Решение № 260029 от 30.06.2021, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 260029, 30.06.2021 година, град Търговище

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ТЪРГОВИЩКИ

РАЙОНЕН СЪД, ОСМИ

СЪСТАВ

На първи юни две хиляди двадесет и първа година:

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА

Секретар: Стела Й., като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ГРАЖДАНСКО

ДЕЛО № 228 по описа за 2021г. на РС Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 от ГПК.

Ищците твърдят, че са собственици на имот в гр.Търговище, находящ се на адрес:***. Имота е собственост на семейството им от 1950г., закупен първоначално от моите родители - В. Е. В. и М.В.

***, с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №189, том II, дело 486/1950г.на зам.търговищкия околийски съдия. В титула за собственост имота е описан като къща и дюкян със застроено и незастроено място от около 478кв.м.-четиристотин седемдесет и осем квадратни метра, находящо се в гр.Търговище и образуващо парцела VIII -осма, в квартал №133-сто тридесет и три, по плана на същия град, при съседи:улица Цар Симеон, парцела седма на наследниците на Е. В. и парцела девета па К. Б.. Сградите са разположени в северната част на имота, като на границата със съседният на техния имот, първо е дюкяна, а до него самата къща. През 1956г.на мястото на старата къща родителите му построили нова и направили и други постройки, а до границата със съседите от северната страна на къщата им, дюкяна баща му започнал да ползва за дам /обор за едър добитък/.

Ответниците са собственици на съседния ПИ с идентификатор ***. Във времето са сключвали помежду си договори - дарение на низходящ, договор за гледане и издръжка на възходящ, делба между съсобственици. Никога имота не е излизал от патримонимума и владението на семейството им. Никаква част от имота не е била прехвърляна на трети лица.

Последно, с Решение №41/20.02.2003г. по /в/ГД №340/2002г., на Окръжен съд Търговище, вписано под №82, том IV, дв.вх.№1649, партиди 24640 се постигната спогодба, по силата па която имота става собственост на техния син Д.Г.С.. На 09.03.2019г. синът им Д.почива и ищците се явяват негови наследници по закон.

Продължавали да си живеят в къщата и да ползват имота.

В края на 2019 година от съседи узнали за предстоящо строителство в съседния, откъм тяхната северна граница, имот. Оформили възражение до Община Търговище вх.№94-00-3484/29.10.2019г. Съгласно полученият отговор - изх.№ТСУ94-00-2376/18.11.2019г., ги уведомили, че „с предложеното не се засяга нашият имот“.

Дама, зад къщата от север и „залепен“ за пея, съществувал до средата па месец Декември 2019г., когато неправомерно — без тяхно знание, съгласие, уведомяване, разрешение е съборена от лицата, които разчиствали съседният имот. Месец ноември 2019г. заявили скица от Кадастъра и от нея установили, че кадастралната граница не съвпада с реалната такава на место.

Видно от кадастралната скица, границата между нашият имот /сега ПИ с идентификатор ***/ и съседния имот с идентификатор *** е поставена точно зад къщата им. Това местоположение на границата не е вярно. В действителност, границата между двата имота преминава на около 3 м.северно от къщата им, след дама и това ясно се вижда на кадастралния и регулационен план на гр.Търговище, действал през 1956-1967 година.

Твърдят, че те са собственици на спорните 70 кв.м., които ответниците неоснователно владеят и молят съдът да ги признае за такива. В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил такъв от всички ответници. Оспорват иска, като твърдят, че са признати за собственици с нотариален акт № 102 том XII дело 3820/1997г.. а именно: С.В.Ш. и Р. В. Я. по наследство и доброволна делба върху 1/2 идеални части от дворно място, цялото с урегулирана площ 355кв.м., обща площ З00кв.м.. Към днешна дата съсобственият им имот е с идентификатор ***. Приложената към него скица е със същите параметри. От нея ясно се вижда, къде минава границата между двата съседни имота - граница, която очертава процесиите 75 кв.м. към собствеността на ответниците и другият ответник Д.Д..

Видно от всички нотариални актове до началото на

1963год. имотът е бил собственост на К. Е. В., Й. Е. В., М. Е. В. и В. Е. В..

