде потвърдена.

Повереникът му- адв.Д., пледира въззивните жалби и допълненията към тях да бъдат оставени без уважение, а първоинстанционният съдебен акт- потвърден изцяло. Претендира да бъдат присъдени в полза на частния тъжител сторените от него разноски в производствата пред двете съдебни инстанции.

Защитникът на подс. Н. М.- адв.К. поддържа изцяло въззивната жалба и допълнението към нея. Намира за недоказано подсъдимата да е изрекла фразата, за която е ангажирана отговорността й- „Тате няма парички“, тъй като такова твърдение не се съдържа в показанията на единствения очевидец на срещата- св. *, то не е отразено и в инициирания от същата свидетелка разговор на тел.112, в който не са били споменати каквито и да е обиди, от който и да е от подсъдимите. Такива не са заявени и в проведения от частния тъжител разговор на тел.112. Иска оправдаване на подсъдимата и присъждане на направените от нея разноски в настоящето производство.

Подс.М., в изразеното за лична защита, поддържа казаното от защитника й. В последната си дума иска постановяване на изцяло оправдаваща я присъда. Отрича да е казала и направила това, в което е обвинена.

Адв.Р.- защитник на подс. П., поддържа жалбата и допълнението към нея. Оспорва достоверността на чутото от разговор по „вайбър“ от свидетеля *. Счита, че фразата „Баща ти пак ще прави някакви измами“ освен, че е недоказана, също така не осъществява състава на обида по смисъла чл.146 ал.1 от НК. Моли настоящия съд да постанови изцяло оправдателна присъда, да отхвърли гражданския иск и да присъди направените от подсъдимия съдопроизводствени разноски. В лична защита подс. П. се солидаризира със защитника си. В последната си дума заявява, че иска да бъде оправдан.

Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото 2 поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди оплакванията, наведени във въззивните жалби и допълненията към тях, възражението на тъжителя Г., доводите на страните в съдебно заседание и провери обжалваната присъда изцяло, в пределите на въззивната проверка съобр. чл. 314 от НПК , за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбите са процесуално допустими. Подадени са от активно легитимирани страни, в предвидения за обжалване срок.

Разгледани по същество, жалбите са основателни.

За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е намерил за несъмнено установена следната фактическа обстановка на извършеното:

Частният тъжител М. Г. и подс.Н. М. преди инкриминираното по делото поведение живеели на семейни начала. През 2016г.им се родило дете – *. По това време тъжителят М. Г. имал собствено търговско предприятие, в което работели подс.Н. М., а впоследствие и подс.Г. П.. През лятото на 2019г. тъжителят Г. и подс.Н. М. се разделили. Детето им- *, останало да живее с майката. Тъжителят Г. заживял в друго жилище. Подс.М. заживяла на семейни начала с подс.Г. П.. Двамата подсъдими били освободени от предприятието на тъжителя Г.. Подс.М. започнала да развива идентична търговска дейност, при което привлякла част от клиентите на тъжителя и лица, работещи при него. Това, наред със съжителството на двамата подсъдими, създало сериозно напрежение между подс.М. и частния тъжител и се пренесло и в отношенията им по повод отглеждането на общото им дете.

В тази част възприетата от първостерпенния съд фактическа обстановка на извършеното е доказателствено подкрепена и според настоящия съд- правилна.

Контролираният съд е приел още, че съществена роля за напрежението между М. и Г. изиграло присъствието на подс.Г. П., който заемал страна на подс.М., намесвал се в отношенията между нея и тъжителя, както и се опитвал да влияе в отношенията на тъжителя и неговото дете. Между тъжителя Г. и подс. М. започнали да възникват пререкания и скандали, свързани с упражняването на родителските права, което довело до стартирането на множество дела между тях, част от които били по Закона за защита от домашно насилие, други по Семейния кодекс и т.н. По едно от делата по ЗЗДН била издадена заповед срещу тъжителя Г. да се въздържа от домашно насилие. По друго дело, по реда на СК, били постановени привременни мерки за осъществяване на лични контакти на тъжителя Г. с детето *, както и заплащане на издръжка. При всяка среща между тъжителя и подс.М. възниквали спорове. На тези срещи присъствал и подс.П., който активно се намесвал. Напрежението довело до това всяка една страна да търси различни механизми за своя защита, които включвали осигуряване на свидетели лично и по телефон, както и записване на срещите. Почти след всяка среща тъжителят или подсъдимите подавали жалби срещу другата страна, търсейки всякакви методи на защита.

