Решение № 19627 от 30.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19627

***** 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря СИМОНА В. С.А като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110120300 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 123512/08.04.2025г., с която ищецът „Топлофикация Враца“ ЕАД е предявил против ответника ******** по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2776.23 лв., представляваща 1/2 част от стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 31.07.2021 г. до 30.09.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ******* ведно със законна лихва от 13.12.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 674.38 лв., представляваща 1/2 част от дължимата мораторна лихва за периода от 31.08.2021 г. до 09.12.2024 г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 17.01.2025 г. по ч.гр.д. № 1684/2025 г. по описа на СРС, 27 състав.

Ищецът твърди, че е ответникът му дължи заплащане на 1/2 част от доставена топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ******* остойностена в размер на 2776.23лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода от 31.07.2021 г. до 30.09.2024 г., върху която поради неплащане била начислена лихва за забава в размер на 674.38лв. за периода от 31.08.2021 г. до 09.12.2024 г. Твърди, че въпреки многократно отправяните покани за доброволно плащане на начислените суми, ответникът не погасил претендираните вземания. Въз основа заявление на ищеца от 13.12.2024 г., на 17.01.2025 г. по ч.гр.д. № 1684/2025 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Моли предявените искове да бъдат уважени, като претендира и разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът ******** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Оспорва да е потребител на топлинна енергия, да е доказано по делото да е носител на право на собственост или на вещно право 1 на ползване по отношение на имота. Твърди, че живее в ***** като между страните липсва писмен договор за продажба с предмет доставка на топлинна енергия. Излага, че титуляр на партида за процесния имот при ищеца е трето за спора лице - ******, която има качеството потребител на топлинна енергия, доколкото посоченото лице е собственик и ползвател на имота, като това обстоятелство било установено с влезли в сила съдебни решения по гр. д № 3656/2019, ГО V състав на **** и по гр. д № 2610/2022г., VIII състав на ****а за предходни на процесния периоди. Поддържа, че няма данни издаваните от ищеца фактури да са били публикувани на сайта на дружеството, както и общата фактура за всеки отчетен период да е била публикувана, с оглед на което недоказано е обстоятелството ответникът да е изпаднал в забава за плащане на процесните суми. Наведено е и евентуално възражение за изтекла погасителна давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено заповедно дело № 1684/2025г. по описа на СРС, 27 състав, съгласно което по заявление на ищеца „Топлофикация Враца“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът ******** да заплати на ищеца сумата 2 776,23 лева, представляваща главница за 1/2 идеална част от начислената дължима сума за доставена топлинна енергия за период от 31.07.2021 г. до 30.09.2024 г. за имот в ********* ведно със законна лихва за период от 13.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 674,38 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2021 г. до 09.12.2024 г., както и държавна такса в размер на 69,01 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 26.01.2025г., който в срок е подал възражение по чл.414 ГПК. Поради това, на 25.03.2025г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта срещу ********, като е представил такива на дата 08.04.2025г.

По делото е приет препис от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 28.04.1988 г., от който се установява, че лицето ********** са придобили правото на собственост върху процесния апартамент № ******* комплекс ********* Установява се от представената схема от Службата по геодезия, картография и кадастър, че процесният имот - ******** съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* от представената схема, имотът е вписан на посочените в договора за продажба от 28.04.1988 г. лица, а именно – 1/2 ид.ч. на лицето ****** Ищецът е представил справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответника, в която е отразено, че към 09.12.2024 г. дължи главница в размер на 2776.23 лева за периода от 31.07.2021 г. до 30.09.2024 г. и лихва за забава в размер на 674.38 лева.

Приети са като доказателство Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Враца“ ЕАД на потребители в гр. Враца, приети с Решение по т. 1 от Протокол от 02.10.2007 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация Враца” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-004 от 07.01.2008 г. на ДКЕВР, на основание чл.

150, ал. 1 ЗЕ.

Прието е и заключение на съдебно - техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по делото и справки при ищеца и дружеството, извършвало топлинно счетоводство в сградата, 2 е посочило, че през процесния период остойностяването на потребената топлинна енергия се е извършвало от „Топлофикация Враца“ ЕАД на база прогнозни стойности по чл.71 от Наредба № Е-РД-04-1 с годишно изравняване, разпределението е извършвано в съответствие с действащите към момента на изработване на изравнителните сметки разпоредби на ЗЕ, обн. ДВ. бр.107 от 09.12.2003г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. До имота е доставяна топлинна енергия за подгряване на топла вода, която е изчислявана по реален отчет по т.5.2. от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1. При отчета на показанията са съставени протоколи за главен отчет с подпис на абоната /лице подсигурило достъп/, като показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Посочено е, че през процесния период в процесния имот е имало 2 броя отоплителни тела, които са демонтирани за сезон 2022/2023г.), щранг-лира в банята и 1 бр. водомер за топла вода. На 2 бр. от отоплителните тела - в хол и стая, са поставени ИРРО.

Начислявана е и енергия, отдадена от сградна инсталация, пропорционално на отопляемите обеми на имотите. Експертът е посочил, че от общото количество топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил „Нелбо“ АД, което дружество е издавало изравнителни сметки. Общият топломер е преминал метрологични проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към ДАМТН е поставено заключение „съответства“. Стойността на доставената топлинна енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза общо на 5101.62 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: че апартамент № 240, находящ се в ******* е топлоснабден, както и наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което през процесния период е доставил топлинна енергия в твърдяното количество, както и че нейната стойност възлиза на претендираната сума. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.

По възражението за погасяване на сумите по давност - в тежест на ищеца е да докаже, че са налице основания за спиране и прекъсване течението на давностния срок. Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация-Враца“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се от заключението по допусната съдебно - техническа експертиза, че процесният имот се намира в сграда - етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с 3 топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/.

С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един - договор, сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване - чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия - чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно - когато се касае до топлоснабдена сграда - етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.