На 24.04.1963г. между четиримата продавачи и Г. С. М. е сключен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, който е описан по следния начин:

"ДВОРНО МЯСТО от около 400 кв.м. с построени в него Къща, два дюкяна, дам и сайвант. ..“ Договорът е заверен с печат на юридическа консултация гр.

Търговище. На гърба на документа продавачите са се разписали, че са получили цялата сума по него за така описания имот. Задължението на Г. М. да изплати имота е изпълнено, остава да се изпълни задължението да продавачите да му прехвърлят така oписаната собственост. През същата година Г. С. М. сключва с Д.

Д. С.предварителен договор, чрез който препродава правото си да придобие собствеността на имота, описан в предходния договор Парите за имота са заплатени от Д. Д. С.и от В. Я. В. , като последният не е бил жител ***, затова е описан само в съдържанието на договора като платил част от цената на имота, но не и като купувач. За подписване на този договор и предварителната препродажба на други купувачи дават съгласието си и четиримата собственика на имота. В документа е описан парцела със същите параметри .. ‘къща, два дюкяна, дам, с дворно място от около 400 кв.м.. Във всички предходни нотариални актове в описанието на имота са описани и прехвърлени къща, лятна кухня и два дюкяна (единият от които е процесният дам и се намира в процесиите 70 кв.м.). При тази обстановка, точно тези 70 кв.м. са били продадени, съответно придобити от преобретателите по волята и на двете страни по сделката. Тя е законно придобита и владяна през всичките тези години.

Още с първия предварителен договор за продажба от

24.04.196Зг. е записано, че имота от 400кв.м. е предаден във владение на купувача. Именно от 1963г. тези 70кв.м. се владеят от наследодателите на ответниците, както и на ответника Д.Д., а по- късно през декември 1963г. те стават и собственици на тази земя и всички сгради в същата. До този извод се достига и от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 96 том 1 дело 154/ 1990г., с който Г.Д.Д. дарява от него на сина си и настоящ ответник Д.Г.Д. недвижимия имот с настоящ идентификатор *** описан като „...ДВОРНО МЯСТО, изходящо се в гр.

Търговище от 300кв.м. и същата идеална част от построените в дворното място жилищна сграда, два дюкяна и лятна кухня.

На следващо място, твърдят че ползват недвижимия си имот с идентификатор *** в реални граници, така както те са отразени по сега действащия кадастрален план на гр. Търговище и реално от както са придобили имотът от 1963г. Те притежават, владеят, държат и се разпореждат с площта от 300кв.м., която съответства, както на документите им удостоверяващи правото им на собственост, така и на скицата за имота, към настоящ момент Владението им е постоянно, непрекъснато, спокойно, и несъмнено, като са държали имота си заедно с процесиите 70кв.м. с намерението, че са техни повече от 57г. от 1963г. до 2020г.. За процесиите 70 кв.м. е видно, че се ползват от ответниците като свои че те упражняват всичките си права на собственици върху тях не са им възразили или оспорили този факт, а напротив даже ищците са се съгласили, като са постигнали съдебна спогодба през 2003г. за собствения си имот Ж 166 чрез която са дали съгласие и са одобрили, както имотните граници по скица, така ,, площта на имота им, които съвпадат със сегашното правно и фактическо положение на владение и ползване и на процесиите 70 кв.м. от ответниците. С решение №41/20.02.2003г. по г.д.№ 340/2002г. по описа на ТОС е одобрена постигнатата между ищците и съсобствениците им спогодба за делба на техния общ имот с идентификатор ***. При завеждане на делото за съдебна делба през 2002г. ищците са се сдобили със скица на имота, от която е било видно, че границата между двата съседни имота минава точно до тяхната кьща и тези 70кв.м. са заснети в имота па ответниците. Ако са владели и тях с намерението и съзнанието, че е тяхна собственост, то тогава те е трябвало да отправят искане до съда за решаване на преюдициален за делбата въпрос, а именно чия е собствеността на тези 70кв.м. и да искат да бъдат включени в наследствената им маса като част от тяхната съсобственост, следователно да бъде установена като тяхна.