3

Поредната среща по привременните мерки, постановени по гр.д.№ 13 892/2020г. на ПРС, II бр.с., с които тъжителя Г. имал режим на лични отношения с детето *, била на 10.07.2021г. – ден събота от 10,00ч. Тъжителят М. Г. отишъл с автомобила си пред дома на подс.М., който се намирал в гр.Пловдив, на *, за да вземе детето. Бил придружаван от св.*, която му била приятелка и към онзи момент съжителствали заедно. Преди да спре на адреса, тъжителят Г., по съвет на адвоката си, набрал по мобилния си телефон с видеовръзка св.* *, който следвало да наблюдава и слуша взимането на детето. Подс.М. изляза от дома си заедно с детето * и подс.П.. Детето * тръгнало да тича към тъжителя Г., но подс.М. препречила пътя му и започнала да спори с тъжителя кога и от къде ще си вземе детето. Подс.М. не смятала, че трябва да ходи до дома на тъжителя, за да вземе детето си.

Тъжителят се оправдал с решението на съда. Взел детето, качил го в автомобила си- на детско столче на задната седалка. В това време подс.Г. П. питал тъжителя какво ще прави и дали няма да ходи за риба. Тъжителят Г. отговорил, че има среща по повод закупуване на жилище. При този отговор подс.Н. М. казала на висок глас по адрес на тъжителя в присъствието на тъжителя Г., детето и св.* репликата „Тате няма парички“. Подс.Г. П. също се намесил, като казал, също по адрес на тъжителя пред същите лица репликата „Баща ти пак ще прави някакви измами.“ Подс.М. застанала до страната на автомобила, където седяла св.* и продължила да пита къде пише, че тя трябвала да вземе детето си от адреса на тъжителя. Св.* не знаела и отговорила, че не е нейна работа. Тъжителят от своя страна направил забележка на подс.М. да остави приятелката му. Зад подс.М. бил подс.П., който също се опитвал да провокира тъжителя и приятелката му. Подс.М. се обърнала към св.*, като й казала, че тя е следващата, а подс.П. правел зад нея гримаси и махал с ръка, сякаш удря шамари. В крайна сметка тъжителя Г., след като качил детето си на задната седалка на автомобила си, се качил на шофьорското място, с намерение да потегли. Подс.П. му казал, че тъй като тръгвал да вземе да изхвърли боклука им, защото му било на път. Тъжителят не отговорил на поредната реплика, но при потеглянето на автомобила на заден ход, подс.П. ударил автомобила отпред, което било чуто от тъжителя, св.* и детето *, което заплакало и питало баща си защо подс. П. удря автомобила им. През цялото време на взимането на детето и разменянето на репликите св.* * бил във видеовръзка с тъжителя Г., като чул всички реплики както на тъжителя, така и на подсъдимите, св.* и детето. Тъжителят успял да се отдалечи от адреса на подс.М., след което спрял автомобила си в една пресечка и позвънил на спешен тел. 112, за да обясни за инцидента. На тел.

112 позвънил и подс.П., който също съобщил за инцидента. В последствие и св.* позвънила на спешен тел.112 за да съобщи за инцидента между тъжителя и подсъдимите. Операторът на тел. 112 уведомил всеки един от позвънилите, че следва да посетят полицейското управление за подаване на жалба.

Тази фактическа обстановка контролираният съд е намерил за несъмнено установена от доказателствата по делото.

4

Отправените пред въззивната инстанция оплаквания относно доказателствения анализ и оценката на изводимото от различните доказателствени източници са основателни.

Позициите на страните по делото са насочени към компрометиране достоверността на ангажираните от "противника" им основно гласни доказателствени средства. И двата основни факта на доказване по двете обвинения са свързани с едно и също обстоятелство - дали всеки един от двамата подсъдими е отправил спрямо тъжителя сочените в частната тъжба изрази, засягащи негативно критериите му за самооценка.