След като не са поискали от съда това, смятат, че сегашния казус е решен с влязло в сила решение, по дело на което сегашните ищци са били страни. Имайки предвид всичко това счита, че е погасено правото на иск на ищците, следователно заведеният от тях иск е НЕДОПУСТИМ. Най- малко и поради фактът, че от тогава са минали 17 години и ответниците са придобили същото по давност. Отделно от това, от снимковия материал предоставен от ищците се вижда, че от външната страна на дървената порта няма ключалка, нито друг механизъм, с който да се отключва и заключва вратата. Това потвърждава твърдението им, че процесиите 70 кв.м. върху, които е изграден /дам - дюкян/ са владени винаги, само и единствено от ответниците, които са стигали до сградата, чрез своята желязна входна врата (най- в дясно) и са я заключвали и отключвали от вътре.

Физически е невъзможно ищците да са осъществявали и да осъществяват владение върху процесната ивица земя. Те просто нямат достъп до нея.

Ответникът Д.Г.Д. предявява насрещен иск по чл.124 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС при условия на евентуалност,срещу ищците за ½ ид.ч. от процесните 70 кв.м., на основание давностно владение упражнявано в периода 2003г.-2020г.

Ищците оспорват насрещния иск, с изложените основание в исковата им молба.

Съдът след преценка на представените и събрани в хода на делото писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: От приложеният по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №189, том II, дело 486/1950г.на зам.търговищкия околийски съдия се установява, че родителите на ищцата - В. Е. В. и М.В. са закупили къща и дюкян със застроено и незастроено място от около 478кв.м.-четиристотин седемдесет и осем квадратни метра, находящо се в гр.Търговище и образуващо парцела VIII -осма, в квартал №133-сто тридесет и три, по плана на същия град, при съседи:улица Цар Симеон, парцела седма на наследниците на Е. В. и парцела девета па К. Б..

Във времето в семейството са сключвали помежду си договори - дарение на низходящ, договор за гледане и издръжка на възходящ, делба между съсобственици. Последно, с Решение №41/20.02.2003г. по /в/ГД №340/2002г., на Окръжен съд Търговище, вписано под №82, том IV, дв.вх.№1649, партиди 24640 е постигната спогодба, по силата па която имота става собственост на техния син Д.Г.С.. На 09.03.2019г. синът им Д.почива и ищците се явяват негови наследници по закон, който продължавали да си живеят в къщата и да ползват имота.

Ответниците са съсобственици на съседния ПИ с идентификатор ***. съгласно нотариален акт № 102 том XII дело 3820/1997г., с който: С.В.Ш. и Р. В. Я. по наследство и доброволна делба станат собственици върху 1/4 идеални части от дворно място, цялото с урегулирана площ 355кв.м., обща площ 360кв.м.

От приложените с отговорите нотариални актове се установява , че до началото на 1963год. имотът е бил собственост на К. Е. В., Й.

Е. В., М. Е. В. и В. Е. В..

На 24.04.1963г. между четиримата продавачи и Г. С. М. е сключен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, който е описан по следния начин;“ДВОРНО МЯСТО от около 400 кв.м. с построени в него къща, два дюкяна, дам и сайвант....“ Договорът е заверен с печат на юридическа консултация гр. Търговище. На гърба на документа продавачите са се разписали, че са получили цялата сума по него за така описания имот. Задължението на Г. М. да изплати имота е изпълнено, остава да се изпълни задължението да продавачите да му прехвърлят така описаната собственост. През същата година Г. С. М. сключва с Д. Д. С.предварителен договор, чрез който препродава правото си да придобие собствеността на имота, описан в предходния договор. Парите за имота са заплатени от Д. Д. С.и от В. Я. В. , като последният не е бил жител ***, затова е описан само в съдържанието на договора като платил част от цената на имота, но не и като купувач. За подписване на този договор и предварителната препродажба на други купувачи дават съгласието си и четиримата собственика на имота. В документа е описан парцела със същите параметри...“къща, два дюкяна, дам, с дворно място от около 400 кв.м.. Във всички предходни нотариални актове в описанието на имота са описани и прехвърлени къща, лятна кухня и два дюкяна (единият от които е процесният дам и се намира в процесиите 70 кв.м.).